2014-09-11 12:32:00
Нямаше как да не отбележим, че отбори от школите на Партизан, Цървена Звезда и Войводина (Нови Сад) спечелиха четирите първи места на два футболни турнира, които приключиха само преди броени дни – за Купите на Велинград и Благоевград. И понеже от Viasport.bg бяхме там, видяхме и как стана. Не просто печелеха убедително, а играха футбол.
Което напълно съвпада с една от мантрите на Viasport.bg: резултатите в детско-юношеския футбол имат значение само тогава, когато са постигнати с игра и стил, които почиват на някаква клубна стратегия. А не на безцелно ритане на топката напред.
Тук ще направя едно уточнение. Горното не значи, че искам да омаловажа труда и способностите на българските треньори и техните възпитаници. Напротив. Нито пък ги обвинявам за безцелно ритане или щедро викане. От второто имаше (и има) в изобилие – не се сърдете. Но аз поне не чух треньорите на Партизан нито веднъж да крещят и не ги видях нервно да размахват ръце на стадионите във Велинград и Ракитово.
Уважение към българските футболни специалисти и техните възпитаници. Те просто са жертви на една сбъркана система във футбола, на стари навици и порядки, които ни дърпат надолу, но въпреки това не е ясно кога и дали някога ще скъсаме с тях.
А уточнението е заради един предишен коментар – след края на европейското до 19 г. в Унгария. Тогава влязох в обяснителен режим във фейсбук с хора, които съзряха някакво злорадство и недооценяване на качествата на нашите национали. Защото си позволих да напиша, че сърбите са по-добри – като отбор. И най-важното – по-готови за мъжки футбол и за трансфери в чужбина.
А защо са по-, личи и от турнири като въпросните във Велинград и Благоевград. Отбори от трите им най-силни школи играят футбол на ниво, което надскача по всички показатели съответното в България. А именно – във възрастите 2001, 2003 и 2004. В последните години всички говорят за Барселона и за испанския модел като цяло. След световното разговорът с бляновете и химерите се измести към Германия.
Вече не един и двама български треньори и специалисти ходиха там. И продължават да ходят. БФС поне по два пъти в годината води на семинари наставници в тези страни, плюс Швейцария и Австрия, а клубове пращат треньори и шефове на школи още в Холандия, Франция, Италия… Лошо няма. Много може да се види там. Но доколко реалистично е да се черпи от западния опит?
Тези страни са много високо и далеко не само като футбол, а също като икономики, доходи, култура, възпитание, обществено развитие и т.н. и т.н.
Докато Сърбия има същите, ако не по-големи проблеми и от България в момента. Като дори не е член на Европейския съюз. Убийствена демографска криза – да, и там застарява населението, и там се раждат по-малко деца. Държавната администрация е още по-голяма и тромава, нищо не е пипано, реформи няма. Нивата на корупция и сива икономика са сходни. Хората са бедни и обедняват още повече. Футболът губи почва. Но все пак Сърбия продължава да произвежда футболисти. Нищо, че не беше и тя на световно. И че нашият шампион елиминира Партизан за втора поредна година в Лигата.
Въпросните провали са функция на изредените по-горе фактори. Защо обаче непродаденият все още Андрия Живкович (роден 1996 г.) от Партизан струва колкото всички реализирани трансфери на родния футбол това лято – към 5-6 милиона евро? Защо Манчестър Юнайтед закупи още през месец май втория вратар на "репрезентацията" до 19 г. – Ваня Милинкович (Войводина)? Защо западните съседи продължават да стигат до най-големите клубове в Европа, а при препродажба цената им отива на 15-20 милиона?
Защото на Запад има понятие "сръбска школа" във футбола. Приказка за "българска школа" май няма, или се е говорело за такава много за кратко в началото и средата на 90-те години.
Не е ли време българският футбол да погледне съвсем малко по-назапад – на няколкостотин километра до Белград и Нови Сад, примерно? Не само заради лечителката Марияна. Няма да е толкова срамно. Ще ви излезе и по-евтино. А онези, които слушат сръбска музика, ще се позабавляват из местните "кафани" покрай "обмяната на опит" (нека го наречем така) в Партизан и Войводина.
Там (не в кръчмите и при Марияна) хората могат да покажат как се оцелява в жестока криза. Как продължават да излизат футболисти, напук на всичко. Как се съхранява един модел и как се реализира всичко онова, за което тук само си говорим вече от 25 години.
Парадоксално е, че ходилите там – на първо време се сещам само за ДЮФК Национал, който организира "Купата на Велинград", са в пъти по-малко от българите, видели академиите на Барселона, Байерн, Щутгарт, Аякс, Манчестър Юнайтед и т.н. и т.н.
И за да бъдем докрай обективни нека кажем, че поне в този момент Партизан е добър модел "само" за производство и лансиране на собствени играчи. Но не е добър пример като клуб и клубна политика. Защото е затънал в дългове и е принуден да продава талантите си за 5-6 милиона, вместо за пъти повече, ако установи доминация в Сърбия и не излиза от Шампионската лига години наред. Това с дълговете и лошото управление го прави много близък до ЦСКА и Левски и много удобен да се видят там добрите и лошите страни.
И най-вече това, което много ни интересува: как се правят футболисти в условия на тотална криза.
Материалът е публикуван във Viasport.bg