2011-05-04 16:34:00
Да вкараш на сърби в басейна, вероятно е същото, като да отбележиш гол на футболистите на Бразилия, споделил Славков пред списание ′Плуване & Водна топка′
Всеизвестен факт е, че Иван Славков е бил ватерполист на младини. Както и че си отиде като почетен председател на Българската федерация по водна топка. Но освен това Батето е и сред десетте най-добри българи в мъжкия спорт за ХХ век според анкета, направена преди 11 г., пише "Труд".
Славков разказа за кариерата си на ватерполист в бр. 3 на специализираното списание "Плуване & Водна топка" пред журналиста Асен Минчев. От интервюто става ясно – Батето е вкарал на “Партизан” (Белград) – най-силния отбор в света през 1967 г. Тогава родният “Септември” е победил сърбите с 6:5 (2:2, 0:1, 0:0, 4:2) в мач от четвъртфиналния турнир за Купата на европейските шампиони, игран в басейна на Спортната палата.
В онези години съставът на Партизан не само че е първенец на Стария континент, а и е смятан за най-силния състав във водната топка в целия свят. Един от головете бележи Славков.
"Искам да отдам заслуженото на всички мои съотборници и да си спомня с най-приятелски чувства за Янко Чакалов-Чико, Янаки Рафаилов-Цури, наистина блестящия в този мач Тома Томов, Людмил Хаджисотиров-Бонзо, Никола Златев-Колича и треньора Иван Динев", разказва Батето за списанието. А чувството, след като вкараш гол на световнопризнатите сръбски ватерполисти, предполагам, че е същото, като след гол на футбол срещу Бразилия…
Още от началото започнахме равностойно и Партизан поведе само веднъж в целия мач – за 3:2. Всичко се реши в четвъртата част, в която вкарахме 4 гола, единият бе мой, срещу 1 на сърбите, и спечелихме с 6:5. Най-важното бе, че всички се обединихме в усилията и желанието си срещу най-добрите да дадем максимум от това, което можем.”
По-нанатък в разговора Иван Славков разказва как е започнал с водната топка. "Едно арменче, Агоп Шеринян, ме заведе на басейна през 1955 година. Той беше с година по-голям от мен в нашето училище, Трета мъжка гимназия (б.р. – днешното 18-о СОУ) на “Пиротска”. Спортът в това училище бе на почит, но нямахме басейн. Затова Агоп ме заведе в басейна на Втора мъжка гимназия (б. р. – сега 22-ро СОУ) при треньора на юношите на “Септември” Руси Сяров. Той ме видя как плувам и ми каза, че ставам за ватерполист. И аз започнах тренировки.”
"В последните години на гимназията, 1957-1958, бях в националния отбор за юноши, но не можах да играя, защото винаги имах намалено поведение в училище – разказва Батето за годините си в държавния тим. – А тогава, преди всяко състезание, трябваше да показваме на треньорите си освен редовен медицински преглед, и бележниците си… В младежкия национален отбор бях от 1959 година, а после в мъжкия до 1964-1965-а, когато започнах да обръщам повече внимание на следването си. По онова време водната топка бе най-тежкият спорт след шосейното колоездене. Нямаше право на смени по време на игра. И когато мачът беше в две части по десет минути, си бе въпрос на чисто оцеляване. Тогава освен за топката се бориш и за живот, при това в необичайна среда. Но заедно с това водната топка беше и един от най-интелигентните и най-престижните."