2014-04-26 14:21:00
Днес Станимир Стоилов ще може да види като на длан това, което ще изостави, и това, което ще завари. Да, разбира се, че това е условно, защото все още нямаме черно на бяло напускането на Мъри като треньор на Ботев и преминаването му на същата длъжност в Левски.
В Пловдив той има всичко освен подкрепата на публиката. На Герена той ще има само това.
Изборът пред него е дали да работи по всички правила – добре структуриран и отлично финансиран клуб с школа и база по европейските стандарти, както е в Ботев, или да се впусне в условията на тотална разруха, каквото е положението в Левски.
Струва ни се обаче, че Стоилов вече трезво е преценил, че не може да развие Ботев Пловдив повече от това да класира тима за Лига Европа и най-много да попадне в групите с уникален късмет. При Мъри обаче има друг момент – в първия крив мач той отново ще бъде в конфузната ситуация да чуе зад гърба си скандиранията "Оставка". А трибуните на базата в Коматево са много близо до треньорските скамейки и се чува всяко дюдюкане и всяка фраза му бърка в мозъка.
Стоилов не бе приет с отворени обятия от феновете на Ботев заради левскарското си минало, а исторически канарчетата са "биз-бизе" с ЦСКА, въпреки че в съвременния свят подобни обвързаности вече малко или много са размити. Към днешна дата положението е подобно, защото резултатите, а и играта не са такива, каквито би трябвало да бъдат.
Въпросният крив мач може да бъде още днес, и то точно срещу Левски. Мъри трябва да е наясно, че ако не победи сините, прибирането му в треньорската стая ще мине под акомпанимента на претенциозната публика. Високо бюджетният Ботев на практика няма право да не бие ниско тарифния и разбит отвсякъде тим на Левски. Публиката на Ботев е права да разсъждава по този начин, защото чисто и просто иска победи и само победи.
Феновете на Левски са малко друг тип публика, а отношението към Стоилов като цяло е положително, като, разбира се, има и изключения, които смятат, че Мъри не трябва да се връща на Герена. Но колкото и да има противници, най-успешният български клубен треньор за 21-и век е наясно, че ще има кредит на доверие и няма да се притеснява дали след първия мач ще го викат на пангара пред трибуната да обяснява защо така и защо иначе. Тоест в Левски Стоилов ще има време да направи отбор от нулата, като в началото това ще стане с минимум средства и орязани възможности и като организация, и като потенциал в съблекалнята. Ясно е, че при сините няма как да се оглежда за футболисти от рода на Хамза, да харчи, както е харчил при предишния си престой на Герена. Но пък има нещо особено и то се казва любов.
Стоилов никога, ама никога няма да се влюби в Ботев и публиката никога, ама никога няма да го обича истински. За него в Пловдив приказка няма как да се случи. А в Левски може да го блазни именно тази перспектива. Което никак не е малко, нали? Но все пак днес може да си проличи как точно е разкрачен Стоилов между Ботев и Левски. Дали е с крак и половина в Пловдив, или с крак и половина в София. Уравнението е с един известен – Стоилов, и един неизвестен – пак той.
Желю Станков/Тема Спорт