2015-10-15 12:49:00
Елегантно освобождаване от защитник, поемане на въздух, шут с десния крак. Топката лети право към ъгъла, вратарят се хвърля и усеща как всеки момент ще я отклони, но… кълбото минава на няколко сантиметра от пръстите му и влита в мрежата – 1:0 за ЦСКА, голмайстор – Йордан Йорданов!
С този прецизен изстрел скромното момче от Перник откри резултата в двубоя с Вихрен (5:1) миналата неделя и затвърди добрите впечатления от представянето си от началото на сезона. 23-годишният опорен халф дойде на „Армията” това лято от Миньор Перник и с изявите си в първите 15 официални срещи на червените в първенството и за купата се оформя като откритието на ЦСКА през сезона. Именно това е играчът на армейците, който показва най-голям прогрес и постоянство.
За този период Йорданов се наложи като твърд титуляр в зоната на дефанзивния полузащитник, като безусловно бе предпочетен пред доста по-опитния Иво Иванов (30 г.). Видно е, че перничанинът има потенциал и е напълно способен да извърви пътя до А група с екипа на армейците. Естествено, пред него има много работа, но Йорданов показва мотивация и амбиция за успехи, което е добра предпоставка за бъдещето му.
С какво обаче се отличава този футболист от началото на сезона? Най-сериозно на очи се набива изключително прецизната му игра с глава. Заедно с нападателя на ЦСКА Преслав Йорданов, двамата съфамилници са сред най-добрите в този елемент в българския футбол в момента. С глава 188-сантиметровият Йордан Йорданов досега се разписа 3 пъти – веднъж в първия кръг срещу Струмска слава и то с гръб към вратата, и на два пъти срещу София 2010 (8:0), когато отправяше много прецизни удари в далечния ъгъл. Това не бяха случайни изпълнения, а напълно целенасочени. Йорданов е усвоил тънкостите на играта с глава – има добър отскок, умее да намира празните пространства и най-вече да насочва топката, накъдето си пожелае.
Друг силен елемент е ударът му от средно разстояние. По този начин Йорданов бе точен два пъти – единият бе срещу Вихрен (5:1), а другият при 7:0 над Чепинец. Срещу велинградчани Йорданов показа също, че не използва левия си крак само за подпиране, като вкара именно с него с шут от 17 метра право в ъгъла. Перничанинът има и попадение с удар от наказателното поле и рикошет – с него оформи хеттрика си срещу София 2010 (8:0).
Йорданов показва и добра, макар и не отлична техника. В никакъв случай не е дърводелец. Пасовете му обикновено са на късо и средно разстояние, избягва дългите подавания. Но му липсва експлозивност в действията – няма да го видите да прави спринт или някакво по-динамично отиграване. За сметка на това може без проблем да издържи цял мач при равномерно, малко монотонно темпо, наситено с постоянно движение, макар и на по-бавни обороти. На Йорданов му липсва и малко повече самочувствие, което вероятно ще придобие с течение на мачовете. В тази връзка не бива да се забравя, че преди 3 години това момче е играло във Витоша Долна Диканя и е нормално този рязък преход да изисква съответното време за набиране на самочувствие. Сякаш все още не може да повярва, че е способен да остави следа и това на моменти му пречи. От друга страна, перничанинът е скромен, трудолюбив, абсолютен режимлия и много амбициран. Пълен професионалист. Това е за предпочитане пред нахакано поведение, което не се припокрива с изявите на терена. А такова демонстрират някои от юношите на ЦСКА, при които самочувствието е повече от възможностите. При Данчо няма самозабравяне, което е важно за израстването му. Йорданов работи тихо, но усърдно и ако продължава така, неминуемо ще търпи развитие и скоро може би ще играе на ниво и в А група.
Любопитното е, че в началото на кариерата си той действа като централен нападател, но е преквалифициран на вътрешен халф. Нюхът към гола обаче му е останал, като през миналия сезон записа 7 попадения за Миньор Пк във В група, от които 4 с глава, два с десен и едно с ляв крак.
Като профил на игра Йордан Йорданов напомня бившия национал Мариян Христов. И двамата са високи, с голяма крачка, неособено повратливи, но с усет към гола. Христов обаче бе доста по-добър при преодоляването на пространства с топка в крака и по-твърд в единоборствата. Мариян играеше и в по-предни позиции. Имаше по-голямо самочувствие, вероятно защото още 21 годишен започна да играе на ниво в А група с екипа на Славия.
И така, бъдещето е пред Йордан Йорданов. Той е напълно способен да извърви пътя до А група с екипа на армейците и да се утвърди в състава и при наличието на далеч по-сериозна конкуренция.
Виктор Гецов/Тема Спорт