Ивайло Стоянов и съдийството – любов от пръв поглед

2011-05-12 13:19:00

Обидно е да се канят чужди рефери у нас, признава арбитърът от Петрич

За добро или за лошо, Ивайло Стоянов е орисан винаги да бъде в устата на хората. 30-годишният рефер доби огромна популярност с участието си в риалити шоуто „Моята голяма тв сватба” преди две години. Не успя да спечели финала на шоуто, а от там и голямата награда – сватба, организирана от Слави Трифонов. Но вместо да се тюхка, Ивайло запретна ръкави и вдигна с любимата Фотка сватба, за която още се говори в родния им град. Много неща се промениха от тогава за младия петричанин. В края на миналата година беше обявен за най-прогресиращ арбитър у нас от Асоциацията на съдиите по футбол в България. Тази година пък стана баща на първороден син, който носи името Иван.

Много хубаво обаче не е на хубаво и Иво бързо го усети. Преди два месеца кметът на Каварна Цонко Цонев се опита да го използва в борбата си със Съдийската комисия на БФС. Нейният шеф Костадин Костадинов обаче застана зад рефера и така се стигна до неиграния мач Калиакра – Левски. В крайна сметка Ивайло защити себе си и Съдийската комисия с безупречно съдийство в следващите срещи. Последваха доста по-приятни изживявания за петричанина. Заедно с тъчреферите Александър Дамянов и Георги Тодоров замина на 10-дневен семинар на УЕФА за обучение на млади съдии по програмата CORE. Името му рядко отсъства от нарядите този сезон и по всичко личи, че в края на май ще е съдията, ръководил най-много мачове в „А” група през това първенство. Заради всичко това bgreferee.org се опита да покаже Ивайло Стоянов в роля, по-различна от познатата.

Едва ли има много хора, които знаят, че

Ивайло Стоянов е бивш футболист.

Като халф в юношеските формации на Беласица той дава големи надежди и дори е забелязан от някои национални селекционери. Оттогава е минало доста време, но Иво още помни лютите македонски дербита с Пирин, в чиито редици е наборът му Димитър Бербатов. Впоследствие стига и до професионален договор с родния си клуб, но така и не успява да запише дебют. Това става през 2001-а – годината, в която Беласица се обединява с Хебър. Тренира усилено, но наставникът Воин Войнов не му дава шанс.

Това пък го подтиква да се пробва в съдийството, като искрата запалва бившият рефер от Петрич Николай Липошлиев. И така на 21 години открива новата си любов.

„Съдийството ме грабна още в първата ми среща. Свирих детски мач и веднага почувствах, че това е моето призвание. Получи се нещо като любов от пръв поглед”, откровен е Стоянов.

Талантът му веднага е забелязан от бившия елитен рефер и шеф на съдиите Георги Камишев. Подадената от него ръка помага на младия Ивайло да стигне до „Б” група само за три години.

След още две пък влиза в ранглистата на „А” група.

„Моят късмет беше, че тогава имаше вакуум в съдийството заради скандали и трябваше да включат 9 нови арбитри в „А” група. В началото, разбира се, получавах по-малко мачове, но това е нормално. Този сезон определено е най-добрият за мен досега. Но чак когато получа наряд за Левски – ЦСКА ще мога да кажа, че съм постигнал нещо в съдийството. Иначе ще си остана един обикновен рефер", обяснява Стоянов, който вече има 48 мача в „А” група.

В повечето от тях асистент-съдии са Емил Вангелов и Крум Стоилов. Двамата са от Благоевград и заедно с Ивайло са най-успешната съдийска бригада в региона.

„Имам им доверие за всяко решение. Много съм научил от Емо, който е с 9 години по-голям от мен”, разкрива още Иво . За амбициозен човек като него
няма начин значката на ФИФА да не влиза в плановете му

„Аз давам от всичко от себе си, старая се, тренирам, пък каквото стане. Но човек трябва да има винаги високи цели, иначе ще затъне в посредственост”, разсъждава той.

Тази година е последна в кариерата на топрефера ни Антон Генов и след няколко месеца от БФС трябва да изберат негов заместник в листата на международните арбитри. И защо това да не е Ивайло Стоянов? Още повече, че той вече се докосна до съдийските структури в УЕФА, след като изкара 10-дневния семинар в Швейцария за обучение и усъвършенстване на млади рефери по програмата CORE.

Там той ръководи и един мач от аматьорските дивизии на Франция: Жюра Суд – Амневил (0:1). Според него двубоят е бил на нивото на „Б” група, а организацията дори не отстъпвала на някои наши стадиони, където се играят срещи от елита.

Разбира се, участието в семинара не му дава гаранция, че ще стане съдия на ФИФА в края на годината, защото изборът е на БФС.

Ивайло разкрива, че вече се готви по специална програма, дадена му от УЕФА.

„В малките градове нямаме треньори и всеки трябва сам да се грижи за кондицията си. Трудно е, защото може да тренираш много и пак да няма резултат. Но не споделям мнението, че трябва да живееш в София, за да вървиш нагоре в съдийството. В провинцията животът е по-спокоен и това би било добре за всеки арбитър. Моят град е Петрич – там са родителите ми, роднините, приятелите. Не бих се откъснал от тях. Пък и камъкът си тежи на мястото”, категоричен е Стоянов.

Дори и в спокоен град като Петрич, ежедневието му е изключително натоварено. До 17 часа е на работа, после следват тренировки и уроци по английски и едва тогава се прибира вкъщи.

„Почти всеки ден правя крос, карам колело или се потя във фитнеса. Но футбол не играя. Колкото и да ми се иска, наложил съм си забрана. Рискът от контузия е голям и това ми помага да устоя на изкушението. И волята, разбира се. Позволявам си почивка само в деня преди мач и тогава се подлагам на някои възстановителни процедури”, обяснява той.

Петричанинът никога няма да забрави хората, които са му помогнали да стигне до тук.

„Всички съдийски шефове са ме подкрепяли и аз съм им благодарен – Борислав Александров, Ичко Лозев, Димо Момиров, Костадин Костадинов. Последният ми показа, че държи на мен още преди да оглави комисията. Харесвам го и защото не се страхува да застане зад младите съдии. В годините много ми е помагал и Георги Кордев, който е от нашия регион, а сега е член на Съдийската комисия. Има обаче един специален за мен човек, който допринесе изключително много за развитието ми в последните две години. Именно на

моя ментор Стефан Орманджиев

се дължи израстването ми в най-голяма степен” признателен е реферът.

„Хубаво е до теб да има човек, който да ти направи анализ в детайли на всеки мач. Аз съм късметлия, че специалист като г-н Орманджиев е до мен”, разкрива Иво.

Той обаче чистосърдечно признава, че няма обяснения за отношението на кмета на Каварна Цонко Цонев към него. Градоначалникът умишлено провали мача Калиакра – Левски, след като от БФС отказаха да изпълнят искането му да сменят Ивайло Стоянов за мача Черно море – ЦСКА. Претенциите на Цонев бяха, че реферът е ощетил неговия отбор срещу Славия и трябва да бъде наказан сурово.

Скандалът, както всичко у нас, бързо утихва, за това допринася и представянето на Иво в следващите мачове. Мнозина твърдят, че нашите съдии са по-слаби от чуждите, но Иво не е съгласен с тях. И не защото е голям патриот и обича всичко българско, а защото смята, че нашите рефери не отстъпват на колегите си от другите страни. Затова и се чувства засегнат от факта, че за някои дербита се канят арбитри отвън. Последния пример е холандецът Петер Винк, който ръководи Левски – Литекс.

„След мача преобладаваха мненията, че реферът не се е справил. И представете си, ако тези грешки ги бе направил един български съдия. Сигурно кариерата му щеше да приключи, както каза и Димо Момиров”.

Стоянов е категоричен, че никога не отказва наряди, независимо дали са за „А” група, деца или аматьори. Затова и понякога му се случва да свири по 10 мача в месеца. Гледа и много футбол по телевизията, като следи най-вече поведението и жестовете на съдиите. Няма обаче любим арбитър, колкото и чудно да изглежда за някои. Напрежението не е свързано само със съдийството.

Той има счетоводна фирма,

 

която понякога му създава големи главоболия

Справя се обаче с помощта и на хората, които работят в нея. И все пак Иво намира баланс и голямата заслуга за това е на съпругата му Фотка. Двамата се ожениха преди две години, а на сватбата имаше повече от 300 гости. Булката и младоженецът се придвижиха с 10-метрова лимузина до ритуалната зала и черквата, където се венчаха. Сред гостите бяха Слави Трифонов и Евгени Димитров-Маестрото, а футболните хора бяха представени от тогавашния шеф на съдийската комисия Димо Момиров. Кум на младото семейство беше пловдивският футболен съдия Георги Кабаков. Той е и най-близкият му приятел сред колегите.

„Трябваха му точно две секунди, за да приеме поканата. Изненадахме го, защото друга двойка трябваше да ни кумува. Но малко преди сватбата се скараха и така бяхме изправени пред голям проблем. С Кабачето се сприятелихме покрай съдийството. Много бързо си допаднахме и сме много близки, въпреки че живеем в различни градове. Чакам с нетърпение момента, в който ще се ожени и той”, разкрива Стоянов.

 

Най-голямата радост в живота на Ивайло са съпругата Фотка и синът Иван

 

Любовта на Ивайло към Фотка е пословична. В нея се убедиха и зрителите на „Моята голяма тв сватба”. В края на предаването реферът отказа предложението на Слави Трифонов да избира между чисто нов Мерцедес и любимата жена.

„Нищо не струва повече от Фотка”, отсече Ивайло.

Двамата са една от любимите двойки на Петрич – винаги усмихнати и облечени в тон един с друг. Не е възможно той да е по маратонки, а тя – на висок ток. От 4 месеца обаче не им остава много време за излизане. А животът им се променя напълно след раждането на малкия Иван, който носи името на дядо си.

„Роди се навръх Ивановден, но и да не беше, пак щеше да се казва Иван. Баща ми е много щастлив. Малкият вече е на 4 месеца и ни носи голяма радост. Искам да съм с него постоянно, но от ангажименти не ми остава много време. Понякога имам чувството, че денят не ми стига за всичко. За карти и табла пък изобщо не може да става дума. Чакам с нетърпение почивката през лятото, за да се отдам на любимите си забавления”, признава Иво.

Когато се запознават, съпругата му няма никакъв интерес към футбола. Сега обаче почти не пропуска мач, познава всички наши съдии, знае имената на отборите и треньорите, както и на най-добрите рефери в чужбина. Ивайло обаче не й дава да ходи по стадионите.

„Не е приятно да псуват мъжа ти, а ти да мълчиш. А Фотка е доста темпераментна. Ще скочи на бой, ако някой ме обижда. На един юношески мач разменила реплики с някакъв дядо, само защото казал нещо лошо за мен. Обикновено изключва звука на телевизора, когато дават мой мач. И ако има спорно положение, се обажда на кума или на някой друг колега за консултация. Забранил съм й да гледа интервютата и коментарите след срещите. Миналата година след едно дерби се чуха страшни закани и коментари, които докараха до нервна криза и нея, и майка ми. Искам да им спестя тези неприятни неща”, разкрива Стоянов.

 

 

––

 

Заб. Материалът е публикуван в bgreferee.org