2015-08-08 18:39:00
Макар и все още да не е напълно осъзнато и асимилирано, ЦСКА всъщност много спечели, като загуби професионалния си статут и членството в А група. Нищо хубаво не чакаше армейците, ако бяха останали в елитния футбол. Евентуалната нова кампания щеше да се изчерпи в следните параметри.
В началото на сезона – поредно болезнено срамно географско откритие при участието в Лига Европа с почти сигурно отпадане в средата на юли. През сезона жалък опит за съпротива срещу делиорманската хегемония и агресия, обречен на пореден провал с финални поне 10 пункта разлика между новия и стария доминатор.
Позната картинка, която верните армейци преживяха няколко пъти. И никаква перспектива, защото излизане от лабиринта няма. Ето обаче, че административното решение за изваждане от А група даде зелен семафор да се случат истински неща. И те вече са налице. За тези два месеца ЦСКА се сдоби с три важни стълба за своето развитие. Има нова организация на собствеността, която се приема с апломб от болшинството червени фенове. Назначен бе млад и обещаващ специалист в лицето на 37-годишния Христо Янев. Съставен бе балансиран отбор от добри футболисти. С този отбор ЦСКА спокойно щеше да гравитира между 3 и 5-о място във висшия футбол. Публиката е ентусиазирана максимално и посещава с удоволствие мачовете на отбора. ЦСКА се превърна в най-интересния телевизионен продукт, което може да доведе до финансови ползи.
Всичките тези изброени видими предимства нямаше как да се състоят при старата шизофренна среда, характерна както за ерата на "титаните", така и за последния период на Томов- Стойчо. През юни за огромната част от червените фенове мисълта за раздялата с А група звучеше като свършека на света. Оказа се просто едно заклинание и нищо повече.
Сред всички клубове в света, преминали през тази Голгота, ЦСКА ще е в най-привилегировано положение. Да вземем за база за сравнение Рейнджърс. Те наистина пострадаха много, както трябваше да страда и ЦСКА, при условие че в България има правилно структуриран футбол. Това обаче не е така. ЦСКА ще се възползва от абсолютната несъстоятелност на футболната пирамида у нас. И на маргиналното състояние на така наречения професионален футбол, който всъщност представлява нещо като обслужващ персонал на Лудогорец. Благодарение на обстоятелствата червените казаха баста на този модел и излязоха от омагьосания кръг. Там, където се пържи в страшни мъки другият гранд, чиято задача според думите на някакъв си Петричев е да вдига самочувствието на колоса от Разград!? Е, няколко години ЦСКА няма да вдига самочувствието на Лудогорец, а кой знае, като се върне може и да са му намерили цаката как да се справят с натрапената хегемония.
За пръв път от години на "Българска армия" могат да се огледат и да направят следващите стъпки, без да са в ситуация на постоянен цайтнот. В мачовете, които изиграха, се вижда отчетливо, че отборът вече изглежда доста прилично. Балансирани са във всички линии, имат опитни играчи, имат и млади обещаващи. За пръв път от години са без чужденци и без звезди. Това за звездите е много важно, защото в последните 15 години и със съдействието на медиите бяха героизирани една дузина меркантилници, зад чиито думи за вярност, любов и отдаденост се криеше най-прозрачна и долна спекулация с чувствата на лековерните армейци.
Сега сред арсенала на армейците такива герои липсват. Остана Галчев, но той никога не се е смятал за звезда. Бранеков знае, че към него имат едно наум. Другите момчета имат пред себе си един бял лист, който трябва да изпишат с колкото се може по-малко футболни и житейски грешки.
На този етап в игрови план ЦСКА прави добро впечатление, което е комплимент най-вече за Христо Янев. А точно треньорът пък получава много редкия шанс да мине през главната арка. ЦСКА не е клуб, който често дава шанс на млади треньори и Христо определено е привилегирован. Не само е умен и с добра вербалност, притежава и недразнеща арогантност. От породата особняци, които никога не знаеш какъв потенциал притежават. На този етап просто изпъква, че Янев не е от масовата категория амбициозни некадърници, които населяват футболното пространство.
Личи си и на терена ЦСКА се опитва да играе компактно на скорост с подчертан афинитет към атаката. Отборът е много добре подготвен кондиционно и тактически. Съществува отличен баланс в селекцията. Радостта за феновете обаче идва от изявите на играчи като Павел Головодов и Радой Божилов, които ни връщат 30 години назад в спомените за дебютите на Любо и Емо. Има нещо в тези деца и най-хубавото е, че пред тях е цялото време на света да го развият. Те могат да се развият органически за разлика от своите връстници в отборите от А група.
Естествено, това не е някакъв суперотбор, съставен от забележителни фигури. Повечето са типични средняци, но в следващите две години всеки може да израсне и да надмогне репутацията си. Всъщност като се абстрахираме от котерийни неща като мястото в някакво класиране, какво е същественото при един български футболист? Да се образова в тази трудна и специфична професия. В изродената среда на А група това е трудно да се случи. Поне досега рядко е ставало. Тези 20 футболисти в ЦСКА получават редкия шанс да извървят по-различен път. И кой знае -резултатът може да е по-добър от досегашния стандарт.
Жаклин Михайлов/Тема Спорт