2014-09-07 12:40:00
Футболът не е само една игра, която от 200 години се играе по определени правила на терена. Извън стадиона също съществуват норми и традиции от които не може да се избяга. И ако това се направи, последиците са катастрофални.
Поради въпиющо преминаване на всякакви граници на гавра с играта, нашият футбол деградира до степен да функционира в някакво шизофренично състояние. Поредица от грешни решения на хора, които не обичат и не разбират тази велика игра, го сведоха до днешното ненормално състояние.
Преходът от партийно-тоталитарен футбол с цел развлечение на масите към пазарен и икономически обоснован, се превърна в пълно фиаско. Еманацията на този абсолютен крах може да се наблюдава всяка седмица в мачовете от В група, които сега вече се излъчват и по телевизията. Апокалиптичната картина е най-точната присъда за това, какво е настъпило в последните 25 години.
Макар и двубоите в така наречената елитна лига бодряшки да са окачествявани като добри или приятни за гледане, истината е много по-различна. Висшият футбол по нашите терени става все по-скучен, мъчителен за наблюдаване и основната причина е, че притежаваме изключително малко изградени отбори. Разграждането на пирамидата доведе до масовото налагане на тимове еднодневки. А смисъла на думата отбор означава точно обратното – години съвместна работа и усъвършенстване.
В България рядко се създават футболни отбори. Събират се играчи, назначават се треньори, плащат се заплати докато има пари, участва се в състезание, но основния институт на играта – футболният тим отсъства. Такъв не се гради константно и последователно и затова си има причини. Първата е неразбирането и липсата на професионализъм. Втората са парите спрямо които не само във футбола, но и в цялата икономика има ирационално отношение, граничещо с фетишизъм.
Та точно имането или нямането на пари е в основата на липсата на функционираща система за правене на футбол у нас. След като бяха хвърлени залудо доста милиарди в последния четвърт век, дойде и моментът, парите да станат кът. Ама много кът! И понеже Андрешко е голям мислител, се изнамират всякакви способи за оцеляване.
Половината така наречени отбори в елитния футбол са събирани на принципа от днес и до утре. Само за протокола в тази графа са двата гранда Левски и ЦСКА, другите два столични клуба Славия и Локомотив, двата пловдивски тима – Ботев и Локомотив. Новаците Марек и Хасково не са обект на анализ, защото при тях няма още стабилна практика. Сега са в А група, догодина може и да ги няма на картата, както се случи с много други от тяхната черга.
Остават само четири отбора, при които се наблюдава някаква последователна политика и това се вижда на терена. В групата на Положителните примери са Лудогорец, Литекс, Черно море и Берое. При цялата антипатия която предизвикват Домусчиев и неговата камарила от клакьори, Лудогорец е светлият пример за правилното изграждане на футболен тим. Във всеки един момент на терена има достатъчно на брой футболисти, които са изиграли средно по 100 мача заедно. А това означава едно – обиграност. В такъв тим всичко се получава лесно. Обратният пример са ЦСКА и Левски. При тях болшинството от играчи са с много малко мачове заедно към актуалния период. И естествено това личи в действията, синхрон не се прави от вчера за утре.
Берое няма футболистите и парите на Домусчиев, но от няколко години всички се надпреварваме да правим комплименти за представянето на отбора. Но в основата е, че се направи плавен преход от ерата на Илиан Илиев към сегашната на Хубчев. Има много нови имена, но има и такива, които са ги посрещнали и интегрирали в състава. Литекс също робува на този модел, но към тях очаквания по традиция са по-големи. Но едно е ясно, в Ловеч криза няма как да има. Черно море биха имали проблеми дори с оцеляването си в елита, ако се осмелят да напуснат спокойните води на своята последователната политика. Една фундаментална смяна на основните изпълнители с други може веднага да срине моряците до дъното.
За огромно съжаление с четири добри примера силно първенство не се прави. А и предвид динамиката на икономическите процеси, каква е гаранцията, че и тези четири отбора ще запазят досегашната си политика? Може и да изглеждат стабилни към момента, но структурата на паричните им потоци е абсолютно ирационална и зависеща от субективни фактори. Много по-съществено обаче на този етап е влиянието на другите, онези с хаотичната политика.
За нашите грандове, примерът на Стяуа е правилния път как се защитава чест, традиция и слава. Румънците загубиха битката с Лудогорец, но няма как да загубят войната. Защото залагат на собствените си кадри, което е правилната политика на един утвърден през времето отбор. Докато в Левски и ЦСКА не приемат модела на Стяуа, ще се сриват надолу. Защото и историята на двата ни гранда е писана от поколенията и генерациите. И тях не ги събираха ей така от кол и въже. Онези големи отбори със славните успехи бяха градени с години. И затова и успехите им бяха за дълъг период от време. Същото между впрочем се отнася за Славия, Локомотив София, Локомотив Пловдив, Ботев. Цялото величие е върху основата на харизматичните им фигури. Които не пяха само едно лято заедно!
Стигаме обаче до причините, защото е много лесно да се отправи голо обвинение. Тази политика се води по съвсем реалистични подбуди. Привличат се много нови футболисти с презумпцията, че е сравнително лесно договорите да не бъдат спазени, да бъдат прекратени при някакво споразумение и така да бъдат избягнати финансовите тежести. Или поне плащането да се разсрочи за по-добри дни. Защо клубовете нямат никаква яснота с какви пари ще разполагат утре. В Разград могат да водят последователна и ясна политика, защото имат средствата да плащат редовно. В ЦСКА, Левски и при другите от черния списък това е пожелателно.
Да вземем за пример Левски. Преди две години и половина клубът разполагаше с най-големия бюджет, вследствие на някакви и досега неизяснени рекламни договори. След това правителството си подаде оставка и договорите бяха прекратени. Сега Гонзо говори абсолютни измишльотини, че бюджетът бил намален наполовина. Истината е, че бюджет не съществува. Никой нищо не му е гарантирал, цялото намаляване на разходите се прави по хрумка. Живеят с надеждата, че утре пак ще дойдат големите пари! И от това нищо добро няма да произтече, защото новата група наемници ще получава два пъти повече от сегашната. Малко по-различно е при ЦСКА, но там пък опираме до думите на Сашо Тодоров, че ако трябва всяка година ще правят нов отбор. Е, ясно е, че следващите географски открития са въпрос на време!
Парадокс, присъда или просто някакъв абсурд е футболен клуб Локомотив Пловдив. Да събереш за няколко дни 20 футболисти и да ги превърнеш в елитен тим, който при това дори не губи всеки свой мач от една страна е подвиг, а от друга някакво необяснимо безумие. Български патент, който показва, че е крайно време да спре гаврата с тази игра у нас.
А какво трябваше да се случи.
Една идилия, която така и не се състоя. Понеже българите са футболна нация, на стадионите всяка седмица трябваше да има стотици хиляди посетители от А група до регионалните дивизии. Фенове, които водят децата, семействата, плащат абонаменти карти за стотици левове, облечени са в закупените екипи на любимия отбор. И както е в нормалните държави, ковчежникът накрая на деня отброява една сериозна сума като приход. След това като добавка са тв правата, трансферите, евроучастията, рекламните договори… Но фундамента винаги е отделният зрител. Него, наследниците на народните любимци Бай Ганьо и Андрешко успяха да отдалечат от стадиона. Да се надяваме, да не е завинаги!
Жаклин Михайлов/Тема Спорт