2013-01-10 12:18:00
Българският тим побеждава италианския гранд с 4:3 и за малко да го елиминира от евротурнирите
Великият Милан е чест участник в двубои с български клубове. Цели 5 пъти жребият изпраща “росонерите” срещу български тим и в един-единствен случай мачът завършва с победа на домакина от София. При това Милан не губи от родните грандове ЦСКА или Левски, а от Академик (София). На 20 октомври 1976 година студентският тим на България, който на практика отговаря на всички критерии за аматьорски отбор, побеждава италианския великан с 4:3 на ст. “Васил Левски”.
Резултатът е сензационен, като се има предвид, че в същия период Милан печели КНК, а след това играе още веднъж на финал в същия турнир. В предишното десетилетие под ръководството на иконата Нерео Роко два пъти покорява европейския връх в турнира на шампионите.
Със състав, в който личат имената на вечния евъргрийн Джани Ривера, Фабио Капело, бъдещия световен шампион и настоящ постоянен коментатор на телевизионното предаване “Доменика спортива” Фулвио Коловати, легендарния вратар Албертози, националите Бигон, Малдера и Анкуилети, Милан получава цели 4 гола в София и си тръгва унизен.
Шамарът е оглушителен, защото отсреща е най-обикновен, скромен студентски тим, който обаче не се стъписва от името на съперника и прави мача на живота си. И на терена звездите не са в “червено-черно”, а в “бледосиньо”, каквито са екипите на Академик.
Студентският футболен клуб Академик се превръща в явление през 70-те години у нас на базата на своите отлични футболисти и най-вече заради методиката на треньора Данко Роев. Ядрото от играчи успява да постигне своя пик през сезона 1975/1976 година, когато завършва на трето място в първенството и печели правото на участие в турнира за Купата на УЕФА. Отборът е толкова силен и постоянен, че дълго време е заплаха дори за първото място на хегемона ЦСКА. Стартът в турнира за Купата на УЕФА е впечатляващ, българският отбор отстранява пражката Славия след два драматични и епични мача. Следващият съперник обаче носи името Милан, а това навява асоциации за неизбежен разгром, предвид безспорната му класа. Първият мач е в София и събира на “Васил Левски” респектиращите за Академик 10 000 зрители, някои ги закръгляват дори на 15 хиляди. Без много да се бавят, студентите напипват слабите места в отбраната на гостите и в средата на първото полувреме резултатът вече е 2:0 след голове на Паунов и Красимир Манолов.
Милан е в шок, огромният опит не му дава предимство срещу развилнелите се студенти, които копират досущ актуалния стил на Аякс по онова време с преса по цялото игрище. Именно в това е заслугата на треньора Данко Роев, който успява да подготви своя отбор изключително добре физически и по този начин да игнорира фактора “класа и опит” на противника.
Фабио Капело, който поема на терена диригентската палка от безличния в този мач Ривера, връща един гол, но краят на първата част идва при резултат 3:1 за домакините, след като Альоша Димитров бележи от дузпа. Милан получава три гола само за 40 минути, след като средната, стандартна му пропускливост по онова време е един гол на 180 минути. Но усетили слабостта на съперника, българите не тръгват да бранят добрия резултат, а продължават да търсят увеличаване на разликата през второто полувреме. И шансовете са много, но за съжаление само Паунов успява да отбележи още едно попадение веднага след почивката, след като междувременно Коловати е върнал един гол. При 4:2 доминиращият тим на терена остава Академик и само по-чудо разликата не набъбва в последните 40 минути на двубоя. Домакините атакуват масирано, пресират във всяка част на терена и владеят инициативата. Отборът е изключително компактен, на вратата е Тиханов, в защитата Чалев, Борис Ангелов, Първанов и Юри Николов.
В средата на терена мачовете на живота си прави Валери Спасов-Жаната, а до него бродират Красимир Горанов и Богомил Симов. В нападение отсъства лидерът на тима Младен Василев, който е контузен. Но Красимир Манолов, Альоша Димитров и Паунов буквално разпиляват отбраната на гостите, а Албертози е втрещен от изобретателността на българите.
Но по старото правило – не вкараш, ли ще ти вкарат – десет минути преди края след грешка при статично положение Капело бележи втория си гол в мача и оформя резултата “само” на 4:3.
На реванша на “Сан Сиро” Академик, макар и да получава два бързи гола, не вдига бялото знаме и отново демонстрира нападателния си футбол. Австрийският съдия Ерих Линемайер обаче прави всичко възможно да осигури комфорт на титулувания домакин. Връх на неговото безочие е отмененият гол на Илия Чалев. Академик отпада, но с това слага началото на упадъка на Милан. В следващия кръг “росонерите” отново получават 4 гола – на “Сан Мамес” в Билбао от Атлетик, и отпадат. Следващите 12 години са най-лошите в тяхната история.
По ирония на съдбата точно “миланистът” Джовани Трапатони е в основата на пълното господство на Ювентус в същия период. От него очакват да стане наследник на Нерео Роко, но третото място за Милан в дебютния му сезон с родния клуб му подпечатва билета за Торино.
“Бяхме изключителен отбор – връща се към спомените десният бранител Илия Чалев. – Нямахме никакъв респект от Милан, защото знаехме, че сме отлично подготвени. Когато си уверен в своите възможности, няма никакво значение дори играчът срещу теб да носи името Джани Ривера. На практика и в двата мача той не направи нищо на терена. В София доминирахме напълно, вкарахме 4 гола и изпуснахме поне още толкова. Само пред мен се откриха две чисти положения, които не успях да оползотворя. Спокойно можехме да изпратим Милан и с по-голям разгром. Отборът ни беше много силен, много добре подготвен. Данко Роев, който бе с огромната заслуга за силната ни игра, ни подлагаше на жестоки физически натоварвания, но това даваше резултат по време на мачовете. А имахме и отличен колектив и невероятни изпълнители. Специално за мачовете с Милан трябва да отлича Валери Спасов-Жаната, който буквално скри топката на италианците. От реванша не пазя добри спомени, защото съдията определено подкрепяше домакините. И до ден днешен нямам обяснение защо отмени мой гол без каквито и да е основания. Ударът беше отдалеч и нямаше абсолютно никаква причина голът да не бъде зачетен. Горчивината за съжаление остава. Дали Академик беше в онези години явление и феномен? Определено бе така, защото отборът бе съставен изцяло от студенти на редовно обучение. И бяхме десет години сред най-силните клубове в България. Онзи Академик даде на българския футбол уникални футболисти, повечето от които развиха кариерата си в грандовете.”
Академик не се вмества в никакви категории. Спрямо днешните представи за футбола случилото се с този отбор през 70-те години на миналия век може да се смята за чудо. Успехите на българския студентски клуб са направо от космическа величина спрямо тези на сродни отбори в Европа като Академика (Коимбра) или Академиск Болдклуб (Дания). Аналогични клубове има в Южна Америка, но при съвсем друга футболна култура.
Но най-важното са спомените. Академик, макар и без своя генеалогична линия, ни осигуряваше зрелище от най-добро качество. Макар и като петия отбор на град София, той се радваше на симпатиите на зрителите и мачовете му не страдаха от липса на публика. А това, което отборът от 70-те години на ХХ век показваше, наистина заслужаваше да се види.
За съжаление днес всичко вече е само славна история!
Жаклин Михайлов/в. Труд