На заместника на Бербатов Уелбек май краката му пречат

2011-08-17 11:25:00

С българина в състава си, Юнайтед изглежда спокоен,
непробиваем и креативен

На 7 август Сезонът във Висшата Лига започна с победа на "Червените дяволи" над вечните съперници – "гражданите" от Манчестър. Да, за
някои официалното начало на съревнованието в Премиършип бе дадено миналия
уикенд със сблъсъка между Съндърланд и Нюкясъл, но факта че през последните 4
години победителят от сблъсъка за Комюнити шийлд неминеумо заема първото място
в крайното класиране на шампионата е повече от показателен за важността на срещата
Юнайтед – Сити (2-1).

Мач очакван с огромен интерес и от целокупната българска
футболна публика по две причини:

– Бербатов не играе, не е в състава и очевидно ще си ходи
– Бербатов играе, с номер 9 е и явно Фергюсън ще разчита
на голмайстор № 1 за миналия сезон и през тази футболна година.

Естествено влизането на най-продуктивния голмайстор на
България за всички времена на терена на "Уембли" в 85-та минута реши спора в
полза на по-приятния (поне според мен) вариант. Казвам по-приятен, тъй като
дори и онези плиткоумни завистници, които обожават да "хранят" най-успелия в
последните години роден футболист ще имат кого да псуват и през тази година.

Всички останали очаквахме да видим Митко в стартовата 11-рка
на тима при гостуването на Уест Бромич в първия кръг на Лигата (1-2), което
обаче не се случи. За сметка на опитния виртуоз Бербатов, на терена се появи
младия Уелбек, който явно трябваше да замести контузения Чичарито в
дисциплината светкавични контраатаки. Атаки които бе следвало да отвърнат на
ударите, които Сър-а очакваше от страна на домакините от Албион.

 

За съжаление на всички почитатели на Юнайтед, такива атаки
от страна на младия и все още недостатъчно ориентиран Уелбек не последваха. Той
трудно отиграваше топката и създаваше впечатление, че краката му (макар и
прекалено дълги) по-скоро му пречат, отколкото му помагат да създаде опасно
положение срещу вратата на противниковия отбор. Нещо повече – няколко негови
грешни отигравания доведоха до опасни атаки от страна на съперника, които при
малко повече късмет можеха да доведат до катострофални последици в този мач за
19-кратния шампион на Англия. Разбира се, стабилната игра на Крис Смолинг и
Джони Еванс, подкрепена от желязната намеса на Неманя Видич, попречи на
амбициозните домакини да се доберат поне до точката на старта на сезона срещу толкова
именит съперник.

 

Хиксът висеше на косъм, не и без съдействието на мегаалчния
за лична слава и признание Луиш Нани. Той явно има доста общо с мургавите си
събратя в Столипиново, и това донякъде обяснява честите му НЕподавания към
футболисти намиращи се на чисти голови позиции, последвани  съответно от мощни сватбарски шутове
запратени към щастливите трибуни зад вратаря.

Формата и поведението на терена на Уейн Рууни се намират доста
далеч от върховата кондиция, в която се намираше оплешивяващата звезда номер
едно на Англия в началото на календарната 2011-та г. Въпреки това към момента той
се причислява към групата от стари и опитни играчи, които дори и единствено с
погледа си биха могли да мотивират и амбицират успешно представящите се нови
попълнения в лицето на Де Хея, Джоунс, Клевърли и Ашли Йънг.

За първия мога да кажа, че определено това ще е заместника
на Ван Дер Саар, стига да издържи психически на напрежението през този сезон.
Нека все пак не забравяме горещата кръв на испанците, но младият вратар в
момента демонстрира изключително спокойствие в играта.

Колкото до Ашли Йънг – таланта му е безспорен. Той тепърва
ще разгръща потенциала си в Юнайтед, особено след като се научи да играе на 100
% с новите си съотборници. Завършвам този анализ на положението в Манчестър
Юнайтед в началото на сезон 2011/2012 с няколко думи за човека, който буквално
обърна мача с влизането си на терена.

Българинът, който още със стъпването си на зеления килим
повлече на гърба си 3-ма от противниковия отбор. Същият, на който не му взеха
топката нито веднъж, не сбърка нито един пас и бе грабнал под мишница двама
защитника на Уест Бромич при щастливия авготол иницииран от Йънг.

Нямам грам идея, каква оценка са му дали английските медии,
но лично за мен е ясно едно – с Бербатов в състава си, Юнайтед изглежда
спокоен, непробиваем и креативен по начин, който би бил от полза на Сър Алекс в
мисията "Да победим Барселона".