2012-09-25 13:57:00
Той е от онзи рядък тип зрели футболисти, които умеят всичко с топката и са като ясновидци на терена
Финалното V действие от Шекспировата пиеса с Димитър Бербатов започна с блестящия му дебют за "Фулъм". Публиката вече е настръхнала, тъй като според законите на драматургията надвисналата в предишното действие буря тепърва ще се разрази с грохот и сцената до края ще я покрие с трупове.
Тъкмо това се случва в "Хамлет" – драмата на Шекспир за един вглъбен мълчаливец, обвиняван от критиката в мудност и бездействие, проточили се чак до финала. Да, но последната фраза в тази най-вълнуваща от всички драми е… "Изнесете труповете!"
И понеже антрактът в сегашния спектакъл с Бербатов свърши, да припомним набързо какво се случи в пиесата досега.
За I действие "Поетиката" на Аристотел предписва да се покаже що за човек е главният герой и да се зададе трагическият му конфликт с обкръжението. В тази част младият принц на футбола играе в ЦСКА и разкрива качествата си, но също като Хамлет – и недостатъците си. Той се проявява като обещаващ майстор на гола, но и като вече завършен майстор на пропуска от голлинията.
Именно фрапиращите пропуски на Бербатов в решаващ мач с "Левски" тогава са в дъното на трагичния му конфликт с публиката. С годините той се изостри, тъй като е смайващо какви демони може да таи в душата си типичният запалянко, пък бил той английски или от ЦСКА.
И в театъра, и във футбола за действие се признава само резултатното действие. Затова яловото тичане и особено пропускът на чист гол от Бербатов се превръщат в драматургичен синоним за неговото бездействие, пасивност и инертност. Така става ясно защо той е тъжен и затворен като Черния принц, защо не се радва на головете, не общува с публиката и не споделя възторзите й.
В I действие има и други прилики с "Хамлет". Например загатва се ролята, която има да изиграе верният приятел. За Хамлет това е Хорацио, за Бербатов – вратарят Тодор Кючуков. Тук се вижда и фрустриращото влияние, което призракът на бащата оказва и при двамата герои. Призракът е метафора за травматичен семеен спомен, с който и Хамлет, и Бербатов не могат да се справят.
Във II действие двамата са в Германия и учат. Бербатов – в Леверкузен, Хамлет – във Витенберг. Сега и двамата се борят с когнитивния дисонанс. Задействал се е механизмът "затуряне", чрез който травмиращият образ се потиска с много труд за собственото усъвършенстване. В резултат те стават не просто висшисти, а се издигат до висините в своята област.
В III действие героите сменят държавата, тъй като и в двата сюжета се явява фигурата на втория баща с двойната й същност на закрилящ и наказващ висш авторитет. За Хамлет това е чичото, за Бербатов – треньорът. Първият е Клавдий, крал на Дания, който привиква Хамлет в двора си. Вторият е Мартин Йол, треньор на "Тотнъм", който привлича Бербатов в отбора си.
Тук се проявява Едиповият комплекс и у двамата "синове". Хамлет знае, че трябва радикално да отхвърли бащинската власт, но няма решителност за това и изпада в дълбоки терзания. И той произнася най-прочутия си монолог, в който се излива душата му.
Бербатов прави същото, като проговаря във фейсбук. Той вече е сменил добрия треньор и е сключил договор с възможно най-лошия – с тартора на "червените дяволи". Така се е оказал в Едипова ситуация със самия Мефистофел.
Тук няма да се отплесваме в сравнения и с Фауст, макар че те са цял куп. Все пак "Хамлет" и "Фауст" се анализират паралелно още от Лесинг насам.
Но ето друга прилика на Бербатов с Хамлет, пак от фройдисткия регистър. Тя пък ни отвежда до мита за Орест и майка му, блестящо драматизиран от Есхил, Софокъл и Еврипид.
Вече звезда, Бербатов прояви недоволство от донейде фриволния живот на майка си, все така привлекателната медицинска сестра от Благоевград. На това съответстват (с присъщото за изкуството силно преувеличение спрямо реалността) следните думи на Хамлет към майка му:
Не казвайте "любов"!
На ваша възраст
разгонът на кръвта
е мирен, кротък
и вслушва се във разума,
а где е този разум…
Да се търкаляш
във мазното легло
на похотта, запарена
от пот, порок, поквара
сред дъх на кочина!
(Превод Валери Петров)
Във варианта на Софокъл укорът към майката Клитемнестра в Орестия е:
Ако желаеш, обясни
защо и днес ти вършиш
най-позорното –
с престъпника, с когото
умъртви баща ми някога,
живееш, та със него
и деца дори създаваш, а
предишните, законните
от честен брак родени
си отхвърлила?
Как туй да одобря?…
Това е срамно!
(Превод Александър Ничев)
Както за Орест и Хамлет, така и за Бербатов недоволството от майката има силен кастриращ ефект и парализира волята на сина да действа. Преведен на футболен език, този кастриращ ефект се проявява като неспособност да вкарваш.
Така при Бербатов той се добавя към другите причини за пропуските му и за периодите на голова суша и в ЦСКА, и в "Юнайтед", и в националния отбор.
В IV действие Хамлет и Бербатов едва се мяркат. И за двамата това е периодът на тяхната липса. Хамлет липсва, защото е в Англия. А Бербатов също липсва, макар че е в Англия. За него измамното щастие в "Юнайтед" е свършило. Благините, изливани от ръката на сър Фергюсън, секват безпричинно и изведнъж. И той изпитва колко несправедлива и жестока е същата тази ръка. Бербатов е стъпкан от треньора, той е брутално съборен в бездната от своя футболен Еверест, и то тъкмо когато го изкачва с най-прославения отбор в света.
Изхвърлен от мача на живота си срещу "Барселона" през 2011 г., за Бербатов също като за Хамлет "светът е разглобен". Той осъзнава, че трябва радикално да отхвърли властта на треньора, но също като Шекспировия герой е парализиран от твърде много скрупули. Терзанията му са именно хамлетовски и това личи от най-прочутия му засега монолог – пространната изповед пред вестник "24 часа", в която излива душата си.
V действие се очертава да е шеметно. Двамата герои се отърсват от комплексите, излизат от апатията и се изпълват с мрачна решимост. Те постигат това, като се обръщат към изкуството: Хамлет – към театъра, Бербатов – към живописта. Това е т. нар. сублимация – изтръгване на травмиращия спомен от мазето на подсъзнанието, преработката му в художествен образ и изтласкване в сияйните висини на свръхаза.
Действието започва с внезапна поява и на двамата. Хамлет се връща от Англия, а Бербатов – в Англия. От пасивни и липсващи те пораждат истински водовъртеж от събития. (Впрочем чак сега се изравняват и по възраст – 32 г.)
Така за финала на Бербатовата драма може да се направи следната прогноза:
Той ще играе силно и "Фулъм" ще се изкачи в класирането дотолкова, че ще почне да се облизва за евротурнирите. Освен това Бербатов непременно ще се опита и нищо чудно пак да стане голмайстор на Висшата лига. Това ще му даде убеждението, че се е отплатил на клуба и на любимия треньор. Той ще остане в устата на медиите и спекулациите за продажбата му няма да престанат. Ще има оферти, но той ще приеме покана само от футболен гранд.
Бербатов е от онзи рядък тип зрели футболисти, които умеят всичко с топката и са като ясновидци на терена. Преди да спрат да играят, те отиват за година в някой велик отбор само колкото да сложат черешка на своята торта.
Така че шансът Бербатов да се появи в "Челси", "Арсенал" или "Барселона", макар и малък, вече не е нулев. До лятото той ще расте, но може пак да падне до нула, тъй като тази прогноза има и слабости. Тя не отчита например риска българинът да се контузи или пък да играе рядко заради травми. Бербатов по удивителен начин се опазваше здрав досега, но с възрастта и рискът расте.
Не е взет под внимание и женският фактор, а той и при Бербатов, и при Хамлет, и при Орест е много съществен. И тримата фактически правят това, което им е казала жената до тях, въпреки че по друго Елена, Офелия и Електра не си приличат.
Росен Янков, 24 часа
––