2013-06-11 12:37:00
И новият сезон започва култово – без капка яснота за формат и състав
Напрежение, битка, интриги, грешки на съдии, на вратари, на футболисти, красиви голове, скандали, (съмнения за) уговорени мачове, инфарктни моменти, спечелена кръг преди края титла, загубена 16 минути преди края титла, автоголове, нападки в медиите, нови стадиони, съмнения за отказани лицензи, незавършил отбор, домакинстващ далеч от дома си отбор, треньорски смени, некадърен сърбин, Наско Джамбазки, осветление на стадион, сертификат за качество, вековни юбилеи, набити треньори, откачили фенове, хеви метъл к****е, спасение и изпадане, безпаричие… със сигурност изпускам нещо важно от изминалия футболен шампионат.
Просто защото в него се случиха толкова много неща, че човек, който е пропуснал да си води бележки от миналия август насам няма начин да може да си спомни за всичко.
Сега, половин месец след "поредните футболни драми" в родната А група все още не мога да си отговоря на въпроса, дали тя стана по-качествена. Може би защото истински футболните неща в нея се случиха в самия край. Говорим за пълни стадиони (Герена и Ловеч), чисто футболна интрига (Герена и Ловеч), мъжество и феърплей и относително сносна като качество игра (Герена и Ловеч).
Направо си излиза, че очакваме Герена и Ловеч да спасят българския футбол. Може и да се случи, кой знае…
Иначе си имаме нов стар шампион. Лудогорец изглежда не показаха този блясък, който имаха миналата година, но за сметка на това отново взеха титлата в последния кръг. На практика едва 20-на минути по-късно от преди 12 месеца, когато отбелязаха гола си срещу ЦСКА преди почивката. Играта на шампиона обаче не впечатли, а и крайно амбициозният благодетел на разградчани взе да намеква, че няма никакво намерение да пали свещи с благодарност към съдбата безкрай. Ако трябва да сме откровени, а то категорично трябва, Лудогорец станаха шампиони с инерцията от дебютния сезон и на практика надграждането им дойде единствено на вратата, където имат наистина качествен страж като Владислав Стоянов, извадил ги между другото в не една и две ситуации този сезон. Инвестицията на Кирил Домусчиев в квалификацията на Ивайло Петев засега не дава резултати и ако въпросният специалист остане на Арената в Разград, ще е само заради "поправителния" в Европа, който и без това заслужава да получи. Който и да елиминира Лудогорец преди решаващите мачове преди груповата фаза в Шампионската лига – това ще е отборът, който вероятно ще направи Ивайло Петев безработен.
За вицешампиона Левски сезонът беше меко казано странен. Първо – Илиан Илиев нямаше качествата да поведе клуб като "сините" към светли бъднини и това се доказа преди всичко с неумелата селекция, ниския авторитет пред играчите и откровеното неумение да води отбора в определени мачове. Нека си говорим откровено – Везалов, Прохазка, Ели, Илиян Йорданов, Даниел Димов, Михелич, Милен Василев и Жоао Силва са може би отлични играчи за Славия, Черно море или Локомотив София, но не и ако искаш да станеш шампион, казвайки се Левски. Това обаче щеше да се случи и почти стана, ако Съдбата, раздавала почти до края с пълни шепи все пак не си взе данъка. А той означаваше много сълзи, съмнения за инфаркти, оставки и като цяло сериозен земетръс на Герена. Победата срещу ЦСКА – попадение в последната минута и голов рикошет, срещу Миньор – с едното самочувствие, пак в края, срещу Лудогорец – последна минута и рикошет, трябваше да кажат много на "сините", но те бяха твърде заети да търсят качествено шампанско, което в крайна сметка така и не отвориха.
ЦСКА… Безобразно начало и срамен финал. Загуби заради къса скамейка оставиха "червените" на безопасно за конкурентите им отстояние далеч преди решаващите мачове в края на сезона. Когато нещата се пооправиха пък се намесиха началниците. Ходът с най-слабия треньор, стъпвал някога у нас – Миодраг Йешич, беше ход, непонятен за който и да е, поне малко разбиращ от футбол. Стойчо си отиде обиден, Йешич изгонен, а Милен Радуканов направи "червените" отбор номер 1 на полусезона. Едни 90 минути в последния кръг обаче, бяха лъжичката катран, която съсипа цялата каца с мед. ОК, ЦСКА не даде просто така победата на Локомотив София, оставила "железничарите" в елита, но от елементарно уважение и към себе си и към съперника трябваше да го направи с титулярите си. Те и Миньор не дадоха титлата на Лудогорец миналата година, но с децата няма как да стане.
Останалите в картинката. Ботев не беше изненада. Нито представянето му през сезона, нито пък поредната подигравка, случила се на Ферарио Спасов – да го изгонят на полусезона без видима причина. Стоилов, нека да сме честни, малко ни изненада с доброто представяне, но всички знаем, че нашите треньори лъсват, когато почнат сами да си правят селекциите. А Мъри почна силно и в Кипър. Добре е, че на Колежа не бързат. Празнуваха и вековен рожден ден.
Литекс бяха приятната изненада до едно време. После тръгнаха надолу със свободно падане. Черноморец не изневериха на стила си да правят силна есен и по-слаба пролет. Там отдавна не говорят за проекти, но поне си имат сносна база.
Черно море блесна заради Гонзо, Локомотив Пловдив заради поредния си нов собственик, Гоце Делчев заради запазения елитен статут и измъкнатата точка на Левски, а Славия че е отбор, безразличен на всички. А, и с това, че празнуваха вековен юбилей и че вратарят им не позволи на Левски да стане шампион. Толкова. България нито го обича, нито го мрази.
Берое е по-специален. Там взеха Купата, при това играха с отбори от А група за това. Събудиха Славия от белия им сън, а на финала биха след дузпи и Левски. И не само – заралии наистина играха доста добре, като на моменти дори парадираха с това. Първите 15 минути на мача им с Левски в София, загубен в крайна сметка с 0:2 и на практика оставил бившият им наставник Илиев още някой и друг ден на Герена…
На опашката останаха Локомотив София, Ботев Враца, Миньор, Етър и Монтана. Локомотив неслучайно го слагам сред изпадналите, въпреки че няма как да не се възхитя от уникалния му напредък в последните два мача, когато победи като гост Литекс и накрая ЦСКА и остана в елита. Враца изгубиха ценно време да се правят на публика на италианските циркаджии Сонцони, Монцони, Пепино и пр. Миньор изкараха на мускули, без пари и без качествени играчи, което в крайна сметка им прави чест. Причината Монтана да е аут лично за мен е само една – слаб треньор. Докато се ядосваше, че съперниците "се скатавали" цяла седмица, а след това скочили да бият отбора му, Атанас Джамбазки забрави да учи отбора си на футбол и тактика. Стойчо Стоев след това нямаше как да оправи поразиите, а фактът, че спря Левски на Герена само показа, че с малко мотивация, този отбор можеше да остане в А група.
Виж Етър – това е друго нещо. Във Велико Търново нещата са сложни, но такива са навсякъде, където малък отбор е ставал шампион, макар и преди много години. Там феновете живеят в нереален свят, където законите повеляват само едно – победа и пак победа в А група. Затова така и не дадоха на турските собственици шанс, те пък им го върнаха, като превърнаха клуба в циркаджийска трупа на некадърници от цял свят. Доживяхме най-добрият в отбор от А група да е от… Афганистан. Извинете ме, че не му помня името.
Малко и за готвените промени. Личното ми мнение е, че са ненужни и опасни. Реално А група не се намалява, а увеличава, при това с цели 8 кръга – повече от 25%. 14, 12 или 10 отбора не значи по-високо качество или поне досега не е доказано. Шотландия, Швейцария и Австрия ако ще са ни примерите – благодаря. Е, ще има повече емоция, лафове от Венци, плач в съблекалнята и ограбен момчешки труд. Тези неща не омръзват.
Преди няколко месеца, когато се подновяваше шампионата не сдържах еуфорията си и общо взето обясних на читателите, колко много ми липсваше елитната ни дивизия и как тя ми е по-мила от напудрените европейски първенства. И тя, А група де, не ме разочарова. Сега, малко повече от месец преди подновяването й, отново тръпна в очакване. Нищо че не знам програмата или кой изобщо ще участва в нея. Но това е големият й чар. Нямам търпение.
Материал за в-к "Живота Днес"
––
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com