2012-02-01 12:07:00
Българинът е
надарен с един от най-елегантните щрихи в света и има креативност, която
малцина притежават
Димитър Бербатов отпразнува 31-ия си рожден ден, но дори и да навлиза
в залеза на кариерата си, българинът има още много какво да предложи на
Манчестър Юнайтед. През целия януари Бербатов бе свързван с трансфери далеч от "Олд
Трафорд", въпреки че сега изглежда, че той ще остане в клуба поне още 6
месеца. Макар някои от феновете да са в очакване да видят неговото
заминаване, оставането му в отбора може да бъде само положително за
Юнайтед.
Бербатов раздели привържениците по отношeние на своя
трансфер на "Олд Трафорд". Едни му сложиха етикет "блестящ" и
"изумителен голмайстор", други го определиха като "мързелив" и "твърде
противоречив" нападател. Докато и двете страни в момента имат разумни
аргументи, то важното е, че предимствата надхвърлят недостатъците.
Макар
и водещ реализатор на клуба за миналия сезон и съвместен носител на
Златната обувка заедно с Тевес, Бербатов започна кампания 2011/12 като
четвърти избор за нападател на Манчестър Юнайтед. Само през декември му
бе предоставен реална възможност да покаже способностите си и той се
отблагодари с гол с пета срещу Фулъм, хеттрик срещу Уигън и две
попадения във вратата на Блекбърн.
И все пак той остана отново на
опашката след Рууни, Уелбек и Ернандес. Това със сигурност е подействало
разочароващо за Бербатов, докато за Юнайтед и неговите поддръжници е
една брилянтна ситуация. Малко са клубовете, които могат да се похвалят с
подобно богатство на дълбочина в атаката и реално единственият клуб във
Висшата лига, който може да им съперничи в това отношение, в Манчестър
Сити.
Колкото и добре да се справя Бербатов обаче, неминуемо
среща критики от феновете на "червените дяволи". Един от най-честите
упреци – муден стил на игра. Той не работи неуморно като Руни или
Уелбек, нито е толкова бърз като Ернандес, но не бива да бъде отхвърлен
на това основание. Той е различна марка нападател, който разчита повече
на своите умения и интелигентност. Бербатов процъфтява в сценарий, в
който Юнайтед трябва да контролира притежанието на топката. Той е
надарен с един от най-елегантните щрихи в света и има креативност, която
малцина притежават. Асистенцията му срещу Уест Хем през сезон 2008/09
обобщава всички ценни качества, които той има.
Това бе момент на
чиста гениалност, осъществен с превъзходно докосване, което перфектно
илюстрира защо този спорт се нарича красивата игра. Този играч би бил
идеален срещу Ливърпул в събота. Бербатов е по-подходящ да контролира
топката и да води атаката от Парк Джи-Сунг, чието тежко докосване и
грешни пасове често отнемаха от притежанието на топката.
Също
така българинът щеше да е по-добър заместник на Пол Скоулс от Ернандес.
Юнайтед владееше топката, когато Скоулс бе изваден и точно тогава
Ливърпул започна да поема играта. Бербатов можеше да влезе и да поддържа
контрола, който Юнайтед бе наложил. Вместо това той излезе на терена
едва в 89-ата минута, когато тимът му падаше с 1:2.
Да имаш
толкова по-различни играчи от съперниците си е изгодно за Юнайтед. Това
дава на сър Алекс опции. Има пет атакуващи футболисти на разположение,
но да имаш пет нападатели с еднакъв стил е безмислено. Разнообразието е
задължително. Всеки трябва да допринесе нещо уникално за отбора. А
нападател като Бербатов е дори необходим в някои ситуации, като мача с
Ливърпул.
Оставането на Бербатов зад Уейн Руни, Даниел Уелбек и
Хавиер Ернандес е, защото той се превърна в жертва на игровия стил на
Юнайтед. Сър Алекс предпочита скорост в атаката, което прави тримата
по-подходящи за текущата тактика. Той не само осигурява превъзходно
покритие за тримата си колеги, но неговият уникален стил и атрибути
продължават да го правят идеалния нападател, въпреки известните
опозиции.
Изглежда несправедливо за футболист с качествата на
Бербатов да не играе по-редовно. Може би да напусне тима би било
най-доброто за самия играч, но да има такъв качествен нападател със
сигурност е най-доброто за Юнайтед.
Кайл Дилър/Bleacherreport