Жаклин Михайлов/Тема Спорт
През изминалата седмица не се случиха кой знае колко интересни събития, но за сметка на това отново бяха изказани много скандални слова. И това е начин да бъде поддържан интересът към българския футбол, но пък и всяка изречена глупост си има цена. Сметката може да не бъде платена веднага, но рано или късно и този момент настъпва, при това с болезнени последствия.
Да си спомним 14 октомври 2019 година, когато на стадион „Васил Левски“ тъмнокожите момчета от националния отбор на Англия бяха безцеремонно обиждани от българската публика и на другия ден президентът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка. Не му се искаше никак, но го направи! Защото с расизма шега няма и който не го е разбрал по лесния начин, ще го разбере по-трудния.
Само заради това, което изрече Георги Иванов–Гонзо преди три дни, той може да бъде завинаги отлъчен от всякакъв футбол. И ако някой приема тези думи за изхвърляне, ще напомня какво се случи с един много по-голям футболист от Гонзо, който се казва Глен Ходъл. Същият имаше прекрасно развиваща се кариера на мениджър, но точно като нашия герой от Пловдив се изцепи в едно интервю, че инвалидите сами са си виновни за положението, защото със сигурност са извършили нещо лошо в предишния си живот. Просто в главата му се бяха настанили някои доста объркани мисли за прераждането и предишните животи и това му костваше кариерата. Веднага бе уволнен от националния отбор на Англия, а след това всичките му опити да се завърне във футбола завършват с фиаско.
Гонзо: Националният отбор е за българи, Левски постъпи непрофесионално с контролите
Когато целият свят пада на колене и навежда глава в знак на протест срещу всякаква форма на расизъм, да се изцепиш, че в отбора на България никога няма да играят играчи с друг цвят на кожата, е равносилно на ритуално самоубийство. В случая това си е стопроцентова глупост, която обаче е от системен характер. В България малцина са наясно с дефиницията на думата расизъм и затова на Гонзо трябва да му е простено, че не се смята за расист. Той не осъзнава, че расизмът включва всички форми на дискриминация и сегрегация по цвят на кожата. И неговите думи са еталон за откровен расизъм.
За да се схване мащабът на скандала, ще създам следната ситуация. Да си представим, че България скоропостижно достигне стандарта на развитите държави. Това означава високи пенсии, качествено образование, ефективно здравеопазване и най-важното – социална система, която се грижи за най-уязвимите слоеве от населението. И когато България стане държавата, за която всички мечтаем, тогава в много бързи срокове ще се смени основният цвят на кожата на населението. Ще пристигнат милиони от Африка и Азия и те нямат да бъдат терористи от ИДИЛ.
Тези хора ще работят за благото на новата си родина и техните деца ще учат в българските училища. И като български граждани ще се ползват с всички права и задължения. Точно по този начин във френския национален отбор играят 10 титуляри с цитирам Гонзо – друг цвят на кожата. И там сигурно има някой като него, който иска да вижда в отбора само бели момчета, но няма начин той да работи на висока позиция във футболния им съюз. Няма начин въобще да работи във футбола. В никакъв случай не искам оставката на Георги Иванов, просто искам българското общество да създава моралните корективи. Той не е виновен, че е с грешна самооценка за себе си. Обществото е виновно, защото му позволява да бъде такъв. Не случайно дадох примера с Глен Ходъл. Английското общество е достигнало такова развитие, че може да се лиши от една футболна звезда в защитата на принципите. Една от причините България да е най-бедната страна в Европа е именно в липсата на ясни принципи. Ние говорим и мислим като расисти, но нашата самооценка е, че не сме такива. Не сме и хомофоби, независимо че постоянно и публично се сипят обиди по адрес на ЛГБТ общността.
Между другото в този период се случиха и две събития, които показаха, че може да се застане на принципни позиции. Ръководството на Левски уместно се разграничи от думите на бившата си легенда Георги Иванов. И бяха длъжни да го направят, защото ми е интересно как щяха да погледнат в очите дузината тъмнокожи момчета в отбора. А пък ръководството на ЦСКА категорично отказа да се поддаде на патрЕотарски натиск и тимът игра с Македония Гьорче Петров.
Защото футболните мачове с клубове от съседната нам държава са важна нишка, по която все още протича някакво добросъседство. И отново се позовавам на исторически факт. Украйна и Русия първо спряха да играят помежду си футбол, а след години вместо игра – имаме война. Докато играем футбол със съседите дори и с грозните неща от тяхна страна в последния мач, има надежда. Нечистотията ще изтече в канала, а двете държави ще трябва да се научат да живеят в мир и разбирателство.