2013-02-19 09:42:00
На "Канарчетата" не им стига само един гол, за да елиминират баварския колос след загуба с 1:4 в Мюнхен
През 80-те години на миналия век образец за атакуващ и атрактивен футбол в България е отборът на Ботев (Пловдив), тогава под името Тракия. В продължение на десетилетиятимът държи изключително високо равнище и достига своя исторически връх.
От този период са знаменитите европейски победи над Барселона и Байерн (Мюнхен), а “жълто-черните” сякаш са абонирани за мачовете в международните турнири. И това са участия, които още се помнят и обсъждат в града под тепетата. Датата 7 ноември 1984 година обаче е паметна за феновете на Ботев, но съвсем не защото на този ден се чества натрапеният празник на Октомврийската революция, а заради изключителното зрелище, което сътворява най-великата формация на отбора за всички времена. На големия Градски стадион, тогава под името “Девети септември”, гостува не кой да е, а трикратният европейски шампион Байерн – футболният колос от Мюнхен, страшилище за всички съперници. Самото споменаване на името буди невероятен респект, а по това време западногерманският футбол е в своя апогей. Точно това е периодът, в който българският футбол попада под силното влияние на най-добрите образци на играта, идващи от посоката Западна Германия.
Родните клубове изиграват една дузина важни мачове с най-силните клубове от страната – световен и европейски шампион. Националният отбор на България пък среща бундестима в официален двубой от квалифиация за европейско първенство, а след това цели два пъти Германия гостува за приятелски срещи във Варна и София. Въобще сътрудничеството между българския и немския футбол е изключително интензивно. И както се казва – ученикът дръзва понякога да побеждава учителя.
Най-близо до целта от многобройните сблъсъци между отбори от двете страни е точно Ботев на паметния 7 ноември 1984 година.
През сезона 1983/1984 година силният отбор от Пловдив играе съществена роля в първенството на България и стига до финал за купата на Съветската армия, загубен от Левски с 0:1 на стадиона в Кърджали. “Сините” обаче печелят и титлата на страната и Ботев получава правото на участие в турнира на КНК. А само преди 3 години “канарчетата” вече са показали своя апетит за победи срещу испанския Барселона.
В първия кръг от надпреварата в турнира Ботев изхвърля без проблеми съперник от Люксембург. И жребият за втория кръг, както се казва в клишето, е максимално неблагосклонен. За противник е отреден баварският колос, в чийто редици по това време играят великани от ранга на Клаус Аугенталер, Норберт Едер, Волфганг Дремлер, Роланд Волфарт. В отбора е по-малкият от братята Румениге – Михаел. Но най-големите звезди на тима са чужденците – вратарят Жан Мари Пфаф (Белгия) и полузащитникът Сьорен Лерби (Дания). В средата на 80- те години те са сред най-популярните личности на световния футбол. Този Байерн твърдо се надява да повтори успехите от 70-те години, а на кормилото им отново е легендата Удо Латек.
Първият мач на баварците срещу момчетата на Иван Глухчев се играе на Олимпийския стадион в Мюнхен и немците достигат до дежурния за тях резултат от 4:1 срещу българския отбори. През по-голямата част от двубоя “червените” доминират, но са неприятно охладени в края на първото полувреме, когато фирмена контраатака на гостите завършва с гол на младока Георги Георгиев, който десет години по-късно ще бъде част от четвъртите в света в САЩ, които тогава ще торпилират точно германците като действащи световни шампиони. Ботев има още шансове през втората част, но като цяло отборът отново демонстрира своята традиционна слабост да играе безлично като гост, и да разчита на домакинския фактор. Но пък има и защо да бъде така!
![""]("../../pictures/football/pic_big/gallery/bg.botev/trakia_bayern.jpg")
Три безответни гола срещу който и да е било съперник не се считат като особен проблем за онзи отбор на пловдивчани от 1984 година. И гостите от Байерн, които пристигат в Пловдив като на разходка, го разбират много добре през 90-те минути на кошмарния за тях мач. Картината на стадиона в Пловдив, който наричат “Голямата къща”, е апокалиптична за Байерн. Трибуните са пълни до краен предел, а играчите на Ботев изобщо не се помайват в началните минути. Натискът започва буквално от първия сигнал на елитния италиански рефер Казарин. Байерн е поставен в глуха отбрана, опрян до въжетата на ринга и ударите валят един след друг. Първият гол е въпрос само на технологично време и пада в 38- ата минута след рейд и точен изстрел на фамозния Наско Пашев. В самото начало на втората част, защитата на гостите отново е в ситуация мат, след като в наказателното поле последователно са съборени Зехтински и Пашев. Съдията обаче може да отсъди само една дузпа, която е реализирана от Коце Костадинов.
Следващите 40 минути са най-великите в историята на най-футболния град на България. Или поне за “жълто-черната” му част! Великият Байерн буквално изнемогва. Удар на Пашев среща страничния стълб , а отклонената топка се разхожда по голлинията. Същият Пашев излиза сам срещу Пфаф и търси мрежичката между краката му. Малко по-късно отново е на миг от триумфа на третия, решаващ гол.
Ботев, воден от своя капитан Петьо Зехтински – Зико, надиграва безпощадно именития си съперник и само малшансът спасява баварците от пълно фиаско. Защото няма отбор, който да се похвали, че е спечелил срещу Байерн с цели три чисти гола. Това изглежда като научна фантастика за времето си. Само година по-късно Байерн отново е на финал за КЕШ с почти същия състав, който едва удържа 0:2 в Пловдив.
Чудото обаче се случва – Байерн оцелява и е крайният победител. Но за вечни времена остава приказката за най-великия мач на Ботев. Мач, в който колосът е облечен в жълто и черно.
Един истински „дрийм – тийм", който може да играе страхотен футбол притежава Ботев през онези славни години. На вратата е Димитър Вичев, а пред него в отбраната са Пачев, Блангев, Хорозов, Младенов и Раков. В средата на терена всичко се движи от диригентската палка на маестро Караян – Зехтински. Помагат му дебютиралия в този сезон Гошо Георгиев и пчеличката Васко Симов. И атомното нападение в състав Костадинов, Пашев и Стойнев. В състава често присъства и бъдещата легенда на клуба Марин Бакалов. По това време вече го няма Георги Славков, но в отбора не липсва на уникално качество.
За този отбор е сътворена легендата, че вкарва 3, дори 4 гола на Левски още когато рейсът на “сините” мине табелата на Пловдив. Този отбор печели в един сезон и на “Армията”, и у дома срещу европейския полуфиналист ЦСКА. Но най-важното – този отбор във всеки свой мач печели сърцата на футболните фенове. И точно през 80-те години на ХХ век Ботев излиза извън рамките на града и се превръща в любимия клуб на цяла Южна България.
Жаклин Михайлов
––
* Стани фен на Ботев Пловдив във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com