2013-02-18 11:49:00
Вратарят спасява дузпа и това обръща двубоя през декември 1976 г.
Добрият вратар е половин отбор, а понякога и сам печели цял шампионат. 7 май 1976 г. е голямата дата в кариерата на голкипъра на ЦСКА Стоян Йорданов. Близо 7 години и половина след онова култово 7:2 за Левски, при което е „разкрит” от нападателите на съперника, той взима болезнен за сините реванш в друго вечно дерби, белязало поредния драматичен обрат в А група.
До 25-ия кръг на сезон 1975/76 г. Левски под ръководството на Иван Вуцов върви безпроблемно към титлата, като преднината пред преследвача ЦСКА е твърде комфортна – 4 точки, равняващи се днес на 6 пункта. Към изградения гръбнак на тима преди сезона Вуцата, с помощта на приятеля си Иван Славков, прибавя важни елементи в защитата – Иван Тишански идва от Академик Сф, а Николай Грънчаров – от Черно море, а през есента сините взимат скалпа на Аякс за Купата на УЕФА. Тогава, при лотарията на дузпите, последният пирон в ковчега на холандците забива Йордан Йорданов-Пиката.
Шампионът ЦСКА пък е в период на мъчително обновление. Заслужилият ветеран Аспарух Никодимов (но едва прехвърлил 30-те) е пратен в края на състезателната си кариера в друг армейски тим – Сливен, от носталгия по дома към родния Кюстендил поема и екзекуторът на Аякс две години по-рано Стефан Михайлов, а наставникът Манол Манолов търси място в основния състав за двайсетинагодишните Цветан Йончев, Пламен Марков и Иван Методиев. В защитата е налаган малко по-големият от тях Ангел Рангелов. Много надежди се възлагат на привлечения от Ботев Пд голмайстор на предишния сезон Иван Притъргов, реализирал тогава 20 попадения. Адаптацията му в столицата обаче е трудна и той вкарва точно два пъти по-малко голове с червената фланелка.
Смяната на поколенията на „Армията“ води до сензационна загуба с 2:3 у дома срещу Ботев Вр на старта на първенството, а после и до унизителното 1:4 в есенния сблъсък с водача Левски. В онзи момент едва ли има някой специалист, който да заложи и пукнат грош на вероятността ЦСКА да дублира титлата си, а като истински късмет се определя фактът, че червените зимуват само на 2 точки от лидера в синьо. През пролетта Левски изиграва паметни двубои с Барселона в евротурнирите (5:4 на реванша пред 70 000 в София с две попадения на Пиката), а ЦСКА извършва очаквана треньорска смяна. Симолията отстъпва мястото си на някогашния кадър на столичния Септември Серги Йоцов, който работи в клубната школа. Той пък взима за помощници цели 3 легенди и въвежда авангардна методика на подготовка по звена – Борис Гаганелов отговаря пряко за бранителите, Боби Станков – за халфовете, а Димитър Якимов – за нападателите.
Левски наглед безметежно брани първото място, но печели някои мачове с щастливи голове в самия край – обратът в най-старото столично дерби идва след като Славия дълго води, а сините вкарват две попадения след 83-ата минута. Първата пролетна засечка идва чак в 25-ия кръг в Сливен, когато с единствен гол на бившия цесекар Аспарух Никодимов домакините правят ценна услуга на „големия си брат“ от „Армията“. Разликата между конкурентите за титлата става едва 2 точки, а веднага след това им предстои директният сблъсък. В онзи момент нервите на „Герена“ взимат връх. „Вече чувствах, че изпускам юздите на управлението – си спомня наставникът Вуцов.- Началниците ми Васил Спасов и Данаил Николов разговаряха с хора над мен, че не ги слушам. Тогава те жертваха отбора в името на личната си борба кой да надделее и да е главният в клуба“.
Когато нещата не вървят, те се решават по комунистически – със сбирка на първичната партийна организация в Левски (в онези времена с допълнението Спартак), за да бистри недъзите в отбора. Да, но Иван Вуцов и Васил Спасов не са партийни членове и заседанието, което се провежда без двамата в навечерието на решителния двубой с ЦСКА в изолирана почивна станция в Долна Баня прилича просто на кръжец от съзаклятници. „Това е пример как политиката се намесваше в спорта – връща лентата на спомените Вуцата. – Членове на БКП сред футболистите ме упрекваха, че много съм ги натоварил, че много тренирали… и че не съм се вслушвал в съветите на партийното ядро. Не ги питах, а и не смятах, че е редно да питам комунистите как да играем“. От недомлъвките след събранието Вуцов разбира, че те ще се опитат да му наложат някакво решение за мача с червените, говорило се за неговата неопитност и прекаленото му самочувствие без покритие. „Тогава разбрах, че се подготвя моето отстраняване. После научих, че още след мача със Сливен от ръководството са решили, даже и да станем първи, да ме изпратят на треньорска специализация.“
В тази отровна атмосфера Левски се готви за съдбоносния мач, в който среща съвсем друг ЦСКА от онова декемврийско 1:3. На терена се развихря Стоножката – колоритен прякор на дошлия от Берое флангови нападател Димитър Димитров. Армейците повеждат още в петата минута след негов изненадващ пробив и прострелно центриране към Милен Горанов. Постепенно Левски уравновесява везните в играта и в 30-ата минута идва кулминацията не само на двубоя, а и на първенството. Бранителят Ангел Рангелов спира с ръка в наказателното поле прехвърлящ удар на Йордан Йорданов миг преди топката да попадне в мрежата. Дузпата е очевадна, а зад топката застава точно Данчо Пиката, с чийто изстрел от бялата точка месеци по-рано Левски елиминира Аякс. Този път съдбата обръща гръб на синия нападател – вратарят Стоян Йорданов виртуозно отразява шута му от 11-те метра. Стражът дълги години вярно служи на каузата на ЦСКА – за първи път облича черната фланелка с номер едно на гърба на 22 май 1963 г. в мач в Димитровград, а две години по-късно в тима идва още един чудесен вратар – Йордан Филипов. Двамата нямат аналог в клубната история – футболисти от една и съща класа, които в продължение на 11 сезона се редуват в единайсеторката, без да се делят на титуляр и резерва.
Психологическата битка в дербито е спечелена цял час преди последния сигнал, който идва при 3:1 за червените. Те излизат начело с по-добрата си голова разлика – плюс 4, а впоследствие деморализираният съперник допуска нулево реми във Враца и загуба с 0:2 в Благоевград. ЦСКА дори става шампион предсрочно – кръг преди края и в последния си двубой прави „дежа вю” отпреди година – равенство срещу Славия. Този път то е с цифрово изражение 3:3, за да бъде спечелена купата на най-резултатно нападение, а с точката белите финишират пети и печелят правото на участие в турнира за Балканската купа за сметка на Ботев Пд.
„Двамата хитреци (б.р. – Васил Спасов-Валяка и Данаил Николов) успяха да ме изпързалят, като може би за първи и единствен път се съюзиха – допълва Вуцата в автобиографията си. – Вероятно всеки поотделно бе решил първо да бъде отстранена с общите им сили пречката в мое лице към абсолютната власт в отбора, а след това щяха да мислят как да се справят един с друг. Според мен те придърпваха отделни играчи и ги настройваха срещу мен. Левски изпусна първото място заради вътрешни проблеми, които сами си създадохме. Така приключи първият ми треньорски период, продължил година и половина“.
Очаквайте: Как се роди рефренът „Хей, чуй, ЦСКА…”, а треньорът Янко Динков превърна Марек във феномен
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com