BGfootball.com
На 8 август 2023 г. тогавашният технически директор на БФС Георги Иванов-Гонзо погледна часовника си и обеща резултати след три години. Денят дойде – България обаче е на 85-о място в световната ранглиста на ФИФА, а не на 77-о, както беше при неговото изказване.
„След две-три години България ще има резултати. Не знам коя дата сме сега? (Поглежда часовника си.) Осми. Интервюто си остава. Ще си говорим след три години България къде ще бъде“.
Видеото завършва с опит на Гонзо за демонстрация на познание на чужди езици. „Поживьом – повидим“. Всъщност изразът е: „Поживьом – увидим“. Ще поживеем и ще видим. Но и той, както и всичко от това кратко видео, три години по-късно не е нищо повече от обикновено… меме.
България беше класирана на 77-о място в света, а той отправи и индиректна препратка към 8 август 2026 г., когато темата трябваше да бъде коментирана отново.
8 август е, и е време за коментар. Коментар, който няма да се хареса нито на Георги Иванов, който от няколко години вече не е „Гонзо“, а „господин Иванов“ – президентът на БФС.
Коментарът няма да е много голям. България вече е №85 в световната ранглиста към 20 юли 2026 г., показват данните на ФИФА. Тимът дори прогресира с две позиции, изпреварвайки Нова Зеландия и Хаити, които имаха незадоволителни резултати на световните финали. Но все пак бяха там, макар и обективно погледнато увеличението на отборите на Мондиала до 48 да не засягаше пряко европейските и в частност България.
Георги Иванов вече е президент на Българския футболен съюз, избран на 15 март 2024 г. На 18 ноември 2025 г. България победи Грузия с 2:1 в последния си мач от световните квалификации за Мондиал 2026 и прекъсна серия от 368 дни без успех. Тогава шефът на родния футбол беше върнат към изказването си.
„Ако смятате, от 2023 г. колко са 3 години? Че не мога да смятам“, иронията с която г-н Иванов обясни, че трябва да се съсредоточим върху споменатия краен срок не е случайна и е обичайна в случая. Една победа след година провали е достатъчна на всеки да каже: „Видяхте ли? Къде са хейтърите?“
Нещо, което разбира се показва слабост. Иванов обяви, че бъдещето пред националния отбор е светло и през 2026 г. ще има сериозно развитие. Пак той призова да се намали негативизмът, а метафората му за бременността „Примерно – една жена чака 9 месеца, не може да роди веднага“, стана широко коментирана в медиите, а също така показа и познанията на президента по биология.
Истината е, че не просто вървим надолу, а копаем дъното. Ок, във витрината на БФС се появи трофей, спечелен в турнир, участието в който е срам за всеки уважаващ себе си футболен тим. А когато същият е ставал втори на Олимпийски игри и четвърти на Световно, положението е още по-тежко.
Същата 2023 година бяхме 81-ви, следващата я завършихме като 82, а 12 месеца по-късно управлението на българския футбол ни докара до 91-во място в световната ранглиста, макар че в края на 2025 г. се хм… „изкачихме“… до 88-мо място. Сега сме 85-ти, но никой не знае колко спящи гиганти има зад нас.
За всичкото това време сменихме няколко селекционери. За тоталния некадърник Кръстаич, по чието време г-н Иванов направи коментара, никой не тъжи. Онзи беше толкова далеч от треньорската професия, че нямаше накъде. Смени го Илиан Илиев, с който имаше леко стабилизиране, макар че 2:2 с Унгария не е „Уау“ вероятно още от 1954-та насам, а същия резултат срещу надценените до невъзможност сръбски неможачи никога не е и бил. Но по негово време видяхме какво е опълчение срещу Люксембург, както и 0:5 от… Северна Ирландия.
Александър Димитров е шегобиец, който разсмя феновете с няколко свежи лафа в студиата преди мачовете от Мондиала. Като този за статистиката и жената с късата пола. Но ще е истинско чудо, ако се открие някой, който аргументирано да защити спортно-техническите му умения като треньор. Нула успехи на този пост в клубовете и нищо съществено като селекционер на U-групите. Селекционер на младежкия национален отбор… колко… над 10 години? С по един резултат в квалификациите, който се превръща в донор на фалшиви надежди. Последния му такъв обаче е начело на мъжете – безценен трофей след 10 вкарани гола срещу аниматори и сервитьори от Соломоновите острови.
На световното през 2026 г. участваха 48 отбора, но България побърза отрано да се зареди с пуканки за пред телевизора. Резултатите (при Димитров) са всичко друго, но не и обнадежаващи: 0:3 от Грузия, 1:6 от Турция, 0:4 от бъдещия световен шампион Испания и 0:2 от Турция. Единственият успех дойде в без значение за класирането мач – 2:1 над Грузия.
В същото време познатите клакьори на местен терен не спират с хвалбите по ръководството на футбола. Според тях г-н Иванов прави големи усилия и скоро ще се видят резултатите. Истината е проста и прозаична – на 80-годишните „деятели“ по места, както президентите на отборите, които в крайна сметка взимат решенията – тези от трета лига надолу, нямат никаква мотивация нещо да се случи.
А днес, след като видяхме и политическите заигравки на големия конкурент на (тогава все още просто) Гонзо Димитър Бербатов, оптимистите за бъдещето на родния футбол вероятно са все по-малко. Поне на ниво „национален отбор“. А най-забавното е, че след нелепото отбелязване на 17 ноември – най-великия ден в историята на френския футбол, все повече ще „почитаме“ и 8 август.