2012-11-26 21:08:00
Призракът на Гуардиола около Челси няма да прерастне в нищо повече от слухове
Треньорската смяна в Челси може да има страшно много аспекти. Разглеждането й не би следвало да се прави чисто емоционално на принципа „какво харесваме". За мен действията на Абрамович не са случайни, не са и продиктувани от емоции. Всъщност с цялата си работа в Челси той дава ясно послание какво се изисква от този клуб и от всички негови служители:
1. Трябва да се печелят трофеи всеки сезон. И тези дето са спечелени в предходния нямат нищо общо с новия сезон.
2. Нито един мениджър не може да прави нещата в клуба по свой начин. Дори да се казва Жозе Мауриньо. Ди Матео искаше Абрамович да промени пердолженията си за договори към опитните играчи. Един вид, той разбира повече от собственика по темата. Това няма как да се случи.
3. Играчите, които си позволят по някакъв начин да покажат силата си като характери и авторитети, си получават заслуженото. Дали ще е свободен трансфер (Дрогба), дали ще е отлъчване (Малуда), дали ще е лошо предложение за нов договор (Ашли Коул) или пък оставяне на пейката по-често (Лампард), но всеки си получава „шамарчето за непослушание".
Да, това е диктатура. Но Роман Абрамович си плаща за удоволствието. Треньорите му взимат достатъчно пари, получават си и неустойката при уволнение. Същото важи и за играчите. Дори и за онези, които не са в първия състав, а тренират с резервите. Така че аз не бих искал да критикувам сега Абрамович или Челси за постъпките. Не, това е цялостна политика, която от доста време върви в клуба и да си призная вече свиквам с нея. Да, може и да не я приемам, но това е реалността.
Защо бе уволнен Ди Матео?
Бих казал няколко неща по темата.
1. Отношението към ди Матео. Слуховете твърдят, че първото разочарование от Ди Матео е дошло по време на подготвителния период, когато тимът е загубил от Брайтън. Онова поражение е прието твърде чувствително. А и ако помните самото назначаване на италианеца дойде след известно замисляне. А не би следвало да има такова, защото точно Ди Матео донесе на клуба Шампионската лига, която Абрамович толкова искаше. Като се върнем назад, стигам само до един извод – въпреки всичките успехи, които италианецът донесе, в главата на собственика той винаги е бил временен вариант.
2. Задачата „Торес – основен нападател в Челси". Много се шуми, че точно разривът с Торес се е оказал пагубен за Ди Матео. Може и така да е, но аз не мога да съм убеден. Истината е, че италианецът излезе срещу Ювентус без нападател, което бе чисто самоубийство при положение, че собственикът иска нападател футбол и е похарчил доста пари за това лятото. Грешката в избора на формация бе като на начинаещ треньор, така че логично дойде и махането му. Аналогиите с Шевченко и уволнението на Мауриньо имат своята логика, но все още имам усещането, че не са верни.
3. Скандалът с Клатенбург. Ако трябва да заложа на нещо за уволнението на Ди Матео, то това е точно този скандал. И ще се опитам да обясня защо. Вижте историята на действията на Абрамович! Той иска успешен отбор, който да печели купи. Това винаги е номер 1. Но иска и отборът да е обичан и уважаван от всички. Мауриньо бе уволнен, пак според моето усещане, по-скоро защото генерираше ненавист към клуба, отколкото поради каквито и да е други причини. Нека не си кривим душата – португалецът е спорна фигура в личен план при всичкия си безспорен талант и класа като наставник.
Нека се замислим и какви бяха назначенията след това. Сколари – невероятен добряк, който бе обичан страшно много в Бразилия и ценен като специалист. Анчелои – също характерът му е по-скоро на приветлив човек. Ами Вилаш-Боаш? Та той е дете в сравнение с всички останали и страшно интригува с емоциите си. Това е доказателство за мен, че Абрамович искаше челси да стане добрия клуб.
Но в ситуацията с Клатенбург нещата излязоха извън контрол. Да, грешките на арбитъра в хода на мача с Манчестър Ю бяха тежки. Но обвиненията в расизъм бяха ужасни и те настроиха всички съдии срещу клуба. Дори бих казал и всички нормално мислещи хора в английския футбол. Едно е да обвиниш съдията за решения на терена, съвсем друго е в британското общество да посочиш някой за „расист". Това е невероятно тежко обвинение и то винаги има и последствия, които тепърва ще видим за Челси като клуб. Оказа се, по случайност май точно тази седмица, че обвиненията спрямо Клатенбург са свалени от ФА. Даже станаха в същия ден, когато бе уволнен Ди Матео. И се очаква да има обвинения срещу Джон Оби-Микел заради неуважение към играта. Мисля, че има такава точка. Освен всичко останало принципно се налага сега Челси като клуб а се извини на Клатенбург, заради цялата ситуация. Идеята Абрамович да има клуб, който е обичан е потъпкана дълбоко.
Преди година Далглиш бе махнат от Ливърпул най-вече заради пълната си подкрепа към Суарес в расисткия скандал. Говори се, че тогава спонсорите са натиснали много в тази посока и американците са се предали. Нищо чудно сега Ди Матео да се оказа потърпевш от подобно положение. Поради това и непрекъснато твърдях, че за мен онази случка с Клатенбург ще се върне върху клуба и ще го нарани. Не само на игрището. Дълго време се чудех на какво се дължи несигурността, която в един момент се появи в играта на Челси след онази среща. Никой не може да има категоричен отговор, но започвам да си мисля, че е заради вътрешното разминаване в мненията по темата. Ди Матео със сигурност е подкрепил играчите си. Спомняте си, че Абрамович назначи външни хора, които да решат дали да се повдига обвинение срещу Клатенбург. Значи той е имал съмнения по случая. Да не говорим, че репликите в съблекалнята на съдиите след онзи двубой са били досат тежки и нищо чудно сега да има проблеми за клуба в това отношение.
И всечко това, съчетано с появилата се слаба форма, води до един извод – трябва промяна.
Личното ми мнение е, че можеше и да не се прави, но аз не съм вътре в клуба, за да знам какви са взаимоотношенията между играчите, мениджъра, собственика.
Новото лице
И ако ситуацията с Ди Матео е крайно интересна, то какво да кажем за новото назначение на Рафа Бенитес. Още след махането на Вилаш-Боаш се появиха варианти за привличането на испанеца, но тогава се наложи идеята а се заложи на Ди Матео и после да се види през лятото какво ще се случи. Той пък взе, че спечели Шампионската лига и беше неморално дори за Абрамович да не го остави. А и за Бенитес може да се говорят много неща, може и да е критикуван, но е изключително качествен специалист и може лесно да донесе стабилност.
Има разнобой в информациите около договора на Бенитес. Според клуба той е „временен наставник" до края на сезона. Според журналисти, които са страшно близки с треньора, в контракта са записани 18 месеца. Като помня Бенитес какъв договор за неустойка имаше с Ливърпул ми се струва, че това е важен момент, който обаче няма да знаем никога.
Да се съсредоточим върху чисто футболните неща. Какво носи Бенитес на Челси? Първо – опит. И то много опит във ВЛ. Носи и мениджър с огромно желание да се докаже. Бенитес си тръгна от Ливърпул с усещането, че не е реализирал пълния си потенциал. И бе така, макар причините да са спорни, фактът си остава. Непрекъснато се оплакваше от отношенията си със собствениците. А в единствения си пълен сезон, в който реално можеше и трябаше да стане шампион си изпусна нервите на една пресконференция. Плюсът за Челси е, че печели един треньор, който е с огромно желание да стане шампион и да победи Фъргюсън. При това Бенитес вече се е парил от английската игра и знае как да се държи.
Ако продължим линията на съждение за срока на договора, то Бенитес има своите шансове за бъдещето, защото Абрамович е показал, че цени хората, които му носят успехи. А и за мен има чудесна прилика между Бенитес и Челси – парите за трансфери са нещо много важно за тях. Изглеждат създадени един за друг. В Челси испанецът може да направи всичко, което не успя да свърши в Ливърпул. Може да се бори за титлата, като развие и школата, макар тя да е една от най-добрите в англия към момента. Ще има и пари за харчене. Той умее да разчита на опитни играчи. Страхотен тактик е.
Само да прибавя и още нещо. Имал съм много спорове на тема Бенитес с феновете на Ливърпул. Сега оставям на тях да коментират това, че той прие работата в Челси, след като преди доста време заяви, че никога не би го направил. Той беше техен идол, живее в Ливърпул, отдаден е на клуба изцяло и така нататък. Иначе аз продължавам да вярвам, че испанецът ще направи много за Челси. Дори бих казал, че сега шансовете на „сините" за титлата са по-големи отколкото с Ди Матео.
Призракът на Гуардиола
Всички приказки напоследък свързват Челси с Гуардиола. Да си призная струва ми се, че тази връзка няма да прерастне в нищо повече от слухове. Естествено нищо не може да се каже със сигурност за бъдещето, но ето ви няколко аргумента в тази посока.
1. Ако щеше да привлича Гуардиола през лятото, то Абрамович можеше да сложи на поста треньор, който не е толкова известен, че да имаш проблем да го махнеш после.
2. Самият Гуардиола е поставен пред огромно предизвикателство – важно е да е успешен и в следващия си клуб, защото иначе всички ще отдадат успехите му в Барселона на футболистите, които имаше. В същото време всички ще искат от него да изгради подобен зрелищен стил. Но за да стане това се изискват няколко неща – свобода за работа и време. А точно тези два фактора не съществуват в Челси. Да не говорим, че това винаги ще си остане клубът на Абрамович и дори той няма да позволи това да се превърне в клуба на Гуардиола, както беше преди време с Мауриньо.
3. Стамфорд Бридж винаги ще е домът на Мауриньо. Това и Абрамович не може да го промени. Портегалецът е първият, който върна Челси към великите моменти и дори опитните хора от този отбор на Челси са негови продукти. Така че там Гуардиола винаги ще е чужд човек.
Има и още фактори, но за мен Гуардиола и Челси не си пасват като характеристики, за да ги видим заедно. Но пък „любовта" е сляпа, и нищо не може да се предвиди в една връзка. Пък и „крайностите обичайно се привличат", така че ще видим.
Титлата в Англия и Шампионската лига
Челси все още не е изгубил нищо окончателно. Да, в Шампионската Лига има един проблем и то голям – равенство между Ювентус и Шахьотр в донецк означава класиране на двата тима. Оставям встрани идеята, че първото място има значение, защото за мен това не е така. Но както ми припомни един приятел в четвъртък, Шахтьор вкара един доста срамен гол срещу Нордселанд и сега има нужда от морално прераждане. Удобно е да изиграе един силен мач и да си върне „честта". Да не говорим, че те няма какво да губят, защото са ес класирали със сигурност. Дори да паднат от Ювентус ще са втори в групата. Голяма работа, може да избегнат Реал Мадрид. Може да добавим и изключително добрите връзки на абрамович със собственика на Шахтьор. Да, шансовете на челси не са големи, но ги има.
Ако ли пък отпаднат от Шампионската лига, то Висшата изобщо не е толкова далеч. Сега разликата до върха е 4 точки. В неделя може да намалее. При оставащи 69% от мачовете и толкова класа в състава, това изобщо не е сериозен проблем.
Признавам си, че за мен ситуацията в Челси е страшно интересна. Преплетени са твърде много фактори, които изглеждат твърде важни. А и личността на Бенитес е допълнителен стимул. Така че този тим се превръща в един от най-любопитните за мен през сезона.
Борислав Борисов/Диема
––
––