2018-02-19 13:06:00
Едно от петте зимни попълнения на ЦСКА – Укра Монтейро, даде интервю за клубната телевизия. 29-годишното крило говори за причините да дойде в България, за впечатленията си от отбора и най-силните моменти в кариерата си.
– Укра, как се стигна до трансфера ти в ЦСКА? Доволен ли си от договора, който подписа?
– Много съм доволен, защото този клуб ми даде шанс да се върна във футбола. Бях в много трудна ситуация (б.р. – след като къса връзки през май 2017 г.), но ЦСКА ми гласува доверие. В клуба знаят моя потенциал, ще работя много и ще дам всичко от себе си, за да съм от полза тук.
– Знаеш ли кои са основните опоненти на ЦСКА и запозна ли се вече с българското първенство?
– Разбира се. Вече живеем в такова време, че има много информация от доста източници. Говорих много и с моите сънародници в ЦСКА Пинто и Тиаго. Те ми дадоха конкретна информация как стоят нещата в клуба. Присъствието на тях двамата също имаше значение при избора ми на нов отбор. Рубен и Тиаго ми казаха, каквото знаят за ЦСКА и за първенството. Но тепърва ще се запознавам и с останалите отбори в шампионата.
– Откъде се познаваш с Рубен и Тиаго? Играл ли си с тях преди?
– Не сме били в един отбор, но сме играли неведнъж един срещу друг и имаме общи спомени. Нещата ще се получат добре с тяхна помощ. Адаптацията ми е по-лесна, отколкото очаквах, защото Тиаго ме взе в неговия дом. Постоянно сме заедно и ми помага много. С Рубен също се разбираме отлично.
– Защо ти викат Укра и искаш това да е изписано на фланелката ти?
– Като малък бях много рус, даже си боядисах косата жълта. Тогава един мой треньор ми каза: "Абе, ти приличаш на украинец". Но понеже да ми викат Украинеца беше много дълго, започнаха да ми казват само Укра. И така си остана до днес (смее се). Дори си нося това име на фланелката в мачовете.
– Натрупал си голям опит, как виждаш нивото на ЦСКА? Имаш ли поглед върху потенциала на отбора?
– Тук съм вече две седмици, изкарах малка част и от лагера в Сандански. Вижда се, че отборът ни има качество. Не познавам нашите съперници, но ЦСКА е такъв клуб, че другите трябва да се съобразяват с нас. Показателно е, че сме само на точка от лидера и сме на полуфинал за купата. Имаме квалитет, в това няма съмнение.
– Кога ще можем да те видим в игра? Какво е здравословното ти състояние?
– Вече се чувствам доста добре. От две седмици постепенно се включвам в тренировките на отбора и сега се готвя наравно. Смятам, че след две седмици ще съм напълно пълноценен и ще мога да взема участие и в мачовете.
– Разкажи ни за себе си – кои са най-хубавите моменти в кариерата ти?
– Доста добри неща са ми се случвали в кариерата. Имал съм хубави моменти и успехи в Порто, в Рио Аве, стигнах до националния отбор на Португалия. Доста неща преминах. Едно от малкото ми разочарования е тежката контузия, която получих в Саудитска Арабия. Това ме разколеба и ме накара да се чувствам некомфортно. Надявам се сега в ЦСКА всичко това да остане в миналото, да бъда от полза и да постигна успехи с клуба.
– Какво искаш да постигнеш тук?
– Това, което имам като цел, е да оставя следа, да напишем заедно история. Имаме за цел първото място и ще се борим за това. Няма как да е лесно, но е напълно възможно. Това е задачата пред мен и пред моите колеги.
– На коя позиция се чувстваш най-добре? На фланга или зад нападателя?
– Чувствам се добре и на трите позиции – зад нападателя или крило по двата фланга. Миналата година играех най-вече по левия фланг. Така че по-комфортно се чувствам по крилата. В Саудитска Арабия в един мач даже бях десен бек. Най-важното за мен е да играя, да си върша работата, където и да съм използван.
– Какво ще кажеш на феновете?
– Знам колко много тези хора обичат ЦСКА. Бях на трибуните за контролата в Сандански. Дойдоха страшно много фенове, и то на приятелски мач, което ме изненада приятно. Привържениците пътуват навсякъде, без значение каква среща имаме, което ми направи силно впечатление. Бях на трибуните и за последната контрола (с Царско село) и се чувствах много добре. При представянето ми на пистата пък феновете ме посрещнаха много топло. Не ме познават, но ми пляскаха. Трябва да им отдадем голямо уважение. Мисля, че ще успеем да ги зарадваме през пролетта.