2014-03-25 15:20:00
Когато на 17 юли, някъде към 23:00 наше време Юрай Халенар заби два гола във вратата на Владислав Стоянов в рамките на две минути и Лудогорец изтърва на практика спечелен мач, вероятно много хора вече виждаха края на Лудогорец. И как бихме могли да ги обвиняваме? Клубът с огромните амбиции беше пред отпадане от Европа, при това за втора поредна година на самия старт на кампанията.
Ако върнем лентата назад, ще отбележим безспорния факт, че часове след загубата в Разград направиха най-силния си ход, може би изобщо в новата си история – смениха изчерпалия се Петев (да, у нас това е възможно за три години) със скромния и тих Стойчо Стоев. Като погледнем треньорската му кариера до момента и това, че трябваше да класира Лудогорец в следващия кръг, назначението се сравняваше с това да хвърлят все пак нелош плувец в най-дълбокото в района на Бермудския триъгълник и да му кажат, че го чакат във Форт Лодърдейл за вечеря.
Стоев прие назначението невъзмутимо и същевременно елегантно. Направи едва две промени в състава и победи с 3:0. След това се разправи с гранд като Партизан (2:1 у дома и 1:0 навън). Не знам за вас, но когато чуя Партизан, аз се сещам за онова 10:0 (два пъти по 5) срещу Славия през 88-ма.
На прага на групите в Шампионската лига обаче беше спрян. Базел не е синоним на страшилище, но и в двата мача не даде и най-малък повод за съмнение, че на родния шампион все още не му е мястото сред най-добрите на континента. 0:2 и 2:4 само затвъриха този факт.
Групата в Лига Европа не се прие с еуфория. Там беше един носител на КЕШ – ПСВ, миналогодишният душманин Динамо Загреб и украинския Черноморец, който макар и най-непретенциозен като име, се оказа най-труден противник.
Пет победи и един равен. Балансът е категоричен, въпреки че от ПСВ в момента е останало само името и клубът съвсем не е този от преди години, а Динамо Загреб беше бойкотиран от феновете си. Единственото колебание дойде срещу Черноморец, който обаче беше и вторият най-силен след тегленето на чертата в средата на декември.
Обективно погледнато мачовете с Лацио и елиминирането на италианците е най-големият успех на клуба. Да, там имаха своите проблеми, имаха и крайно слаб вратар в реванша, но пък в състава им бяха фигури като Клозе и играчът, заради когото Челси беше лишен от трансфери преди няколко години. Бяхте забравили за Гаел Какута, нали?
Нямаме право да виним играчи и фенове, че видяха шансове срещу Валенсия. 1/8 финал в Лига Европа не е шега работа. А това, че едва ли има средностатистически български фен, който без да се замисли може да каже поне един играч на испанците в момента, също даваше някакви надежди. Те обаче загинаха на Националния стадион пред над 40 000. 0:3 – за разликата в класите е излишно да се говори. В реванша испанците биха с 1:0, но реално бяха още по-катгорични и се класираха без трудности.
Вместо да се сещаме за това, мисля че е по-добре да отбележим броя на хората по трибуните. На последния домакински мач те бяха над 40 000. Доста спорен е въпросът как те подкрепяха отбора. Спорна е и истерията около т.нар "обединяване на нацията". Най-малкото, защото няколко хиляди събрани на едно място за 2 часа е трудно да бъдат представителна извадка. Всички те обаче в подкрепа на провинциален отбор, играещ в София бяха откровено рядка рядка гледка.
Досега беше лесно… Правилен ход с треньора, добра игра, няколко изпъкнали фигури, спечелени близо 15 000 000 лв! Сега Лудогорец трябва да се върнат няколко години назад и да си спомнят как Левски беше на същото място (те дори се класираха на 1/4 финал, да не забравяме), а после взе подобна сума в Шампионската лига. Недобро управление обаче докара клуба до просешка тояга и вече доста години без никакъв трофей. За щастие на Лудогорец, в момента по никакъв начин не дават повод да си помислим, че това може да се случи.
В Разград имат самочувствието, че взимат правилни решения. Едно такова ги спаси преди няколко месеца – освобождаването на Ивайло Петев. Реално те се намират на върха у нас и пътят нагоре е далеч по-труден отколкото този надолу. Не е коректно и да ги сравняваме с Литекс, най-малкото защото в Ловеч никога не са давали близо милион и половина евро за само двама играчи и очакванията са различни.
Какво следва? Задължителна титла и опит за влизане в групите. Всичко по-различно от това ще е провал и точно това е тънкия лед, по който се движи клубът от Разград. Какво ще се случи? Ще стане ясно до броени седмици.
Материал за в-к "Живота днес"