Неграмотни ученици, неграмотни футболисти

2011-02-05 14:53:00

На 14 години Райън Гигс е бил световен ученически шампион, у нас футбол в училище не се преподава

България може да се похвали с най-неграмотните ученици, съобщи тези дни Европейската комисия. Според изследването почти всяко второ българче има проблеми с четенето и разбирането на родния език. 41% от учениците ни са в някаква степен неграмотни, следват ни румънците с 40,4% и т.н.

Добре, че на някой в Брюксел не му е хрумнало да направи проучване в коя страна от ЕС има най-много неграмотни футболисти. Без съмнение ние и там ще сме сред първенците. Съдете сами – Лотар Матеус не може да събере 22-ма читави играчи за национален отбор. Трябват му по двама равностойни за пост, ама къде ги? Има някакви, научени на това-онова, ама с такива на европейско и световно няма да отидеш. Това сме произвели, това имаме, продаваме го най-много в Газиантеп или Касъмпаша. Това са най-добрите творения на футбола ни за последните години – Попето, Хичо, Сърмата и който още там от същата категория.

Училището ни скапано, футболът ни и той скапан. Най-скапан обаче е футболът в училището. Това впрочем е една от причините да нямаме грамотни футболисти нито при децата, нито при юношите, нито при младежите.

На 14 години например Райън Гигс е бил световен шампион с ученическия национален отбор на Англия, преди баща му да ги зареже с майка му и Гигс да стане от Уелс. В България има бащи, които си зарязват синовете, но няма и никога не е имало ученически национален отбор по футбол. Защото в българското училище футбол не се преподава.

Твърди се, че футболът е проста игра за умни хора. В София, да речем, най-умните деца би трябвало да учат в немската гимназия, ако се гледа балът за прием след осми клас. В немската, както и в останалите общообразователни училища в България, никой никога не е учил децата на футбол. Футболът го няма в програмата по физическо, ако не броим някакви специализирани паралелки тук-таме. В училище Пешко и Гошко нямат абсолютно никакъв шанс някой да им покаже от коя страна се рита топката, освен ако даскалът по физическо не е някакъв заклет футболер. По програма учат баскетбол, волейбол и други леки атлетики. Излиза, че за футбол нямаме дори нивото на килийното училище. На когото му се иска да си троши краката и да си жули коленета на асфалта в училищния двор, най-много да му дадат една топка и толкоз. Живей бе, гольо…

В училището се преподава български език, но 41% от децата са неграмотни. Е, колко грамотни на футбол деца да имаме, като тази игра изобщо не се преподава? Ритането на топка се учи само в школите на футболните ни клубове. А за тези школи трябва да се говори като за мъртвец – или добро, или нищо. Тоест нищо.

За да стимулират такива като нас, ФИФА и УЕФА имат специални програми като например "Хеттрик". Те са за развитие на уличния и дворния футбол. Дават ти пари да си направиш изкуствени игрища. Ние парите ги взимаме, правим и игрищата. Тези терени на нас ни служат за ритане на топка в махалата. Но и там няма кой да преподава футбол. На тези игрища никога не е стъпвал кракът на някой квалифициран треньор, да покаже поне това-онова на малките. Така Пешко и Гошко остават обречени на футболна неграмотност.

Ако знаят откъде се рита топката, няма да знаят къде да застанат за да я получат. И ред други такива неща, които се учат само с преподаване от специалисти, а не на двора, на улицата или с гледане на мачове по телевизора. Даже да имат късмет и да почнат в някоя школа на футболен клуб, децата постъпват там на 13-14-годишна възраст напълно неграмотни откъм футбол. Там попадат в ръцете на неособено грамотни треньори. И излизат някакви учили-недоучили.

Преди четири години във Франкфурт на едно такова игрище от програмата "Хеттрик" гледах кварталното първенство по футбол за деца. То е в началотo на ваканцията през юни Кварталното се състоеше от 15-20 отбора, които дни наред играят всяка вечер помежду си в състави от по 7 играчи. С децата работят квалифицирани преподаватели по футбол, на хонорар в общината. На трибуните (около 200 места) имаше двама скаути от школата на Айнтрахт, за да набират попълнения измежду най-талантливите. От общината бяха осигурили спонсори, екипи, топки, напитки, закуски, медицинско обслужване, радиоуредба и водещ да чете съставите! Имаше си и съдии, абе, с една дума, имаше си всичко, както си трябва за такъв турнир. И това вървеше всяка вечер, цял месец.

Това като им е кварталното, представете си какво им е градското областното и там каквито други има първенства. Е, как тогава няма да имат учени футболисти германците? Впрочем същото е и в Холандия, във Франция, в Белгия… А в Англия даже инвестираха 500 милиона паунда точно в този вид футбол – да облечеш екипа, да дойде някой треньор да те научи на нещо. И ако ставаш, да отидеш по-нагоре във футбола.

Ние тука ревем, че нямаме футболисти. А какъв е изборът изобщо? Ако си юноша и искаш да играеш футбол, ти трябват връзки. А за да прогресираш, ти трябват много дебели връзки, защото и другите са връзкари. Трябва баща ти да има дебел портфейл, за да изръси и рушвет, ако се наложи. А се налага. Как да е, изкретваш до 19 години. Идва време да заиграеш при големите. Ама се оказва, че не ставаш. Не си учен, неграмотен си. Или, ако ставаш, нивото ти е най-много за Касъмпаша или Газинтеп.
––
Mатериал на "7 дни спорт"

Вашият коментар