Интервю с Бербатов: След 5-10 г. може да съм шеф на БГ футбола

2011-01-23 15:08:00

Ще направя всичко възможно да му помогна да върви напред

 

Димитър Бербатов даде интервю за bTV, в което говори за отказването си от националния отбор, връщането си в България като шеф и своята фондация.

 

– Митко, защо реши да мълчиш, след като се отказа от националния?
– Никога не съм бил фен на медийните изяви. Когато имам нещо да казвам, го правя, не търся излишна показност. Каквото има, съм го казал. Ако реша, че има нещо важно да казвам, пак ще го направя.
– Смяташ ли, че си взел най-правилното решение относно националния тим?
– Ако не бе най-правилното, щях да се върна. Щом досега не съм го направил, няма какво повече да коментирам. Това е стара тема, която не знам защо се продължава да се коментира.

– Много хора се надяват и смятат, че ти трябва да се върнеш?
– Мен не ме интересува какво смятат хората, а аз какво смятам, аз сам съм си шеф.

– Когато обяви отказването си от националния отбор в София, се раздели с журналистите с думите: "Ако някога искате да не ви лъжат и футболът да се оправи, тогава ме потърсете!". Тогава думите ти сякаш минаха незабелязано. Какво имаше предвид?
– Ами те, най-важните неща, винаги остават най-незабелязани. Никой не наблегна на това. Но може би защото беше под сянката на другото, което казах тогава. Какво съм имал предвид? Явно е, че след като свърша с футбола, ще се занимавам с нещо. С какво? Аз съм човек футболист, няма да тръгна да се занимавам с нещо, което не разбирам. И аз искам да виждам българския футбол да върви напред. Ако видя, че хората искат да им се помага, аз съм насреща. Просто има хора, които не искат. Тогава има ли смисъл да си биеш главата в стената?

– Това твое изказване се приема като вид критика към сегашното управление на футбола…
– Може и да има нещо вярно, но не е хубаво да отправям много критики към ръководството. Знам, че не е полезно, не е приятно. Защото знам, че после, след 5-10 г., ако аз съм на тяхно място, няма да ми е приятно, ако някой прави критики как аз си върша работата… Смея да твърдя, че те се опитват да си вършат работата. Сигурно има хора, които опитват да им пречат, но в момента не мога да ги критикувам, тъй като съм футболист, не съм запознат с политиката на управление. Но пак казвам – след време искам да помагам на българския футбол и ще направя всичко възможно това да се случи.

– Имаш ли визия как да изглежда футболът ни?
– Това е дълга тема, която трябва да си говорим не с часове, а с дни, седмици и месеци, за да се оправят нещата. Явно е, че оценките за футбола ни са песимистични. Човек като го гледа няма начин да си помисли нещо друго. Затова ще се опитам да помогна, но не сега, всичко с времето си.

– Много пъти си казвал, че следваш целите си една след друга. Значи ли това, че следващата ти цел е да бъдеш шеф или на спорта в България, или на футбола?
– Шеф? Какво означава шеф, това е силна дума. Аз дори сега се опитвам да помагам на младите момчета, които идват. Пак е някакъв вид помощ за българския футбол. Важното е хората да искат да им бъде помогнато. Ако не, тогава мога да си живея живота и да не се занимавам с такива неща.

– Представяш ли си как седиш на едно бюро 8 часа, а пред теб има папки, секретарка и такива работи?
– Всеки си го представя по различен начин, за всяко нещо си има точния човек. Достатъчно млади хора има в България, за да се развиват, да помагат, може на тях да им се даде път.

– Повечето от тези млади хора обаче искат да напуснат България, а ти искаш да се върнеш и да помагаш?
– Разбирам ги, нормално е. Всеки има семейство да храни. Когато не получаваш достатъчно парични средства, всеки ще иска да търси поле за изява в чужбина. Това е тъжното, защото искам да виждам повече хора да остават в България. Ама аз не съм политик, нали има хора, които управляват държавата.

– Канили ли са те в политиката?
– Може би не смеят, защото знаят какво е моето отношение към политиката, въпреки че тя е навсякъде в ежедневието.

– Каква е оценката ти за политическата класа?
– Нямам допирни точки, за да коментирам, а пък и съм далеч от родината вече 11 години. Да започвам да давам с съвети и акъл, ще бъде грешно. Сега виждам, че има скандали, обвинения, всеки обвинява другия, всеки се бори за власт. Така обаче е навсякъде, и в Англия, и в Италия.

– Би ли дал лицето си на политическа партия?
– (кимва отрицателно и замълчава)

– Твоята фондация награждава и номинира талантливи деца. Какво чувстваш, когато излезеш на сцената?
– Чудя се дали хората знаят, че съм по-притеснен от тях. Винаги ми е неудобно, чувствам се напрегнато. Не знам защо е така, въпреки че да си сред деца, които искат да успеят, трябва да се чувстваш доволен. Трябва да си кажеш, днес помогнах на някого. Радвам се, че има толкова деца, които се записват, искат да се развиват.

– Имаш ли среща с тях и какво си говорите, изпитват ли респект към теб?
– Сигурно, не знам. Не ги познавам всички, на всяка година са по 1000 деца. Невъзможно ми е да ги запомня всички, но когато отида във фондацията и видя, че на бюрото ми има написани картички. То си личи, че е написано от дете, пише Бате Митко. Ти седиш и ти става кеф. Ей затова го правя.

– Как виждаш бъдещето на фондацията?
– Досега се справяме добре. Церемонията за успелите деца на България е много популярна. Работим с Данон за здравия начин на живот, показваме на децата какво да ядат, за да бъдат здрави. Имаме нови проекти, които засега са тайна, но ще бъде нещо голямо. На моменти ни е трудно, но с партньорите, които работим, всичко е наред. Радвам се, че се заех и основах тази фондация. Нали трябва да се помага. В България има много хора, които могат да помагат, но не го правят. Радвам се, че аз не съм от тях.

– Вече имаш офис?
– Да, почвам да свиквам (смее се)

– Колко хора работят във фондацията?
– Достатъчно, за да се справяме с това, което правим. Достатъчно, за да успяват да си вършат работата. Всичко се дължи не на мен, а на хората, които работят във фондацията.

– Имаш ли възможност да прегледаш кандидатурите на всички деца?
– Има специално жури, всеки отговаря за всяка категория. На мен ми ги пращат по електронната поща, малко ми е трудно, тъй като съм по-старомоден (смее се). Преглеждам ги и аз. Трудно е да прецениш кое дете да е на първо място, кое на второ. Защото като видиш резюмето на дадено дете – европейски, световен и олимпийски шампион.

– Как дойде идеята за тази фондация?
– Изпълнителният директор Димитрина Ходжева, с която се познавам повече от 10 години, дойде при мен с предложението. В България футболист няма такава фондация. Моментът беше такъв, че вече бях в Англия, името ми се знаеше навсякъде и решихме да създадем фондацията. Нещата се получиха и вече смея да твърдя, че сме фондация с добро име. Хората ни търсят, искат да работят с нас.

– Някои от съотборниците ти в Манчестър Юнайтед има ли подобна фондация?
– Не съм ги питал, знаете какъв съм, гледам си моите неща, не се интересувам от останалите, не се меся в работата на другите хора. Те са толкова известни, така че не може да нямат. Всеки от тях се занимава с благотворителност.

– Липсват млади футболисти сред наградените?
– Все пак футболът е отборен спорт.

– Някое от момчетата обаче не може да не изпъква, защото има млади таланти.
– И аз мисля, че в България продължават да се раждат талантливи футболисти. Нямам наблюдение в момента, но щом с националния отбор тренирахме на терени, на които може да си изпочупиш краката и се налагаше да си връзвам глезените с по 10 бинта, представям си децата къде тренират. От друга страна едно време аз, когато съм тренирал на Червено знаме, което го няма, което пък е още по-голям прецедент, играехме на пясък. Пак се опитваха да работят с нас треньорите. Играл съм там, Марто и Стилиян също, а преди това Стоичков, Пенев, Балъков. А виждате какво са направили тези хора. Сега чета и слушам, скандали и скандали, но пак ви казвам, далеч съм от нещата, когато към по-близо, тогава може да коментирам.

Вашият коментар