Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Лудогорец разреши треньорската криза като привлече един от по-предишните си треньори – Игор Йовичевич. В добавка за тежест на някаква синекурна длъжност бе поставен друг по-предишен треньор Георги Дерменджиев. Повърхностното становище по въпроса е, че в Разград ще борят кризата с които са постигнали знаменити успехи в славното минало на Лудогорец.
Детайлният поглед обаче показва, че това е пореден ход на отчаяние, вече в пълната му степен. Хърватинът бе освободен на другия ден след снимката му с трите пръста, а по народному известният като Чичо Гошо си тръгна след унизителното 2:7 от Карабах на „Хювефарма Арена“ през лятото на 2024-а. Йовичевич тогава бе захилен до уши без да съзнава какво го очаква след часове, а Дерменджиев остави съдбата си в ръцете на изключителните собственици, които обаче не се смилиха над него.
И сега тандемът трябва да изправи падналия колос на крака. С едно много важно уточнение. Докато на „Армията“ представят най-голямата табела, която е идвала у нас през новия век, а на „Герена“ случиха на гениалния Хулио Веласкес, в Разград правят типичен празен ход. Игор Йовичевич със зестрата от трите пръста, олицетворяващи трите български трофея, отиде в Полша и бе разкрит напълно само за около три месеца. В Екстракласата му дадоха най-богатия отбор – Видзев Лодз и той постигна само пет победи в 15 мача като остави тима в зоната на изпадащите. И поляците го уволниха без много да се замислят.
За Георги Дерменджиев нищо лошо не трябва да се казва никога, но все пак 71-годишният специалист по обективни причини е далеч от началната позиция, която му позволи два пъти да вкара Лудогорец в групова фаза на Шампионската лига. Убеден съм, че както няма да се повтори никога четвъртото място на България в света, така и няма да се намери друг български треньор, който да дублира постижението на Георги Дерменджиев.
Шансовете на тандема бързо и експедитивно да върне Лудогорец там, където 14 години му беше мястото, са силно лимитирани и ограничени. На първо време не получават нищо като наследство от предишните трима треньори. При Мота, Хьогмо и Райс регресът на Лудогорец, а в същото време Левски полетя много нависоко. В ЦСКА също се очаква бърз прогрес, свързан с името на Маркус Гиздол и неговата безспорна експертиза. Практически предимствата на сини и червени ще се отразят в безпроблемни победи срещу гаврошчетата в първенството, докато всеки евентуален успех на Лудогорец ще бъде сравняван с мита за танталовите мъки. И няма да е никаква изненада, ако зелените ударят още до Нова година още няколко тежки греди, които ще оформят солиден предколеден аванс на Левски и ЦСКА.
За капак идват и трите дербита на Лудогорец срещу другите три отбора от челния квартет. На фона на демонстрираните досега способности, разжалваната хегемония ще бъде в по-слаба позиция за всеки един от решителните двубои. Нелепи са и очакванията, че съдийският фактор в тези двубои ще се върне към първоначалната, дългогодишна посока. Силно се съмнявам, че ще се случи нещо чрезвичайно, което
Изобщо задачите на Йовичевич и Дерменджиев в близко време са до невъзможност трудни. И също така изобщо не изключвам възможност през януари да бъде търсен нов вариант за тежкия треньорски ребус с раздяла с двамата. Това дори го пробутвам за сигурна прогноза. Ситуацията в Лудогорец страшно много наподобява на тази в националния отбор на България. А това сравнение говори повече от всички думи.