Голямото сърце на Байко спряло да тупти в дома на приятел

2011-01-28 07:01:00

Съотборниците Воин Войнов, Стефан Стайков, Павел Панов и Иво Паргов за легендата Кирил Миланов

 

"Беше готов да даде сърцето си за кауза, за приятел. 24 часа бе на разположение." Това каза с тъга Воин Войнов за Кирил Миланов, който си отиде от този свят във вторник, 25 януари.

 

Байко, легендарният нападател на Левски, почина на 62 години. Отишъл на гости на приятел, свой съсед. И ей така, от нищото, се свлякъл върху масата.

 

"Беше здрав като бик. И на фона на това – невероятен добряк. Много ми е трудно да говоря. Беше изключителен човек. За футболист, какво да говоря – един от най-добрите нападатели на Левски след Гунди", добавя съотборникът Воин Воинов, с когото стават шампиони заедно през 1974 и 1977 г.

 

"Беше сред най-близките ми приятели. Не повярвах, че е истина. Като ми се обадиха, мислех, че някой си прави лоша шега", реди тежки думи и Стефан Стайков – друга фигура от онзи отбор на Левски, за който Кирил Миланов забиваше гол след гол. "Загубихме много добър футболист и другар. Нямам думи. Бяхме толкова близки", допълва Стефан Стайков пред вестник "24 часа".

 

"Байко впечатляваше не само с играта и раздаването си на терена, а и с отношението си. Всички, които се интересуват от футбол, знаят каква фигура представляваше. По негово време в Левски се чувствахме сигурни и уверени", спомня си друга "синя" легенда и другар на Миланов Павел Панов.

 

Десетки от най-близките приятели на Байко, все още не превъзмогнали шока, се обединиха, за да помогнат на семейството му. Иван Василев от големия отбор на Академик (София) пое разноските по погребението на верния другар. От Левски се ангажираха да намерят парцел в Бояна. Самото погребение ще се състои в понеделник, за да може сестрата на големия футболист да се прибере от Франция.

 

Приятели от младините и съотборници от Марек също ще изпратят Байко в последния му път. "Смъртта му е загуба за футболната история на Дупница и България", каза другарят му от футболните подвизи на "Бончук" Сашо Паргов.

 

Кирил Миланов е роден в Дупница на 17 септември 1948 г. Започва кариерата си в Марек през 1966 г. През 1971 г. преминава в Академик (София), където остава до 1973 г.

 

Тогава преминава в Левски. Предлагат му фланелката с №9 – на починалия две години по-рано Георги Аспарухов. Но Байко отказва заради паметта на Гунди. Печели две титли и две купи на България със "синия" екип. През 1974 г. става голмайстор на първенството с 19 гола. На 25 септември 1976 г. е героят на първото "Хей, чуй, ЦСКА, 2:0 – 3:2". Вкарва първия гол за обрата, изкарва червен картон на пазача си и печели дузпа в края. През 1976 г. вкарва цели 6 гола срещу Рейпас (Лахти) при 12:2 за Левски в мач за КНК. Става и топреализатор на КНК с 14 гола.

 

Кариерата му приключва преждевременно през 1977 г. Тогава Левски трябва да "легне" на Локо (Сф) във финал за купата на България. Но бие с 2:1 със съдействието на Байко. А той е ритан жестоко. И се сбива на терена с Йордан Стойков-Бумбо. По нареждане на Милко Балев е изхвърлен от футбола до живот. Дори лежи един ден в затвора, но "сини" радетели го измъкват, възползвайки се от отсъствие на Милко Балев от страната. Впоследствие позволяват на Миланов да играе само в националния отбор и в евротурнирите.

Вашият коментар