2018-01-04 13:20:00
Воденият от Люпко Петрович Тхан Хоа завърши на второ място в първенството на Виетнам с равни точки с първия Куанг Нам, но с по-лоши показатели в директните двубои. Куанг Нам обаче не получи лиценз за участие в предварителния кръг на азиатската Шампионска лига и така Тхан Хоа го смени служебно и се изправя срещу Ийстърн от Хонконг на 23 януари в предварителния кръг.
Петрович, който у нас води Левски и Литекс, обаче се оттегли от треньорския пост и сега се търси негов заместник. Носителят на КЕШ за 1991 година с Цървена звезда все пак спечели сърцата на феновете във Виетнам, записвайки най-голямото постижение в историята на Тхан Хоа, и вече е със статут на легенда. За премеждията му в Азия, българския футбол и бъдещето той говори пред Спортал.
Изкарах една година, беше ми хубаво. Клубът не е голям. Не е сред първите три-четири отбора в йерархията на местния футбол. Но много силна компания финансира Тхан Хоа. Започнахме сезона много добре. В 16 кръга бяхме на първо място, като в един момент имахме аванс от 5 точки. После изпуснахме два-три "готови" мача. Нямахме и късмет в някои срещи. Така се стигна до крайната ситуация. Зависехме от резултатите на другите. Феновете ни са най-големите. Свършихме много работа с отбора.
Виетнамските играчи искат да се учат, да работят. Имат талант, но липсват школите за младите. Там трябва да се изграждат футболистите, а не аз да ги уча това, което трябва да са научили на 12-13-годишна възраст. Липсва им основата. Ако трябва да съм честен, два кръга преди края не вярвах, че може да стигнем до титлата. Вече бях извлякъл максимума от този отбор. За нещо повече ще ни трябват от 3 до 5 добри виeтнамски футболисти. Жалко е, че клубът не е организиран на 100%. Липсваше професионализмът, но постигнахме добър резултат.
Няма да преподпиша своя договор. Нямам такова намерение. Но никога не се знае. Сега искам малко да се върна в Европа. Да постигна неща, които ще се помнят. Иначе Виетнам е хубава земя. Хората са добри. Народ, който дълго време е воювал срещу американците. Хората са живели в землянки и доста са се мъчили в годините. Сега тази страна напредва с всяка година. Подсеща ме за Китай, когато бях за първи път там преди 17-18 години (б.а. – начело на Шанхай Шенхуа). Във Виетнам има много футболни таланти. Мисля, че след пет до десет години тук ще има висок професионализъм, както в Китай. Там живях три години (б.а. – 1999/00 и 2002/03). Бях в Шанхай, в Пекин. Опознах манталитета и хората в страната. Затова казвам, че виетнамците са сходни с китайците. И като характер, и като изглед, като кухня и традиции. Така че много бързо свикнах с Виетнам.
Получих оферта от един мениджър. Пита ме дали искам. Аз нямах отбор след Левски и казах – добре ще дойда. Имах опит от Китай. Сега добивам още такъв. В живота трябва да опознаеш колкото се може повече земи. Да живееш, да им се наслаждаваш. За разликата във футбола между Азия и България и Сърбия ще кажа само, че когато отидох за първи път в Китай, там идваха играчи от Трета лига на Сърбия. Сега футболисти от Първа лига на Сърбия няма как да отидат в Китай. Сега там се дават тежки милиони. Мисля, че дори няма нито един сърбин в момента в китайския футбол. Постоянно се учат и отварят школи. Вече има много класни китайски играчи. За рекордните милионни трансфери е излишно да говорим. Виетнам е още в началото в това отношение. На много ниско ниво е. Както казах, ще им трябват още 5-10 години. През това време трябва да влагат и да работят, за да се вдигнат на крака. Има футболисти от Виетнам, които могат да играят в България и Сърбия – трима-четирима играчи, които могат да намерят своето място дори в Левски, ЦСКА и Цървена звезда. Млади са, 20-годишни, и могат да играят на добро ниво.
За мен България е втора родина. Обичам манталитета и хората. Изкарах около пет години в Левски и Литекс. Постигнах добри резултати – титли, купи, 1/16-финал за Купата на УЕФА с Литекс, пробив в същия турнир и с Левски. Сега при последния ми престой в Левски имахме проблеми, въпреки че бяхме на първо място и аз напуснах. Не можех повече да издържам натиска. Хората около мен не бяха на своето място място, както трябва да е. А накрая аз бях виновен за всичко. Обичам и Литекс, и Левски. Но за мен Левски е след Цървена звезда. Най-големият клуб в България. Както и ЦСКА, който има голяма традиция и добри резултати в Европа. Сигурно е, че на първо място е Левски. Феновете на Левски са като тези на Цървена звезда. Обичам ги, а и те ме обичат. Собственикът сега е много добър човек. Иначе имаше хора близко около мен, които само чакаха кога ще ме махнат и ще си тръгна. Беше трудно да очакваш всеки ден да те махнат, а ти си на първо място. И то да ме махат хора, които са много, много по-малки от мен. Затова си казах, по-добре да си тръгна сам, когато съм на първо място. Заради това напуснах. Винаги ще обичам Левски. Може да се случи някой ден пак да работя в България.
Лудогорец е водещият отбор вече 5-6 години. Сега може за седми път да стане шампион. Но няма традиции. Традиции имат Левски и ЦСКА. Лудогорец няма фенове, които да го подкрепят. Лудогорец има г-н Кирил Домусчиев, който вложи пари и направи големи неща, но няма публиката на Левски и ЦСКА. Един ден г-н Кирил Домусчиев може да реши да надгради. Мисля, че ако напусне Лудогорец, клубът ще тръгне надолу, не вярвам, че ще може да оцелее след това. Следя българското първенство и футбола. Литекс е по средата на втора дивизия. Лудогорец е първи, ЦСКА – втори, а Левски е трети. Сигурно и така ще остане. Нормално е, защото Лудогорец дава по 1-2 млн. евро за футболисти. Сигурно и тази година ще стане шампион. Ако един ден дойде човек като Домусчиев в Левски и вложи тези пари, Левски ще се върне на мястото си и ще стане шампион. Сега Гриша Ганчев е в ЦСКА. Води добре отбора, на втора позиция е. Победи Лудогорец в Разград и полека се приближава до класата на Лудогорец.
Онзи мач с Левски дойде дни след като бихме ги бихме с 3:0 в Ловеч за Купата (б.а. – 8 декември 2015 г.) и ги отстранихме. За това Левски бе задължен да спечели двубоя за първенство (б.а. – 12 декември 2015 г.). Случи се нещо, което не е хубаво. Говоря от чисто спортна гледна точка. Съдията (б.а. – Георги Йорданов), с ръка на сърцето го казвам, беше пристрастен. Даде червен картон на наш играч, дузпа за Левски. Тогава дойде нареждането да се извади отборът. Мисля, че това не трябваше да се случва. Трябваше да останем на терена и каквото стане. Дори и да бяхме загубили.