Нерви по никое време

2011-02-08 00:58:00

Ако има български тим, около когото всичко да изглежда спокойно, то това безспорно е шампионът Литекс. И това изглежда резонно. Ловчанлии са уверен лидер с 5 точки аванс, играха равномерно през цялата есен и въпреки тежката предстояща програма са на път да дублират титлата.

След провала в Европа и идването на Любослав Пенев напрежението видимо отстъпи място на реализма и отборът постепенно заигра добре и най-важното печелившо. Любо е човек амбициозен и подобно на сериозните европейски мениджъри обича сам да върши работата си, изключвайки външна намеса в какъвто и да било аспект от целия процес, като се започне от трансферната политика и се стигне до отношенията с играчите.

Освен всичко друго Литекс се радва на изключителен медиен комфорт. Въпреки че отдавна е фактор в българския футбол, отборът от балканския град рядко генерира особени емоции у феновете и причината е както в стройната медийна политика, така и в сравнително слабата популярност, с която се ползва. Фенската маса е малка и дори в най-решителни мачове стадионът е полупразен. А и онези, които са там изглеждат като хора отишли да убият времето с малко зрелище и толкоз.

И на фона на тази провинциална идилия направо втрещяващо прозвуча острото изказване с подчертано хамалски нюанси на президента на клуба по повод някакъв критичен и по-скоро закачлив материал. Самият президент, даващ вид на иначе възпитан и кротък човек, изсипа в три изречения такива щуротии и даде израз на толкова безподобен гняв, че човек си задава въпроса, дали наистина пък в Литекс не се случва нещо?

И това само от една статийка. Я си представете, какво щеше да се случи, ако ръководните фактори в Левски и ЦСКА реагираха така на всичко, което се изнася не ежедневно, а ежечасно около грандовете. При това в голяма степен провокативно и направо измислено. Не че и от там липсват реакции, къде справедливи, къде не, понякога глупави, друг път разумни, но всичко е в някакви поносими граници.

И тъкмо затова този необуздан гняв на президента на ловешкия отбор навява тема за размисъл за повтарящата се циклично съдба на треньорите под покрития мост. Болезнено дежа-вю. Особено за онези, които държат на своите идеи и разбиране за управлението на целия никак не лек процес. А Пенев е именно такъв.

Вашият коментар