2019-01-17 10:21:00
От 95 години чужденци играят в Левски. В периода 1923-1953 г. синьото обличат седмина. От 1991 г. – още 125. Над половината от 132-та ги забравихме. Кои обаче минаха в графата "Завинаги един от нас"? Решихме да проверим. Чрез вот на журналисти.
У нас анкета значи разправия. Затова накрая се почудих дали да се броят точки и не е ли по-добре само да видим имената, останали с играта си и не само с нея в паметта. Но – не. Гледайте точки. С огромна уговорка – това не е представителна анкета, а субективна, неофициална, чисто медийна, приятелска, ако щете. Анкета за паметта ни – да се сетим и да не забравяме, а не да класираме.
Левски вече играе и с 10 легионери на терена, ще станат 11. Чужденец у нас отдавна е и "мръсна дума". Но има ред мъже от странство, които някак останаха тук, при нас.
Уважение към тях.
Поканихме 30 журналисти, вот дадоха 26. Канихме не на база "синьо" сърце, такива много, подбор май е невъзможен. Попитахме предимно (макар и не само) врели и кипели на Герена, пекли се на "синия" огън. Повечето в тази банда имат повече часове на Герена (извън мачовете), отколкото повечето настоящи легионери. Вот дадоха и двама, които не са "левскари от малки", но заслужиха уважение от клуба. Гласуваха и хора, които вече са в други професии – няма бивш журналист. Почит към получилите точки, почит и към далите точки, защото техният вот е резултат на често десетилетен труд из "сините" дебри.
В името на приятелския тон на анкетата дори оставих в текст моето име, споменато от друг. Прощавайте за личната вметка, но пък ако ви разкажа само по една история за гласувалите, ще е по-зашеметяващо, отколкото за футболистите, но няма да стигне списанието… Ето – и пиша неофициално.
Критерии за вота? Пълна свобода. Някои гласуваха за любимците си, други подбираха по класа, по принос или купи, по "синьо" сърце…
Извинявам се на всеки, засегнат, че не е поканен за вота. Има пропуснати. Но в един момент гласовете станаха много и – стоп, целта не е анкетата да е представителна, нали?
Подборът е персонален, по личности, не по медии. Затова от някъде има 4-има, а от другаде – ни един. И не е конкретизирано къде се трудят днес гласувалите. Тези хора обаче са работили в на практика целия медиен обхват. Тук с респект изреждам медиите, в които са правили или правят име и кариера гласувалите: 24 часа, Актуално студио Дерби, Bulgaria On Air, БНТ, БТВ, Витоша нюз, Дарик радио, Меридиан Мач, Монитор, Нова тв, Ринг тв, Спортал, Стандарт, Телеграф, Тема Спорт, Топспорт, Труд. Плюс медии, които вече не съществуват: 7 дни спорт, Демокрация, Дон Балон, Отечествен фронт, Футбол. Има и още.
След всички дадох вот за хора, които нямаха точка, но може би имат място в списъка. Логично гласувалите заложиха предимно на пранципа "подбирам сред тези, които съм гледал". Добавих имена от ранните години и други, които вероятно имат право на поне точка. Затова стана странен вот, но така пък и организаторът не повлия на челото в анкетата.
Гласувалите имаха право на текстове до 500 знака, някои се възползваха. Заплаших, че ще ги съкращавам, но сърце не ми даде.
Публикуваме анкетата без коментар по резултатите или челниците. Впрочем, не се издържа, ето две думи. Водещите двама по точки на практика прекратиха кариерата си в Левски. Това значи много и донякъде обяснява позициите им. И второ – само Седрик Бардон е във всички анкети. В скоби следва съветче към селекционерите на Герена – в топ 10 влизат шестима славяни, по двама бразилци и французи.
Иначе – добре дошли в страницата на СПРИНТ във фейсбук. Наругайте ни, похвалете ни, дайте свой вот, приятели. Накрая даже може да преброим и вашите точки.
А и анкетата за чужденец №1 в историята на ЦСКА вече е готова и ще бъде публикувана в новия брой на СПРИНТ – от петък на пазара.
Чужденец №1 в историята на Левски
Точки Име Родина Мачове Голове Период
111 Седрик Бардон Франция 123 29 2005-07 и 2009-10
67 Лусио Вагнер Бразилия 173 5 2003-2009
55 Гара Дембеле Франция 39 37 2010-11
40 Игор Томашич Хърватия 118 4 2005-08
24 Жоаозиньо Бразилия 105 16 2008-10
22 Роман Прохазка Словакия 172 24 2012-13 и 2014-18
13 Дарко Тасевски Македония 144 23 2007-12
11 Константин Головской Русия 75 3 2001-04
10 Миодраг Пантелич Сърбия 83 13 2001-02
9 Саша Симонович Сърбия 106 23 2002-05 и 2009
8 Предраг Пажин Сърбия 43 3 1999-2000
7 Габриел Обертан Франция 43 3 2017-…
6 Ричард Еромоигбе Нигерия 133 2 2003-07
5 Михаил Борисов Русия 2 0 1922-23
5 Далибор Драгич Сърбия 68 7 1999-2002
4 Амедео Клева Италия 161 0 1942-53
4 Карел Буркерт Чехия 7 0 1933-34
3 Юсеф Рабех Мароко 77 0 2007-09
2 Джон Ингълс Шотландия 40 3 1999-2000
1 Владислав Радимов Русия 3 1 2001
1 Петер Кабат Унгария 18 7 2002
1 Гари Родригес Холандия 47 21 2012-13
1 Аниете Испания 69 22 2014-15 и 2016-17
Вотът на журналистите
Александър ГИГОВ
Тасевски, Бардон, Еромоигбе, Дембеле, Жоаозиньо
Един въпрос не толкова с повишена трудност, колкото с емоционална. 132-ма играчи с паспорти от странство досега са обличали синята фланелка. А колко от тях помним? Малцина, макар всеки да си има своите предпочитания. Наистина обаче има играчи, които допринесоха за израстването и успехите на Левски. Според мен такива са тези петима
Андрей АНДРЕЕВ
Бардон, Головской, Томашич, Дембеле, Жоаозиньо
Борис КАСАБОВ
Бардон, Прохазка, Жоаозиньо, Дембеле, Родригес
Валентин ГРЪНЧАРОВ
Лусио Вагнер, Томашич, Бардон, Жоаозиньо, Радимов
Владимир СТОЯНОВ
Бардон, Лусио Вагнер, Дембеле, Томашич, Жоаозиньо
Предвид това, че в Левски са играли над 130 чуждестранни футболисти, не е никак лесно да избереш най-добрите. Този, който най-много е помогнал на "сините", за мен е Бардон. Юношата на Лион дойде в един нормален отбор, който загуби от словенския Публикум, но с класата си и с това, че беше научен футболист, който имаше дух на истински боец и манталитет на победител, преобрази състава на Станимир Стоилов, като помогна на "сините" да запишат най-големите успехи на клуба през този век. Смятам, че той е футболистът чужденец, който е дал най-много в историята на Левски, визирайки комбинацията от харизма и успехи. Със сигурност французинът не е нито най-техничния, нито най-бързият, нито най-резултатният, нито пък е имал най-голямата класа, от играчите, пристигнали на Герена, но с всичките си свои качества, се превърна в лидер на един отбор, който вечно ще се помни от "сините" фенове.
Гено ДАСКАЛОВ:
Бардон, Симонович, Тасевски, Жоаозиньо, Прохазка
Бардон беше с основополагащ принос за "Синята приказка" на Левски, написана от Станимир Стоилов. С неговите 106 мача и 23 гола на второ място поставям Симонович, който спечелели цели пет трофея със "сините". Следват Тасевски, Жоаозиньо и Прохазка, които оставиха изключително топли спомени в сърцата на привържениците на отбора. Така в Топ 5 място не намират двама футболисти, които играха (играят) по-кратко време в Левски, но заслужават по-специално внимание. С 37 гола, реализирани в едва 39 мача Дембеле има място в подобен род класации. А по мое скромно мнение Обертан е може би най-качественият чужденец, обличал синята фланелка – поне що се отнася до техника и импровизация, които аз особено ценя…
Георги СИМЕОНОВ
Бардон, Дембеле, Пажин, Томашич, Лусио Вагнер
Гретиен СЛАВОВ
Бардон, Головской, Лусио Вагнер, Симонович, Пантелич
Подгласници: Томашич, Дембеле, Обертан
Десислава ДЖЕРМАНСКА
Прохазка, Дембеле, Лусио Вагнер, Томашич, Бардон
В топ 5 поставям Прохазка, който доказа, че за левскарите футболът е много повече от "една игра" и заслужи невиждано изпращане и уважение. Дембеле, за когото левскарите още въздишат в умиление и мечти. Лусио Вагнер – рекордьор по мачове, а 7-те му сезона са сред най-успешните за клуба. Исторически и памет гол срещу Удинезе и – Томашич е един от най-обичаните и най-класните защитници на Герена. Голям любимец е и Бардон – впечатляваше с поведение и футболна класа.
Димитър ДИМИТРОВ
Обертан, Бардон, Жоаозиньо, Дембеле, Кабат
Добри КОЖУХАРОВ
Бардон, Томашич, Лусио Вагнер, Дембеле, Жоаозиньо
Емил СОФРОНИЕВ
Бардон, Лусио Вагнер, Томашич, Дембеле, Драгич
Бардон е олицетворението на европейската класа на Левски. Безспорно за мен №1 е Седрик. Той игра в два периода в Левски. С неговото идване на Герена през 2005 г. Левски получи така желаната европейска класа в средата на терена. Неслучайно той вкара гола във Франция срещу Оксер (1:2) и поведе "сините" към европоход. Донесе титли, купи и Суперкупи за отбора. Бардон е единствения футболист от Западна Европа, който научи перфектно българския и нямаше проблем с комуникацията. Обича много Левски и го носи в сърцето си. Лусио Вагнер и Томашич също са част от "синята приказка" 2005-2006 г. Лусио 7 сезона бе верен на клуба, стана и национал на България и оттогава Левски няма такъв бек. Както и такъв елегантен и борбен централен защитник като Томашич, който между другото вкара и победното попадение в историческия мач срещу Удинезе. Дембеле пък е олицеворение на мечтания централен нападател за Левски и неслучайно вкара 37 гола за един сезон. А Драгич е в моя топ 5, защото сигурно обича Левски повече от жена си и семейсвото си… И за трите си годин в Левски доказа как един чужденец трябва да играе и да умира на терена за "сините".
Желю СТАНКОВ
Дембеле, Бардон, Томашич, Пантелич, Драгич
Дембеле – такъв голов хищник рядко се среща. не игра много, но вкарваше и от леглото. Бардон – безплатен, но дойде в точното време на точното място при точния треньор. Томашич – от рядката порода елегантни централни защитници с афинитет и към атаката. Пантелич – класическо шило, той пък е рядката порода на играещите на едното крило със силен обратен крак. Драгич – без да блести, но изключително всеотдаен, доблестен и верен.
Иван ТЕПАВИЧАРОВ
Лусио Вагнер, Бардон, Прохазка, Драгич, Дембеле
Лусио Вагнер – по дефиниция ляв бек, но откъм футболни качества и импровизация е много, много повече. Дали на фланга, дали на моменти в центъра на терена, Лусио винаги беше на висота – добър в защита, но в същото време креативен и нестандартен в предни позиции, покриващ голям периметър. Прекрасен футболист… Ето защо го номинирам за №1.
Бардон – французите са по-особена порода хора, малко високомерни. Този обаче се оказа пич, казано на жаргон. Набързо научи български, а още с първите му докосвания по топката в Левски бе ясно, че е трансферно попадение. Основна част от пъзела на най-силния и успешен отбор на „сините” в съвременната му история.
Прохазка – номинацията идва не заради футболните качества. Словакът е с лимитирани възможности, но пък компенсира със страст и борбеност. Показа уважение към страната и клуба, в който си изкарва хляба, научавайки перфектно български език. Може и да не беше от най-добрите, но можеше да се разчита на него, защото не се криеше по терена, готов по всяко време да влезе в огъня.
Драгич – сърбите са с по-особен статут, обичат да флиртуват с публиката, но не са редки случаите, в които това е само докато са в клуба, който им плаща заплата. Призмата на времето е показала, че при Драгич не е така. Той е от онази порода, за която публиката измисли песента "Завинаги оставам аз левскар".
Дембеле – вярно е, че нападателят остана в Левски само един сезон, но пък престоят му на Герена бе впечатляващ. Няма как тази класация да мине без футболист, който вкара близо 40 гола в рамките на един футболен календар. Така де, когато вдигаш публиката на крака и когато тя ходи на стадиона и заради теб, значи си направил нещо специално.
Константин ПЕТКОВ
Бардон, Дембеле, Жоаозиньо, Лусио Вагнер, Головской
Бих посочил и алтернативна петица –а футболисти, които Левски изпусна и не използва потенциала им: Радимов, Цихмейструк, Темиле, Кабат, Арш.
Милен ДИМИТРОВ
Дембеле, Бардон, Лусио Вагнер, Томашич, Драгич
Французинът с малийски корени дойде в Левски през есента на 2010 г. и започна с 9 гола в първите си 7 мача във всички надпревари. До края на знаменития си сезон Дембеле се разписа 37 пъти в 39 мача за "сините". Това все още е най-добрият старт на чужденец у нас! И още: голова машина, мощен, неудържим за защитниците нападател, притежаваше и нелоша за ръста му техника и дрибъл. Гара беше харизматична личност. Жалко, че по такъв начин се раздели с България и Левски. А можеше да даде още много!
Найден ТОДОРОВ
Бардон, Лусио Вагнер, Томашич, Симонович, Дембеле
Павел КОЛЕВ
Лусио Вагнер , Бардон, Пантелич, Томашич, Тасевски
Класациите за най-добър за всички времена във футбола винаги повече разделят, отколкото обединяват. Невъзможно и ирационално е да се сравняват играчи от различни епохи, както и да се определя един за по-добър от друг. Особено, когато критериите не са ясни, конкретни и общи за всички, които имат право на глас в анкетата.
Затова и по принцип отказвам да участвам в класации. Приех поканата на Ростислав Русев да гласувам за “Най-добър чужденец в историята на Левски по няколко причини:
1. Защото познавам Рости повече от две десетилетия и го смятам за един от най-добрите репортери, с които съм имал честта да работя и да се конкурирам;
2. Защото анкетата има подчертано субективен елемент и участващите в нея са извървяли дълъг път около стадион "Георги Аспарухов" и са били свидетели на различни епохи в развитието на Левски.
3. Защото вярвам, че всяка анкета от подобен тип трябва да е силно субективна и да няма претенции за изключителност;
Малко за критериите: При определянето на моята петица съм се опитал да приложа градивно три от многото възможни критерия и те бяха следните:
1. Брой мачове за Левски;
2. Спечелени титли и постижения в Европа;
3. Цялостно влияние на футболиста върху играта на отбора и като личност в съблекалнята;
Заради вярата ми в субективността съм използвал само футболисти, които помня и съм гледал на живо. Което автоматично ограничава избора ми от 1982 г. насам. Нямам никакви претенции за последна инстанция и съм готов да защитавам със зъби и нокти правото на всеки фен на “Левски” да определи своя петица, различна от моята.
Радостин ЛЮБОМИРОВ
Лусио Вагнер и Прохазка, Жоаозиньо, Бардон, Тасевски, Симонович,
Симоновч се раздаваше във всеки един мач на Левски. Започна ударно с гол във Вечното дерби и бързо съсредоточи вниманието върху себе си. Заслужено! Симонович беше отличен организатор на играта на "сините". Същото важи за четвъртия в подреждането ми – Тасевски. Македонецът четеше отлично ситуациите на терена, а най-силното му оръжие беше извеждащият пас. Отличен партньор за всеки централен нападател! Бардон е един от най-интелигентните чужденци обличали екипа на Левски. Част от златното поколение на Станимир Стоилов, паснал идеално в схемата на спецалиста и разбрал прекрасно какво означава „синята” идея. На втора позиция поставям Жоазиньо, който и в момента доказва качествата си в Русия. Дълго се колебах кого да поставя на първата позиция, но вътрешния ми глас говори, че за нея не е достоен само един. Вероятно нарушавам регламента на анкетата, но на първо място поставям двама – Лусио Вагнер и Прохазка. И двамта безпорни професионалисти, и двамата – класни играчи, и двамата – истински левскари. Първият най-вероятно дълго ще държи рекорда за чужденец с най-много мачове за „Левски” и се радваше на изключително силен за "сините" период. За Роман жалкото е, че беше част от тима в безплодни години, но той "осребри" добрата си игра с преминаване в чешкия шампион Виктория (Пилзн).
Ростислав РУСЕВ
Борисов, Буркерт, Рабех, Ингълс, Аниете (Антонио Кинта)
Михаил Борисов е първият "син" чужденец, белогвардейски емигрант от СССР. Играещ треньор. Идва от Прага и въвежда модерна тактика в отбора.
Буркерт е сребърен медалист с Чехословакия от Мондиал 1938, играе срещу Бразилия, а в другите мачове е резерва на великия Франтишек Планичка. Да се сещате друг, който от Герена стига до финал на Световно?
Някак прекалено по български помним Рабех с пиянствата, престоите в РПУ, яде и шамари, изгониха го заради трошене на хотелска стая. Но на терена беше близо до съвършенството, поне за ниво А група. Провали го нестабилната и тъжна душа, но висока класа си имаше.
Ингълс не беше ас, но си вършеше изключително сериозно и мъжки работата. И помните ли колко обич и уважение обра?
Аниете направи силни мачове в трудни години, ярко се открои с интелект, техника и умения в наказателното поле. Левски все мечтае за такива играчи – които правят разликата.
Иска ми се да напиша и за Зе Суариш, Давид Яблонски, Паулиньо, Дъстли Мюлдер, Сержиньо Грийн, които също нямат точки от друг, но нали решихме – петици…
Румен ПАЙТАШЕВ
Бардон, Лусио Вагнер, Дембеле, Жоаозиньо, Еромоигбе
Бардон бързо се вписа в победната философия на клуба. Отличен халф, около когото се въртеше играта на отбора. В мач със Славия постигна хеттрик за победата с 3:0. Лусио Вагнер – несменяем ляв защитник на Левски. След негово центриране Томашич вкара победния гол при елиминирането на Удинезе. Дембеле беше истински валяк в нападението! Стана и голмайстор в шампионата. Жоаозиньо – бърз и техничен, важна трансмисия в халфовата линия на "сините". Еромоигбе – един от великолепния четириъгълник в средата на терена Боримиров – Бардон -Телкийски – Еромоигбе.
Светослав ТАБАКОВ
Дембеле, Бардон, Пажин, Еромоигбе, Обертан
Стефан СТОЯНОВ
Лусио Вагнер, Бардон, Томашич, Головской, Жоаозиньо
Лусио Вагнер – въпрос на лични пристрастия. В моята анкета няма как на първо място да не бъде бразилец. Вагнер направи забележителна кариера на „Георги Аспарухов“. Той беше човекът, който изнасяше най-добре топката в знаменития отбор на Станимир Стоилов и Наско Сираков. 173 мача и 5 гола, три титли и много емоции. Изключително скромен за бразилец. Завърши кариерата си в Левски. Браво, Професоре!
Бардон:промени облика на Левски със своето пристигане. Седрик показа класа от първия си ден на Герена. Изключителен интелект на терена, а и извън него. Трябваха му шест месеца, за да проговори български. Мерси, Седрик!
Томашич – още един от онзи славен тим, който написа "синята приказка". Хърватинът оформи чудесен тандем с капитана Елин Топузаков. Игор вкара четири гола за Левски, но един от тях те кара да настръхнешу като го гледаш на видео. Томашич екзекутира Удинезе и прати Левски сред най-добрите 8 в Лига Европа. Във въпросния мач игра въпреки лекарската забрана. Чудесен футболист и голям мъж.
Головской е малко позабравен герой, но истински такъв. Юношата на Спартак (Москва) "закачи" четири сезона в Левски. Попада в класацията заради неговата способност да избухва във важните моменти. Опорният халф вкара три гола за Левски, а два от тях донесоха две Купи на България. На 15 май 2002 г. той изравни резултата на финала срещу ЦСКА, който се игра на стадион Славия. Последва пълен обрат (3:1) и Левски грабна трофея. Година по-късно с негов гол "сините" поведоха на Литекс, а след това спечелиха финала с 2:1. Солиден играч, който вършеше отлична работа.
Жоаозиньо бе част от прехода между двата отбора на Станимир Стоилов. Първият – много успешен, а вторият не се състоя… Жо направи голяма кариера в Русия, но първите стъпки сътвори в Левски. Отбеляза няколко важни и красиви попадения в Европа. Ситният бразилец играеше с голямо сърце и заслужава да бъде в моята петица.
Томислав РУСЕВ
Томашич, Лусио Вагнер, Дембеле, Бардон, Пантелич
Филип ЗУБЕРСКИ
Бардон, Клева, Лусио Вагнер, Томашич, Тасевски
Заложих на футболисти, които са допринесли трофейната витрина на Левски да бъде увеличена значително. Играчи, които не са блестели мимолетно, а са оставили нещо след себе си. Такъв е Бардон, моят победител. Футболист, какъвто рядко може да бъде видян по родните терени. Французинът бе с основна заслуга за "приказките", които бяха написани под ръководството на Станимир Стоилов.
В петицата включих играчи, спечелили с Левски общо 12 титли, 7 трофея от турнира за Купата на България и 10 Суперкупи на страната.
Хайк ВАХРАМ
Бардон, Прохазка, Дембеле, Пажин, Обертан
Моята класация е съобразена както с качествата на футболистите и показаното от тях, така и с демонстрираната привързаност към Левски, което ги превърна в любимци на публиката. Посочените от мен играчи бяха дошли да играят не само за парите, а осъзнаха какво е Левски и затова останаха в сърцата на феновете.
Янаки ДИМИТРОВ
Бардон, Лусио Вагнер, Пантелич, Дембеле, Тасевски
Ростислав Русев
Списание СПРИНТ, брой 12, септември 2018 г.