Александър Холига/Daily Mail/Тема Спорт
Когато Лука Модрич за първи път игра срещу Англия, Тони Блеър все още беше на власт. Арсенал тъкмо се беше преместил от „Хайбъри“ на „Емирейтс“, Италия беше новият световен шампион, а Пеп Гуардиола точно беше сложил край на кариерата си. Става въпрос за европейската квалификация в Загреб на 11 октомври 2006-а.
Точно в момента, в който Гари Невил върна топката към Пол Робинсън, образът на Борат се появи на рекламните табла на стадион „Максимир“. Топката отскочи коварно на границата на малкия пеналт, английският вратар се размина с нея и тя влезе в мрежата, а усмивката и мустакът на Саша Барън Коен на заден план добавиха още към мъката на Англия.
За Модрич, който игра цял мач при победата на Хърватска с 2:0, това вече беше 11-ият му двубой за националния отбор. Първият му беше през същата година в контрола, в която Лионел Меси отбеляза дебютния си гол за Аржентина. И така започна ерата на Модрич за Хърватска, без никой да го осъзнава. Младият халф все още нямаше ключова роля в отбора – щеше да я поеме години по-късно, но в ретроспекция тази победа беляза началото на дълъг процес, който щеше да превърне националния тим на една малка страна в един от най-успешните в света.
Това наистина е ера, защото няма поколение на Модрич. Играчите идваха и си отиваха, като само той оставаше константа – като пътешественик, който се намесва в миналото и бъдещето, предизвиквайки линейната природа на времето. В един момент той направи отбора свой не само чрез лидерството си, но и чрез своята несломима психика на човек, който никога не се предава.
Англия изигра важна роля в изграждането на Хърватска през тази ера. След онзи първи мач през октомври 2006-а двата тима играха още осем пъти. Имаше победи, загуби и равенства, като Модрич пропусна само един двубой заради счупена фибула – поражението с 1:5 от отбора на Фабио Капело през 2009-а, но два от тези мачове бяха ключови.
Година след сюрреалистичния инцидент в Загреб дойде прочутият сблъсък на „Уембли“. Хърватска вече се беше класирала за европейското първенство и нямаше за какво да играе, докато на Англия й трябваше равенство, за да направи същото. Но гостите, водени от Славен Билич, ги победиха. Този успех скоро се превърна в легендарен, защото оформи психологически отбора и му даде огромен тласък на увереност.
Хърватска се представи добре на турнира, но все още й липсваше манталитетът на Модрич. Може би и самият Лука, който се беше разбрал за трансфер от Динамо Загреб в Тотнъм преди европейското, тогава още го нямаше. Хърватска премина вихрено през групата с 3 победи, но отпадна на 1/4-финалите от Турция по най-шокиращия начин – поведе след 119 минути, само за да допусне изравняване в последния момент и да загуби с дузпи, като Модрич пропусна от бялата точка.
Другият важен мач беше 1/2-финалът на Мондиал 2018, когато шахматистите обърнаха Трите лъва след продължения в Москва, за да стигнат до спора за трофея с Франция. Модрич тогава вече беше украсен с отличия лидер, който беше превел отбора през години на необмислени треньорски назначения и болезнени разочарования. В Русия Хърватска беше водена от Златко Далич – първият селекционер, който наистина се свърза с Модрич. Сега, почти две десетилетия след първата им среща, 40-годишният плеймейкър е готов отново да се изправи срещу Англия. Това ще бъде неговият 199-и мач за страната му.
На пръв поглед той вече не е това, което беше, нито пък Хърватска е същата. Модрич ще навърши 41 години през септември. Той няма да го каже, но вероятно ще се оттегли след световното първенство. Може ли да вдъхнови отбора си за още един нокаутиращ удар срещу Англия в Далас? С неговата класа и история срещу Трите лъва никой няма да заложи срещу него…