Требъл за Левски, партиец краде медалите на Спартак Вн (ВИДЕО)

2013-04-16 17:56:00

 Петър Курдов контузва тежко Динко Димитров, германец подарява победата на "сините"

 

Двама съотборници от шампионския тим на столичния Локомотив през сезон 1963/64 г. водят вечните съперници ЦСКА и Левски точно две десетилетия по-късно – Апостол Чачевски и Васил Методиев. Бившите защитници обаче имат различни съдби във водещите клубове – Макето го изтърпяват на „Армията“ само 19 кръга, след като се изпокарва със звездите на тима.

 

Пословичният със своята строгост, дори суровост специалист сякаш иска да направи играчите в червено десетобойци и залага на невиждани дотогава упражнения за физическа издържливост и бързина. В резултат Джевизов колабира от преумора и изпада в нервна криза след поредната тежка тренировка. „В съблекалнята ръцете и устата ми се изкривиха, разтреперих се и започнах да викам и да плача. А Чачевски изобщо не се трогна. Изтърси нещо от рода, че кой издържи – издържи“, спомня си Спас. В крайна сметка на чуждото тяло в клуба Чачевски е посочена вратата, а на треньорския пост за кой ли път се завръща Манол Манолов.
В Левски е извършена пълна смяна на поколенията. От предишния шампионски тим от 1978/79 г. са останали само трима – Пламен Николов, Емил Спасов и Руси Гочев. В титулярната единайсеторка пък намират място седмина от клубната школа, някои от които още не са прехвърлили 20-те години – вратарят Боби Михайлов, защитниците Ники Илиев, Петър Петров и Краси Коев, халфовете и нападателите Емо Велев, Наско Сираков и Гиби Искренов. Младоците обаче не са зелени, а са натрупали достатъчно опит, защото в предишните сезони смело са налагани в първия отбор от Добромир Жечев. Бобата оставя добро наследство на Методиев, загърбил неволите в Пирин Бл. Като към златната генерация на клуба прибавим и опитният централен нападател Мишо Вълчев, както и конкурентът за поста му Петър Курдов, Левски се превръща в супертим не само за българските стандарти, който стига до седем поредни победи над вечния съперник ЦСКА между 8 май 1983 г. и 9 март 1985 г. – нещо невиждано дотогава в историята на сблъсъка. „През тези незабравими години имах щастието да ръководя най-добрия отбор на Левски за всички времена – убеден е и днес Шпайдела. – Обирахме всички възможни купи, тотално надигравахме съперниците си и с игра, и с резултат“.

След 4 поредни години на доминация у нас ЦСКА върви по обратния път, но набраната инерция не му позволява да изостане от своя съперник в първенството, преди да дойде украшението на сезона – фактическият финал между двата претендента за отличието в последния кръг. В него съперниците влизат с равни точки, но червените имат предимството да играят за реми заради по-добрата си голова разлика. Напрежението преди „войната“ на 3 юни 1984 г. е огромно и никой наш съдия не се наема да свири двубоя. Викат германец – Дитер Паули, който минава за един от най-добрите европейски арбитри. Мачът отдавна е останал в антологията на най-доброто, сътворено от сини и червени. Левски повежда с 2:0, ЦСКА намалява и яростно търси спасителното 2:2 в последните минути с 9 души – лидерът на тима Георги Димитров-Джеки е изгонен, а малко след това резервата на сините Петър Курдов контузва тежко брат му Динко. Години по-късно Джеки разпалено твърди, че немецът е бил „хванат” от съперника срещу 1000 дойче марки и две проститутки, а в ЦСКА предвателно са знаели, че е дошъл да им „отреже главите”. Истина, или просто добре намерено оправдание, едва ли някога ще научим. Друга резерва на Левски – Пламен Цветков вкарва две минути преди края (и едва 2 минути след като влиза в игра) шампионския гол, чакан 4 дълги години, за крайното 3:1. Титлата се прибавя към спечелените месец по-рано национална купа и купа на Съветската армия – уникален требъл.

В минутите на син триумф на националния стадион играчите на Спартак Вн очакват да получат бронзовите си медали на церемонията по закриване на първенството. „Съблякохме се по екип в един салон и тъкмо се наредихме в тунела, когато ни казаха да не излизаме. Имало нещо за доуточняване“, спомня си звездата на тима Живко Господинов. Зопочват разправии, а от масичката на пистата прибират приготвените бронзови медали. По-късно става ясно, че причината е контестация на Сливен за нередовен играч в състава на Ботев Вр (Бойко Краев) в 28-ия кръг, макар отдавна да са изтекли законните 72 часа за подаването й. Двайсетина дни по-късно медалите от масичката се появяват на вратовете на сливенци при закрити врати.
И досега във Варна са убедени, че няма никакъв протест, а всичко е решено по нареждане на ЦК на БКП под давлението на един от видните партийци по онова време Георги Йорданов, родом от… Сливен.

В последния кръг Локо Пд не си прави илюзии, че ще се спаси от изпадане в мача със Спартак Вн, защото очаква Славия и Локо Сф, да направят удобен резултат за белите. Пловдивчани играят само за своя голмайстор Едуард Ераносян, който с хеттрика за 3:3 става стрелец №1 на сезона, а варненци си мислят, че с точката си гарантират третата позиция, но сметките им излизат без (сливенския) кръчмар. През 2000 г. правдата е възстановена и тогавашният силен човек в БФС Иван Вуцов връчва бронзовите медали на спартаковци. Хубава работа, ама българска! Никой във футболния съюз не се сеща, че трябва да се промени и официалното крайно класиране за сезона, в което и досега Сливен се мъдри на третото място, а резултатът от двубоя на тима във Враца продължава да е служебно 0:3, вместо 2:1 за домакините. В новото подреждане Сливен трябва да отиде чак на седмата позиция.

Титаничните мъки на Славия да избегне изпадането продължават, но този път белите отиват на баражи. „Съдийството в тези квалификации бе безобразно. Всичко бе предварително режисирано от шефовете на БФФ – убеден е бившият национален защитник Цоньо Василев, който в края на кариерата си играе за родния Шумен. – Цялата работа беше, че тогавашният председател на федерацията Димитър Николов-Мобуту беше взел апартамент от Славия и беше поел ангажимент да ги спаси“. Сечта за шуменци започва още в 27-ия кръг, когато приемат белите. Мократа поръчка изпълнява реферът Иляз Рамисов, който докарва нещата до 1:1, а после е бит от играчите на домакините, удря го дори местен милиционер. Двата тима играят и на баражите, където съдийското подпиране продължава с немаркирани очевадни засади на „Овча купел“. Шумен губи и втория кръг на баражите срещу фаворизирания Дунав Рс. За тях остава само „удоволствието” да напердашат съдийската бригада. „И тримата ядоха бой – спомня си Цоньо. – Единият асистент го погна публиката, аз се засилих към другия – Тодор Мутафов. Теглих му един шут отзад. Получи се истински парадокс – 11-ият изпадна в А група, а 14-ият Славия остана“.

Очаквайте: Как разбиха Левски и ЦСКА заради финал за купата и направиха Ботев Пд „шампион“.

Видео от мача Левски – ЦСКА пред 1984 г. може да видите по-долу

––