2012-07-06 18:04:00
Зад титлата на големия треньор се крие дребнав и злобен човек
Когато един голям треньор, казват – най-големият на Острова, окичен с титла Сър, си доставя дребнаво удоволствие с гаврата си с едно момче от България, това е грозно. Защото показва, че зад благородническата кралска титла се крие един злопаметен и отмъстителен гадняр, злопаметен, дребнав и отмъстителен човек. Който вдъхва страх, но не предизвиква уважение. Гаврата му с Бербатов, която започна от зимата на 2011 г., продължава и до ден днешен.
"Димитър е фантастичен футболист, фантастичен талант. Не мисля, че съм се отнасял несправедливо към Димитър”, каза Фъргюсън онзиден. Е, това вече няма как да го причислим към особеното чувство за хумор на шотландеца. Това си е гаднярско. Ако наистина оценяваше толкова високо таланта на Бербатов, защо го пусна само в 21 мача през миналия сезон? И ако наистина искаше да бъде справедлив, защо не го остави да си тръгне по живо, по здраво, а му продължи договора с още 1 година? За да зачеркне още един сезон от кариерата му? Каквото и да има между двамата, поведението на всемогъщия Сър е всичко друго, само не справедливо и благородно. А гаднярско, подло и дребнаво.
Гаврата с българина показа ясно, че треньор, спечелил много мачове, много титли, не може да бъде считан за велик. Той дори невинаги може да бъде наречен и велик треньор. Но дори и големият треньор не е задължително велика личност. Особено когато е дребнав и отмъстителен. Като Съра. С 500 милиона паунда годишен бюджет той разполага с огромна власт, може да мачка по-слабите и да вдъхва страх, но не и уважение. За да те уважават, трябва и нещо повече – смиреност, благородство. И човещина.
В неделя един колега на Фъргюсън – Висенте дел Боске, спечели поредната си голяма титла: европейската. Без да вдига шум, без да се бие в гърдите. Макар че освен и световен шампион с Испания, бившият халф на Реал М (5 титли на Примера) изведе Белия балет и до 2 победи в Шампионската лига. Колкото има и великият Сър. И Специалния. Но никой не го е чул, нито ще го чуе, да се фука колко много са успехите му, как е записал името си в историята на футбола, колко велик е той и какви нищожества са всички онези, осмелили се да му противоречат.
Не титлите правят Дел Боске голям човек, а благородството, уважението към другите, човещината и великодушието.
Да, Бербатов в момента е в ръцете на Съра. Който си е извоювал достатъчно власт, за да продължи да се гаври с българина. Да, Фъргюсън вдъхва страх. Но не предизвиква уважение. А съжаление. Иначе в Юнайтед наистина има един истински Сър, един истински благородник, един голям мъж, един вечен символ на великия клуб. Той не е Алекс Фъргюсън, разбира се, а сър Боби Чарлтън.
Красимир Георгиев/7 дни спорт
––