Лудогорец заживя в миналото

Начало » Лудогорец заживя в миналото

ЛудогорецSportcafe
Само преди година и половина бившият тогава треньор на Лудогорец Валдас Дамбраускас даде ясна дисекция за начина на мислене в Разград: „Когато живееш в миналото, губиш реална представа за настоящето“.

18 месеца след това интервю орлите отново се върнаха в миналото, за да назначат първия наставник от началото на доминацията – Ивайло Петев. Ходът с привличането му показва само едно – в Разград искат да възродят това, което е безвъзвратно изтекло в канала на историята.

Кмета се завърна в Разград

Бившият национален селекционер бе представен в сайта на шампионите като „легендарния треньор на Лудогорец“, въпреки че в ръководството дълго време не искаха да си спомнят за него.

Самото появяване на Петев на контролите в Турция по време на зимната пауза бе ясен знак за предстоящото завръщане. За треньорите подобен гастрол е явна нетактичност, граничеща с обида. И още тогава Анте Шимунджа бе наясно, че пътният му билет е подписан. Въпросът беше кога ще тръгне и каква неустойка ще прибере. След като и двете неизвестни вече са ясни, словенецът може да се прибере у дома и да резервира почивка на Карибите, за да полежи под палмата няколко месеца, преди да поеме следващата работа.

По-интересното в Лудогорец тепърва предстои. Въпреки внушителната визитка, която Петев направи в чужбина, успехите му за 10-годишния му гастрол не са сензационни.

Българинът стана първият завършил сезона наставник, който не стана шампион с Динамо Загреб от 2006 година насам. Бе на косъм да вземе титлата в Кипър с АЕЛ Лимасол, а най-сериозният му резултат бе класирането на Босна в Група А на Лигата на нациите.

Архивите говорят: Преди 10 години Петев каза: „Трудно мога да се върна в Лудогорец“

Сега специалистът идва в Лудогорец в най-критичната ситуация, в която тимът се е намирал от началото на съществуването си в елита. И има шанс да се превърне и в първия завършил сезона треньор, който не е станал шампион с разградчани. Което би било равносилно на катастрофа за собствениците.

Отборът е пред угроза да не спечели титлата, изоставайки на 4 точки зад ЦСКА. Независимо от това Лудогорец има качество, което е достатъчно, за да се навакса пасива до края на шампионата. И на това качество продължава да се разчита, когато стане напечено.

По-големият проблем пред Петев обаче е друг. Последните няколко треньори така и не успяват да накарат силните индивидуалности да играят като отбор. Това до известна степен се отдаде на Дамбраускас. А предишният такъв прецедент бе през кампанията 2015/16, когато начело на тима беше Георги Дерменджиев. Но тогава и изпълнителите бяха други. В Лудогорец продължават да бленуват за старите времена. Но нищо вече не е същото. В Европа вече всеки взема на сериозно разградчани и подценяването също е само спомен.

Няма ги Марселиньо, Кайсара, Вандерсон, Моци, Владо Стоянов, Кафу, Кешерю, Паломино, Безяк. Интересът към новите е мижав както към концерт на Панайот Панайотов и Кичка Бодурова. Или, ако го има, не е такъв, какъвто на шефовете им се иска. А трибуните остават празни. Въпреки титлите и евротурнирите.

И сега Петев е натоварен с огромни очаквания и надежди – че ще възроди тима, че ще върне „лудите нощи“ в Разград, че може би ще върне стария дух. Мисия, която изглежда доста трудно изпълнима.