2015-02-16 15:47:00
Футболът в Пловдив загива. Градът, родил Христо Бонев, Христо Стоичков, Динко Дерменджиев и плеада велики майстори, в момента няма един стадион като за пред хората. Най-хубавият терен пък е в Коматево, което до неотдавна беше село. На Лаута още са с метални греди, което е срам, тъй като някой по-безумен вратар може да се убие. Край Бирената е строеж, който няма изгледи скоро да бъде завършен. А по стар български обичай болката на едни се превръща в присмех на други.
За "Тодор Диев" и батака в Кършияка въобще не си струва да се отваря дума. А стадион "Пловдив", ех стадион "Пловдив"… За Голямата къща започва да се приказва само когато стартира поредното боричкане за местни управници.
Футболът е преди всичко за феновете, а тях точно в този момент ги няма. На последното дерби в Коматево трихилядното стадионче не можа да се напълни. Привържениците на Локомотив и Ботев пренесоха битката от стадиона и по улиците. Шамари, крошета, счупени глави, завършващи с декларации оскотиха футбола и сега той е за опело. А междувременно Пловдив изпусна мачовете от европейското първенство за юноши и едни 1 милион евро инвестиции.
Мушмороците около Борислав Михайлов се възползваха от катаклизмите в Ботев и пратиха мачовете в Бургас, Созопол и Сливен. А с тях и парите, с които можеше да се постегне базата в Пловдив.
Уви, никой на Лаута или в Коматево не се сети, че с навременни съвместни действия от двете ръководства домакинството можеше да бъде спасено, а парите усвоени в града. А не да ги прилапат Лечков и Созопол. Морското градче става за курорт и романтични разходки със стихосбирка на Христо Фотев под ръка. Но не и за любимата игра. А Лаута и базата в Коматево са в пъти по-добри, отколкото обявения за бижу местен стадион, чиято най-голяма посещаемост е 100 души заедно с охраната и прелитащите гларуси.
Седмица преди първия официален мач за Новата година тръгна замеряне с декларации. Пожелал анонимност пишурко от централна медия реши да се сложи на феновете на Локо и надраска няколко глупости. Жълто-черните пък припознаха в това атака от противника и отвърнаха с многословно съчинение, което вероятно е хвърлило във възторг само лумпените.
А напрежението по улиците се покачва, защото почти никой не говори за футбол, а само за агитки, хореографии, улични геройства. В резултат на това трибуните все повече и повече оредяват. И дано скоро Пловдив не го сполети футболната съдба на Търново и Плевен.
Дончо Донев/Марица