2011-03-24 08:39:00
Бях на седмото небе, че нашите ми разрешиха да гледам победата с 3:2 в София през 1991-а, споделя рекордьрът по голове за Швейцария
Когато титулярните национални защитници на България излязат в събота на стадион “Васил Левски”, те определено трябва да не изпускат от очи един от швейцарците. Това е Александър Фрай. Нападателят на Базел е рекордьор по голове за родината си – 42 попадения в 82 мача. С това са наясно особено бранителите от ЦСКА, на който таранът отбеляза 4 пъти в двата мача от Лига Европа през 2009-а.
– Александър, вкарахте головете за 2:0 за Базел над ЦСКА в София в груповата фаза на Лига Европа през 2009 г. Как намирате стадион “Васил Левски” и мислите ли, че пак ще имате късмет на него?
– Това е един много автентичен стадион. Някои може да го намират и за старомоден, но аз обожавам такива арени. Стадион “Васил Левски” е пропит
с история. С удоволствие отново ще стъпя на този терен. Естествено, че се надявам пак да имам късмет на стадиона в София.
– Националният селекционер на България Лотар Матеус извика доста хора на ЦСКА, а и такива, които бяха в отбора във вашите мачове. След двете победи през 2009-а чувствате ли се вие – националите от Базел, спокойни срещу тези играчи?
– Изобщо не сме спокойни. И всъщност трябва ли да имаме самочувствие? ЦСКА е един много добър отбор, победи австрийския Рапид във Виена този сезон в Лига Европа. Тимът разполага със здрави физически и същевременно технични играчи. Никой съперник не бива да подценява такъв набор от футболисти.
– С Мартин Петров, който сега ще пропусне евроквалификацията поради наказание, се засякохте в швейцарския Сервет. Вие сте и връстници. Какво представляваше той в самото начало на кариерата си в чужбина?
– Мартин притежава изключителна бързина, отличен демараж и впечатляващ ляв крак. Бях сигурен, че ще се развие и ще заигре в още по-силни първенства. Както и стана с трансфера му във Волфсбург, а след Германия направи кариера и за Атлетико (Мадрид) в Испания, и в Англия, където е и сега.
– Спомняте ли си за други българи – Георги Иванов и Димитър Рангелов? С тях също сте пресекли пътищата си във френския Рен и германския Борусия (Дортмунд), макар и за кратко.
– Разбира се. Това са типични български нападатели. Те винаги биха намерили начин да създадат проблем на който и да е защитник. И Иванов, и Рангелов бяха способни да държат на тръни противниковия отбор.
– Твърдо ли стоите зад решението си да се оттеглите от националния отбор на Швейцария след мача с Англия на “Уембли” на 4 юни? Не е ли рано да го направите на 31?
– За възрастта преценката е ваша и аз я приемам като комплимент. Това е едно решение, което узряваше в мен с течение на годините. Когато увереността ми стана достатъчна, за да го взема наистина, аз го обявих първо на нашия селекционер – господин Отмар Хицфелд. В същото време обаче му казах, че може да разчита на мен, когато поиска, при „пожар“ – при наличието на много контузени нападатели например. Така че си оставям вратичка за националния отбор на Швейцария. Ще откликна винаги, когато г-н Хицфелд има крещяща нужда от нападател и няма никакъв друг вариант.
– В този ред на мисли правилно ли е решението на Димитър Бербатов да се оттегли от националния отбор на България на 29 години?
– Съжалявам, но не мога да дам никакво мнение по тази тема, тъй като не съм наясно с причините за това решение. Мога да кажа само, че нямам нищо против факта, че Бербатов няма да играе срещу нас в събота.
– Помните ли победата на Швейцария в София с 3:2 от 0:2 също в евроквалификация на 1 май 1991-а?
– Как да не я помня!? Бях само на 11 години тогава и добре, че мачът не беше късно. Така нашите ми разрешиха да седна пред телевизора – не беше станало още време за лягане. След края бях на седмото небе.
– Защо според вас българският национален отбор по футбол не може да се класира на голямо първенство от европейското в Португалия през 2004 година?
– Едва ли швейцарец като мен може да има обяснение за това. Вие в България нямате ли отговор на този въпрос? Все пак, ако трябва да дам личното си мнение, смятам, че България изживява период на отказването на опитни футболисти и лансирането на таланти, които все още не са съвсем готови да „влязат в обувките“ на своите талантливи предшественици.
– Мислите ли, че под ръководството на Матеус българският национален отбор по футбол е по-опасен, отколкото беше в началото на евроквалификациите от нашата Група G?
– Надявам се да не бъде. Доколкото мога да преценя, Матеус е въвел една много добра отборна дисциплина. Това в никакъв случай не прави задачата ни в София лека.
– Какво е значението на Отмар Хицфелд за Швейцария?
– Огромно – какво друго мога да кажа? Той е един от най-успешните футболни треньори в света за всички времена. И бъдете сигурни – създава усещането, че работи с теб във всяка една секунда. Изключително опитен и проницателен човек е. Имаш чувството, че г-н Хицфелд постоянно те наблюдава. Да притежаваш треньор като него е една и зключителна привилегия.
– Какво си спомняте от София като град и какво знаехте за България и столицата ни, преди да дойдете тук през 2009-а?
– Разбира се, преди всичко си спомням мача с ЦСКА. Още преди това обаче знаех, че България и вашата столица има да покажат много повече на света, отколкото футболни отбори и стадион „Васил Левски“. При вас културата е многообразна, напластявана е с хилядолетия. Имате и разкошни вина, които отглеждате в лозя с чудесно разположение. Знаете ли за какво си мечтая, ако всичко за Швейцария завърши добре в събота? За една чаша хубаво българско вино.
Иво Тасев, „Маридиан мач”
––
SPORTMEDIA.TV ще излъчва по интернет България – Швейцария за всички страни с изключение на България и Швейцария.