2012-11-15 18:47:00
Дори Сър Алекс не успя да пречупи своенравния българин
Димитър Бербатов има талант и го знае, а небрежният му стил е това, което го отличава. Той работи здраво, но не го показва. Берба е герой за не-конформистите, играч, който се носи през кръвта и гръмотевиците на Премиър лигата по свой начин. За него тези, които се раздават 110% и горят в играта, са загубеняци. Важна е техниката, финесът, красотата.
Във всеки футболен фен има частица, която обича Бербатов, дори тези на Тотнъм, които се чувстваха предадени през 2008 година, когато той ги напусна, за да се превърне в рекордната покупка на Манчестър Юнайтед. Сега пък няма привърженик на Фулъм, който да не е истински влюбен в него. Когато Мартин Йол плати 5 милиона паунда на червените дяволи в последния ден на трансферния прозорец, всички, които подкрепят лондонския клуб, започнаха да мечтаят. Но всъщност реалността се превърна в нещо много по-добро от мечтите. Фулъм не е губил в 6 поредни мача, в които българинът е бил титуляр, а с негова помощ е вторият най-резултатен отбор във Висшата лига след Юнайтед. Нападателят вкара 5 гола, но по-важното е, че на "Крейвън Котидж" вече се вижда стил, а около клуба се усеща едно приключенско чувство.
Това си пролича най-ясно в събота, когато Арсенал поведе с 2:0, но Фулъм обърна до 3:2. Бербатов, палав и бързомислещ, правеше неща, които влизат в „шапките“ на новинарските емисии и на специализираните спортни предавания.
Играчите на Венгер избягваха да правят шпагати срещу него, явно от страх да не изглеждат смешни. Вито Маноне пък реши, че е по-добре дори да не опитва да спасява дузпата му.
Вярата на Бербатов в собствените му качества отдавна е
преминала в арогантност
но меденият му месец с Фулъм продължава и никой не се интересува от това. Той се старае по време на тренировките, опитва се да се интегрира в състава (вече е доста близък с Младен Петрич), а по време на интервютата непрекъснато се усмихва.
В някаква степен бившият играч на Юнайтед е лесна мишена – извън терена не сваля слънчевите си очила, все едно е отишъл на разходка в Сен Тропе. От друга страна е по-добре да се внимава с него. Често казват, че в съблекалнята на Фулъм няма звезди, но това реално се промени след идването на Бербатов. 31-годишното острие вероятно е най-голямото име пристигало в клуба, и то в цялата му история. Дотук той успява да отговори на сарказма, но поставите ли го пиедестал, ще се възползва от това.
Често създава впечатлението, че е твърде готин за да говори с околните. Отказва интервюта още от времето си в Тотнъм, ненавижда и Туитър. Вратарят Дейвид Стокдейл наскоро изясни един въпрос: "Питах го, няма акаунт в Туитър. Няма и да си направи". Берба и Туитър? Да бе, надявайте се…
Според Крис Беърд българинът е "тих човек": "Той не говори много, но вижте какво става, когато излезе на терена! Толкова е умен, а и опитът му много ни помага, особено на по-младите момчета. Подаваш му топката и знаеш, че ще последва нещо специално".
Има една история от времето му при шпорите, която обяснява всичко. Джейми О′Хара, сега в Уулвърхемптън, си спомня, че на една тренировка Берба бил на около 40 метра, с гръб към него. "Крещях, че искам топката. Той само се завъртя леко, и без да ме поглежда, така ми я подаде, че ми я сложи директно на крака. След тренировката дойде при мен и ми каза: Знам къде си, не е нужно да крещиш", спомня си халфът.
От Тотнъм, през Карингтън, а сега и на "Мотспър Парк" (б. р. – тренировъчната база на Фулъм), Бербатов винаги е изумявал съотборниците си по време на заниманията. Най-големият проблем в Манчестър бе, че не можеше да повтори тези си изпълнения по време на мачовете. Талантът му никога не е бил оспорван, но
мнозина го считаха за примадона
– труден и своенравен. Той така и не успя да се впише в колектива на червените дяволи. Това, че изкара цели 4 години на "Олд Трафорд", си е изненада. Но и показва, че сър Алекс ясно осъзнаваше с какво разполага, както и надеждите му Берба да се разкрие напълно. Някои казваха, че той е следващият Ерик Кантона… е, това така и не се оправда.
Фърги предпочете Майкъл Оуен пред него в състава си за финала на Шампионската Лига през 2011 година срещу Барселона – тежък удар за българина. Той прекара последния си сезон в Манчестър на пейката или извън групата, но едва ли някой ще забрави как в двубой за Купата на лигата завърши срещата като централен защитник, обезвредявайки опонентите като късния Франц Бекенбауер. Бербатов може да прави нещата само по свой начин – дори и сър Алекс не успя да го пречупи.
Още в Тотнъм си пролича, че нападателят е единак. Дяволът с ангелско лице, както беше известен в Леверкузен, винаги знаеше, че шпорите са трамплин към някой от големите клубове. Начинът, по който си тръгна, остави горчив вкус на "Уайт Харт Лейн". Хората решиха, че е мрачен и сложен. Служител на лондончани си спомня, че го е виждал да се храни в столовата с пластмасови нож и вилица, никога не използвал нормални прибори.
И какво от това? Бербатов не се интересува какво мислят хората за него, дори не му пука за твърденията, че е мързелив, които го преследват през цялата му кариера. Но никой не разбира, че дори и да изразходваш една кофа пот, това не означава, че си се представил блестящо. Мартин Йол казва: "Какво предпочитате – играч, който няма качества, но се труди здраво, или такъв, който има талант и евентуално ще се скъса от тичане?"
/превод "Тема Спорт"
––
––