2012-10-24 08:30:00
През 1959 г. обаче "сините" прекъсват черна серия от загуби срещу вечния си съперник
Аферите в българския футбол не са от вчера, а А група далеч не е идеалното място за наивници с морал. Но перфектно изпипаната акция, достойна за шпионски роман, проведена в средата на юни 1959 г. в Перник, надхвърля всички граници на въображението. Въпросът кой ще изпадне – Миньор или Берое, е решен в последния кръг на сезона конспиративно в духа на времето си и би бил невъзможен днес в епохата на мобилните телефони.
Битката между двата тима кой да избегне нерадостното предпоследно място (на дъното здраво закотвен е Черно море) се води с променлив успех и без подбиране на средствата. Три кръга преди края Берое (за първи път играе под това име точно през този сезон след обединението на местните Ботев и Локомотив) печели директния сблъсък с 1:0 с ранен гол на откритието Петър Манчев, който бързо стига дори до Б националния тим и играе срещу Сантос с Краля Пеле в състава си. Перничани обаче не униват и в предпоследния кръг правят „неочаквано” 2:2 в София с отдавна осигурилия си титлата ЦСКА. Ден по-късно старозагорци вземат две точки с 1:0 над Левски на стадиона под Аязмото, официално открит месеци по-рано.
Така двата съперника за едно спасително място се оказват в почти изравнени позиции преди последните си мачове. По онова време решаваща при равни точки не е головата разлика, а головото съотношение, получавано при делението на вкараните на допуснатите голове. Сметките са ясни – при очакваните победи на двата тима перничани са задължени да стигнат до по-убедителен успех, защото заралии имат съотношение 0,72 срещу 0,71 за жълто-черните. Задачата на беройци изглежда по-лесна – играят с демотивирания аутсайдер Черно море и безпроблемно стигат до 3:0. Смятат, че повече не им е нужно и в последните 11 минути просто доиграват срещата, защото по радиото от Перник достигат успокоителни вести – там мачът клони към края си при резултат 2:2.
Да, ама не… Миньорци са предприели блестящи ходове за заблуда на противника, в заверата участват и местните кореспонденти на националното радио – срещата в Перник започва по-късно от останалите, а по стадионите в страната периодично се съобщават фалшиви данни за резултата. Беройци вече поливат спасението си, когато радиото се „поправя” – истинският резултат е 5:1 за Миньор! Конспирацията е толкова успешна, че по тото пунктовете в България срещу двубоя Миньор – Спартак Вн още няколко дни „виси” камуфлажният „хикс”. Така миньорци оформят головото си съотношение на 0,84375, беройци остават с 0,84000. Защо точно 5:1? Защото при 4:0 заралии щяха да са по-напред. Пернишките математици са точни в сметките и малко повече от три хилядни оставят тима в елита. Федерацията си измива ръцете като Пилат Понтийски – формално нарушение на правилника няма, битият – бит…
Сезонът се запомня и с факта, че ЦСКА изпреварва големия си съперник Левски по броя на титлите. Червените стигат до девета, сините остават с 8, а оттогава насетне разликата ту се увеличава, ту намалява, но неизменно остава в полза на армейците. Най-голяма е ножицата след шампионата 1991/92 г. – цели 10 титли повече за ЦСКА, в годините на демокрацията обаче тенденцията е обнадеждаваща за Левски, който в момента има 26 шампионски трофея срещу 31 за вечния враг. За първи път в историята на А група обаче вече в три поредни сезона до титлата не стигат нито сини, нито червени, а извънстолични клубове – Литекс и Лудогорец.
В онези години под предводителството на Крум Милев, когато ЦСКА първо застига Славия с нейните 6 трофея отпреди създаването на А група, а после и сините, вечният спор кой е по-, по-, най – Левски или ЦСКА, има своя категоричен отговор. Червените окупират почти всички места в националните формации, където левскари попадат сякаш по изключение. Полузащитникът на сините Тодор Такев-Тоце (не успял да се наложи в ЦСКА в периода 1948-1949 г.) е толкова горд от изиграните от него два мача за Б националния ни тим, че в продължение на години всеки божи ден прави по няколко тура за овации по столичния булевард „Руски” с анцуг с надпис „НРБ” на гърдите, а когато се запознава с някого, казва: „Такев, България”.
През 1958/59 г.обаче сините постигат нещо много важно – прекъсват черната си серия срещу армейците от 11 поредни шампионатни срещи без победа (4 ремита и 7 поражения), започнала с онова 0:5 на 23 септември 1953 г. Това се случва в първия пролетен кръг навръх празника на жената 8 март 1959 г. Шестгодишната прокоба след последния успех – 1:0 на 29 март 1953 г., е развалена със същия резултат от Христо Илиев-Патрата. Четири минути след попадението си Патрата е заменен от дебютиращия в дербито 16-годишен юноша Георги Соколов, който с феноменалната си техника и импровизация на терена се превръща в най-обичания футболист от синята България, редом с Гунди. Мачът съвсем не е празничен и „осмомартенски” – на терена се води люта мъжка битка, избиваща дори в грубости, а печели по-бойкият и непримирим тим.
Това е и първата загуба на армейците в първенството след 9 поредни победи на старта, последвани от две равенства до края на есенния полусезон. До финала червените допускат още едва две поражения с по 1:2 – във Варна от местния Спартак и срещу столичния Локомотив, но в нито един момент титлата на червените не е поставена под въпрос. За първи път в тима се включват голяма група млади играчи, един от които – Никола Цанев, ще стане легенда на клуба през следващото десетилетие. „Гордея се, че бях юноша на Левски, но мъж в ЦСКА”, е култова негова фраза, а преминаването му от синия в червения лагер е фрапантно изключение за времето си. За наказание Цането остава персона нон грата за националния тим.
Патрата се оказва замесен и в друг любопитен епизод. На 22 април 1959 г. варненският Спартак, който куриозно започва сезона с 6 поредни равенства, е на път да направи „хикс” и срещу Левски в София. Двубоят върви към 0:0, когато в 82-ата минута пловдивският рефер Хари Узунян измисля наказателен удар, реализиран от Христо Илиев за крайното 1:0. Футболната централа обаче този път не си затваря очите и решава, че съдийството на етническия арменец е било прекалено тенденциозно, като насрочва преиграване с друг арбитър – Тодор Стоянов. На терена правдата тържествува и този път срещата завършва 0:0. Случката има и своето продължение през следващия сезон – храбрият Хари Узунян решава да си го върне на спартаковци, при това във Варна. В мач с Локо Сф той отсъжда не една, а две дузпи за гостите, но вратарят Христо Вълчанов спасява и двата удара на Никола Котков от бялата точка, а соколите печелят с 1:0.
Очаквайте: Как в рамките на един сезон се срещнаха миналото и бъдещето на българския футбол
Вижте видео от мача през 1959 г., в който Левски печели с 1:0 срещу ЦСКА
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––