Лудогорец отново прибягна до услугите на Ивайло Петев, треньорът, под чието ръководство бяха спечелени първите две титли. На 21 юли 2013-а година разградчани го освободиха след поражение с 1:2 от Слован в Шампионската лига и с 0:1 от новака в елита Любимец.
През септември 2013, в интервю за „Тема Спорт“, дадено пред Желю Станков, наставникът заяви, че се чувства предаден от най-близките си хора в клуба, които са го тупали по рамото в периода на успехите.
Ето какво каза той тогава: „В клуба си казаха, че преди проблемът им е бил психологически. Може би сега играят с повече настроение, но дано това да продължи по-дълго време, защото всичко е относително. Идеята е, че за да има психологически проблем в една съблекалня, значи е имало пробив в системата. Напрежението обикновено се вкарва отвън. Според мен ставаше въпрос за спад в играта на отбора, а такива процеси има в абсолютно всеки клуб. Някъде траят с месеци и години. При нас това беше за около месец и това се тълкуваше като катастрофа.
Собствениците на Лудогорец са много отскоро в този бизнес и мислят по начин, който е доста различен от разсъжденията на хора, които са врели и кипели и вече имат изграден стил на работа. Давам си сметка, че аз съм първият треньор, назначаван от Кирил Домусчиев. Също така това беше първа по-сериозна работа за мен. Сигурно аз съм прав за себе си, а шефовете си мислят, че е трябвало да решат така. Ние си бяхме първите един на друг и е ясно, че бяхме до време заедно.
Още от първия ден, като си тръгнах, досега, мисля, че бях предаден. Така се чувствам. Като Цезар ме предадоха най-близките хора. Не ми е лесно да го споделя с всички, но ме човърка и си го казвам в пряк текст, че бях предаден. Не ме интересува колко и какви врати може да ми се затворят, но пък не мога да си нося този камък непрекъснато.
Такъв е животът. От дистанцията на времето сега си давам сметка, че определени случки, определени разговори не са станали хей така. Дори някои фрази от хора в клуба сега ги разчитам по друг начин. Даже и някои оценки за мен в някои медии не са били случайни, а плод на специални инструкции. А в същото време инструкторите са казвали добро утро, когато слънцето изгрее, все едно всичко си е наред.
Трудно мога да се върна в Лудогорец, макар и след години. Не знам докога клубът ще съществува в този си вид и под каква форма. Демографският проблем в България оказва влияние в такъв вид клубове, вижте и Литекс, но там е друго, поне откъм опит и натрупвания.
Наистина гледах по-напред от това, което се случи. Този отбор си бе направен по мои виждания и всичко бе съобразено с възможностите на клуба. В началото дори ми казваха, че правя грешка, като на практика сглобявам чисто нов състав с влизането ни в А група. Но пък след това същите хора ме тупаха по рамото, че този чисто нов отбор играе най-хубавия футбол в България. После същите хора сметнаха, че не мога да изчистя психологическия проблем и се разделихме.
Лошото е предателството. Двуличниците един ден съжаляват за делата си, отначало ги е срам да си признаят, но, общо взето, си знаят, че са такива.
Няма какво толкова да се сърдя конкретно на Кирил Домусчиев. Около него има хора, които той така или иначе е допуснал и се вслушва в съветите им“.
Явно е, че от онзи момент досега Ивайло Петев е променил мнението си. А дали предателите са още в клуба, питат авторите на материала от „Тема Спорт“.