2020-02-24 14:07:00
Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Интер Милано дойде в Разград и постави окончателна диагноза на българския футбол. Нерадзурите изиграха най-лесният си мач през сезона. Някой може и да си мисли, че Лудогорец по класа е на средно, високо или извънземно равнище, но реалностите се видяха на терена. С минимум усилия третият в италианското първенство постави нещата на мястото им.
Желанието е нещо много различно от моженето. Цитати в тази област има много, повечето с циничен привкус. Отвъд единствената възможна констатация за безусловната несъстоятелност на българския футбол започват слагаческите оди. Достойно представяне, добра игра, липса на късмет, съдийски отсъждания и най-безумното… има втори мач, всичкото това е за личен комфорт. Защото е противопоказно да се конфронтираме със зеления хегемон. Жалко е, че през 2020 година при толкова разнообразни възможности за пътуване до Италия продължават да се съобразяват с такива неща. Зрителите имат очи и видяха реалната картина. Видяха кой какво може. Срещу Интер, или по-точно – резервната формация на нерадзурите, Лудогорец не показа абсолютно нищо. И се отърва само с два гола, защото чистите положения за гостите предполагаха разгром.
Загубите не са страшни, те дори са повод за ценни поуки. Страшно е обаче, когато се внушава, че черното е бяло, а бялото – черно. И с манипулация се правят опити да се предаде някаква напълно невярна картина. Да, Лудогорец докара Интер в България. Да, стотици хиляди българи гледаха един световен клуб на терена в Разград. Българите обаче наблюдават Интер всяка седмица и това за тях не е събитие. Не е като преди 30 или 50 години, да сме доволни от самото посещение.
Ако това са ви се сторили общи разсъждения, да преминем към самия мач.
Пълна и тотална доминация на резервната формация на Интер през цялото време. Игра на котка с мишка в целите 95 минути. Като написах мишка, май е време орелът на бъде пенсиониран и да го заместят с един местен мишок. Убеден съм, че в Разград ще се намерят много. През първото полувреме Интер се опита да вкара попадение на ходом, през второто решиха да потичат и веднага създадоха половин дузина ситуации пред Пламен Илиев. Вратарят спаси Лудогорец два пъти, накрая и той се предаде.
Лудогорец бе развял бялото знаме още с обявяването на титулярния състав. Лошо, Върба, лошо! Чехът явно не е гледал нито един мач на Интер и въобще не се съобрази с играта им. Лудогорец бе страшно рехав там, където Интер е най-силен – в средата на терена при прехода и преливането в атака. Срещу Весино, Ериксен и Борха Валеро разградчани изкараха Дяков и Анисе. Не стига, че са по-слаби футболисти, ами са и числено по-малко. Марселиньо бързо се усети, че ще падне яко тичане, и се покри. Все пак е на 35 лета!
Не само средата бе изгубена, фланговете напълно бяха закрити. А там уж е най-голямата мощ на разградския колос. Вместо Вандерсон и Каули да затруднят външните хора на Интер, стана обратното. Моузес и Бираги, усетили, че нямат никаква работа в защита, се отдадоха на удоволствието да правят за смях Сисиньо и Недялков.
Тук се видя колко зле стоят нещата за Лудогорец, когато отсреща не е примирен и уплашен български противник. Недялков буквално бе унищожен от нигериеца, а Сисиньо трудно се ориентираше в обстановката. Бразилецът така и не разбра през целия мач дали да стои плътно по бялата линия, или да влиза навътре. Но и в двата случая каузата му бе обречена.
Всъщност Интер направи ярка демонстрация на понятието класа. Ние тук го употребяваме малко аборигенски. Този е класен, онзи е класен, казваме го под път и над път. Класата я видяхме в четвъртък вечер. Бързина, точност на подавания, правилно мислене и позициониране, бърза реакция при грешка. Само два или три пъти гостите допуснаха непредизвикани грешки и след това последва светкавична компенсация. Интер направи това, което навремето чух от Румен Янков – 90 минути дават топката за издирване чрез Интерпол. Това им се случи на Лудогорец, виждаха топката в редки случаи и бързо си казваха сбогом с нея.
Ще е огромно удоволствие да продължа да пиша фермани за играта на Интер, но за нас е по-важен българският отбор. Защото това е българският отбор, който е на светлинни години пред останалите у нас. Който всички възхваляват и венцехвалят. Преди 6 години Лудогорец игра два мача с Лацио и с известна доза късмет отстрани римските орли. Точно тогава се пръкнаха и разградските орли. Безспорно тогава се състояха други мачове. Имаше драма, противоборство, надиграване. Лудогорец беше друг, наистина бе светъл лъч. После паднаха от Валенсия, но пак станаха мачове. Преди 6 години някак атмосферата бе различна. За хората в Разград обективното мнение като че ли имаше значение. Сега са се заобградили с клакьори и подмазвачи и искат да чуват само това, което им харесва. Колко са велики, колко са много по-напред и така нататък. Както се знае добре от историята, идва Видовден.
Дълбоко убеден съм, че ако преди 6 години бе дошъл Интер с резервите, щяхме да гледаме съвсем друг мач. Но кой съм аз и какво значение има моето лично мнение, при положение че цялото футболно войнство мисли другояче. Затова и много ще чакат следващото влизане в групи на ШЛ. И въобще всички следващи неща скоро няма да се случат. Футболът е велик и дава на всекиго само това, което е заслужил!