Отмар Хицфелд: България на Матеус ме плаши

2011-03-20 13:15:00

Смених Лотар във финала през 99-а, защото не можеше да ходи, а после нещата излязоха извън контрол, признава селекционерът на Швейцария

Отмар Хицфелд е един от най-великите футболни треньори за всички времена. На 26 март 62-годишният митичен германец ще излезе на националния стадион „Васил Левски“ в качеството си на селекционер на Швейцария. В съдбоносната европейска квалификация той ще се изправи срещу бившия си футболист Лотар Матеус, който пък води България. Със съдействието на пресаташето на швейцарската футболна федерация Марко Фон А знаменитият специалист, известен с прозвището Генерала, отговори на въпросите на „Меридиан Мач“.

– Г-н Хицфелд, как оценявате развитието на българския национален отбор под ръководството на Матеус.

 

– За мое съжаление с Лотар начело вашият национален тим се развива много добре. Наистина България на Матеус ме плаши. Той върна тима на печелившия път след двете загуби в началото на кампанията в евроквалификациите. След победата с 1:0 в Уелс вашите национали си възвърнаха самочувствието, което бяха изгубили. Съответно се върна вярата, че може да се спечели място на европейското първенство догодина в Полша и Украйна, и у ръководството на футболния ви съюз, и у феновете.

 

– Бихте ли описали Лотар Матеус като човек и футболист?

 

– Когато застанах начело на Байерн през 1998-а, бях много щастлив, че Матеус е в моя отбор. Той е един от най-добрите играчи, които историята на световния футбол познава. В продължения на десетилетия Лотар така и не загуби глада си за успехи. И сега продължава да е така. За него никога не е имало значение дали е футболист, клубен или национален треньор. Винаги се е събуждал с мисълта за победа. Калкулациите са му чужди. И винаги е имал успех в работата си. Това, което аз ценя най-много у него, е това, че е лидер. Той стъпваше на терена с мисълта, че трябва да поеме цялата отговорност за това, което ще се случи. И когато върху отбора се изсипваше водопад от критики, той заставаше смело пред медиите и се излагаше на удара. Абсолютно никога не се е крил.

 

 

 

– Добре или зле ще бъде за швейцарския национален тим в събота отсъствието на отказалия се от игра за България Димитър Бербатов и наказания Мартин Петров?

 

– Напълно излишно е да говорим за качествата на Бербатов. Когато е в настроение за игра, той е много добър. Изключителен! Бербатов няма настроение да играе повече за България. А когато наистина един футболист, колкото и голяма звезда да е той, идва на сборовете на националния отбор по задължение, а не с желание, ползата от неговото присъствие е почти никаква. Що се отнася до Мартин Петров, той също е един много добър футболист. Да си призная, въобще не се сърдя, че той няма да играе срещу нас. В същото време съм убеден, че Лотар ще намери добро решение в избора на неговия заместник и постройката на игра.

 

– Променил ли се е стилът на игра на българския национален отбор от пролетта на 2009-а, когато в контролата в Швейцария ви направихме 1:1?

 

– Да – определено. Лотар Матеус ви научи на думата „дисциплина“. Това е основната промяна. Станахте по-мощни. Иначе основните ви футболисти са все така високи, силни и технични.

 

– Кой е най-добрият български футболист в историята или поне кой ви е направил силно впечатление през годините?

 

– Ще демонстрирам липса на респект към българския футбол, ако ви дам едно име. България е имала прекалено много невероятни футболисти.

 

– Кой триумф в Шампионската лига ви е по-сладък – с Борусия през 1997-а или с Байерн през 2001-а?

 

– И в двата случя имах извънземни преживявания. Ако наистина настоявате да избера, то аз гласувам за успеха с Борусия (Дортмунд). Това бе коронацията на един сезон, който никой не е очаквал.

 

– Как се чувствате – германец или швейцарец?

 

– И двете. Аз съм германец с корени и в Швейцария. Ако не можех да се идентифицирам с Швейцария, никога нямаше да поема националния отбор.

 

– Известно е, че почитате извънредно много футболната тактика. Кой според вас е по-успешния модел – герой да бъде треньорът, както е случаят с Жозе Мауриньо, или играчите – така е в Барселона?

 

– Може би идеалният модел е симбиозата от двете. И треньорът, и играчите са важни. Най-важната част от моята философия винаги е била да избера такъв тактически план, който наличните футболисти могат да приложат реално на терена според своите качества. Всяка тактика, колкото и гениална да е тя, е безсмислена, ако нямаш нужните изпънители.

 

– Голяма ли ще е загубата за Швейцария от оттеглянето на Александър Фрай? Той обяви, че напуска националния тим след двубоя с Англия през юни.

 

– Как няма да е голяма!? Той е най-големият нападател, който швейцарският футбол е имал за над стоте си години съществуване. Да, винаги е имало добри офанзивни играчи като Стефан Шапюиза и Кубилай Тюркилмаз. Но никой не е вкарал повече голове от Фрай.

 

– Каква е основната разлика между това да си клубен и национален треньор?

 

– Ритъмът. Когато водиш клубен отбор, имаш мач на всеки 3-4 дни. Не можеш да правиш големи промени изведнъж. Оптимизираш състава и работиш върху него ден за ден. Когато си национален селекционер, имаш 10 или 12 мача за времето, в което като клубен наставник трябва да проведеш 50 или 60. Нямаш много време да правиш тренировки както в клубния отбор и да говориш детайлно с футболистите. Сутринта след мач на националния отбор се озовавам самотен в хотелската си стая – играчите са се разотишли по страните, в които се състезават. Но не искам да се оплаквам. Знаех, че ще бъде така – че ще имам по-малко контакти с футболистите, когато се съгласих да поема националния отбор на Швейцария.

 

– Какво си спомняте от спечелването на първия ви трофей като треньор – Купата на Швейцария с Аарау през 1985-а? Минавало ли ви е през ума тогава, че ще стъпите на европейските върхове?

 

– Това, което първо изниква в съзнанието ми, е страховитият шут на моя футболист Валтер Иселин, който ни донесе успеха с 1:0. Съзнавах, че е много важно да спечеля купа в първия ми сезон като треньор в първа дивизия. След това получих възможността да се преместя в такъв гранд като Грасхопър. И имах късмета да продължа да печеля трофеи. Днес мога спокойно да заявя, че съм печелил купа с всеки елитен отбор, с който съм работил. И още в първия ми период начело на Швейцария спечелихме квалификационната си група и се класирахме за световното в Южна Африка.

 

– Каква е причината за възраждането на немския футбол на клубно и национално ниво в последните години?

 

– Има едно просто обяснение. А то е, че почти всички добри германски играчи се върнаха в родината от чуждите първенства. Лотар Матеус бе един от първите в това отношение, когато се присъедини отново към Байерн след периода си в Интер (Милано). Михаел Балак е един от последните – той напусна Челси и отново е част от Леверкузен.

 

– Бихте ли назовали идеалния отбор на футболистите, които сте тренирали?

 

– Моля ви да приемете факта, че не бих искал да отговарям на подобен тип въпроси. В мои отбори са играли твърде много талантливи футболисти, които аз уважавам много. Не бих желал да назовавам само 11.

 

– И накрая – защо сменихте Лотар Матеус 10 минути преди края на финала в Шампионската лига на Байерн с Манчестър Юнайтед през 99-а? В онзи момент в Барселона водихте с 1:0, а после паднахте с 1:2 с голове в продължението на редовното време…

 

– Лотар започна да дава признаци, че е уморен. Той едва ходеше. Така че го извадих и пуснах на негово място Торстен Финк – нещо, което сме правили десетки пъти в Бундеслигата. Наглед нищо специално, нищо необичайно. Лотар беше на 38 тогава. Но точно в този проклет мач, като от нищото, прекалено много неща се случиха така, както не би трябвало въобще да се случат с оглед на логиката. Ние бяхме по-добрият отбор, ударихме и греда, трябваше да вкараме втори гол при всички положения, дори и трети. Но никой от нас и до днес не може да разбере как така изпуснахме от ръцете си тази огромна възможност да спечелим Шампионската лига през 99-а. Но в същото време трябва да призная, че Манчестър Юнайтед не спря в нито един миг да се бори и да вярва, че победата е възможна. И както винаги съм казвал, щом си спечелил мача, значи си го заслужавал…

 

Иво Тасев, Стоян Георгиев, «Меридиан мач»
Заглавието е на bgfootball.com