БербатOFF, БербатON

2012-03-28 09:32:00

Със сигурност българският нападател няма от какво да се срамува, хвърляйки поглед към четирите си сезона в Манчестър Юнайтед

Започна сбогуването между Димитър Бербатов и Манчестър Юнайтед. За предстоящата раздяла признаха и двете страни – Емил Данчев, агент на нападателя, и мениджърът на “червените дяволи” Алекс Фергюсън.

 

Очевидно той ще трябва да направи важен избор в следващите месеци. Бербатов е на 31 години и следващият му договор ще е последният сериозен. Нереално е да се очаква да бъде за повече от 2 години. Визитката на българина обаче е достатъчно авторитетна, за да се надява на оферта на престижен клуб в едно от 4-те най-силни първенства в Европа – английското, испанското, германското и италианското. Френското също е вариант. Ако обаче става въпрос за много пари, на хоризонта винаги е митичният руски клуб Анжи (Махачкала). Той прелъсти световния шампион Роберто Карлос и дава най-високата заплата в света на камерунеца Самуел Ето′О.

 

Процесът на дългото сбогуване на най-добрия български футболист за този век с най-великия британски клуб стана необратим на 28 май миналата година. Тогава мениджърът на Юнайтед Алекс Фергюсън попълни протокола за финала на Шампионската лига срещу Барселона на стадион "Уембли" в Лондон и не вписа сред 18-те играчи за мача името на голмайстора на Висшата лига Димитър Бербатов.

 

Очевидна несправедливост, която българинът прие много тежко! Тя показа, че Фергюсън е готов да го жертва в името на съмнителни схеми. Вероятно няма друг треньор в света, който в най-важния мач за годината да се откаже от най-добрия си реализатор. Вместо нападателя, вкарал хеттрик на Ливърпул, 5 гола на Блекбърн и общо 20 през сезона, като резерва бе вписан Майкъл Оуен. А последните стабилни изяви на Оуен бяха някъде в началото на века още с екипа на Ливърпул.

 

 

Унизен, Бербатов разказа, че не излязъл на трибуните, а останал да гледа мача в съблекалнята. Може би всеки на неговото място би поискал трансфер още през лятото. Българинът обаче продължи да вярва на Фергюсън. А вече беше ясно, че изявленията на шотландеца как ще продължава да разчита на Митко са заради тънките му и може би грешни сметки и най-вече заради силното му его.

 

Той е имал прекалено много неуспешни трансфери, за да признае за провал и привличането на най-скъпия футболист в историята на Юнайтед – Бербатов от Тотнъм, срещу 30,75 млн. лири.

Началото на сезон 2011 – 2012 г. като че ли доказа правотата на Фергюсън. Тройката нападатели Уейн Руни – Дани Уелбек – Хавиер Ернандес, подпомагани от новото попълнение Ашли Йънг и възвърналите формата си Антонио Валенсия, Луиш Нани и вечния Райън Гигс, мачкаха всичко по пътя си. За Бербатов нямаше място понякога дори на пейката.

 

От първия ден в Юнайтед той даваше да се разбере, че това е неговият клуб и той е готов да изтърпи много. Но постепенно отношението на Фергюсън започна да наподобява подигравка и дори издевателство. Обикновено футболистите, които не играят редовно в мачовете във Висшата лига, са твърди титуляри в смятаните за по-маловажни турнири като купата на лигата или евротурнирите. Но дори и там на голмайстора на първенството от предния сезон рядко се даваше шанс.

 

Шотландската гавра стигна своя връх след отпадането на Юнайтед от Шампионската лига и включването в турнира за Лига Европа. В 4-те мача Бербатов изигра само едно полувреме. А вместо него на терена се разхождаха откровени безхаберници, докарали английския шампион до едно от най-срамните му представяния в Европа.

Със сигурност Бербатов няма от какво да се срамува, хвърляйки поглед към четирите си сезона в Манчестър Юнайтед. Той бе безукорен: Два пъти е шампион на Англия и има шанс за още една титла, защото вече е изиграл задължителните за златен медал 10 мача във Висшата лига и през този сезон. Той е първият от над 60 години играч на Юнайтед с хеттрик срещу големия враг Ливърпул. Той е едва четвъртият футболист във Висшата лига, вкарал 5 гола в един мач, и едва третият, който прави три хеттрика за един сезон. Голмайстор е на Висшата лига за сезон 2010 – 2011 г. В името на клуба и за да му се посвети напълно, Митко дори се отказа от българския национален отбор.

 

 

Всичко това при други обстоятелства можеше и да стигне, за да бъде издигната след време статуя и на Бербатов край "Олд Трафорд". Вместо това той си тръгва оттам, при това с горчивина в душата. Защо?

 

Не е англичанин или поне британец

"Господа, Англия е остров!" Така е започвала лекцията на Жул Мишле в Колеж дьо Франс преди много, много години. Тогава студентите му се засягали, че им се съобщава толкова очевиден факт, преди да осъзнаят, че остров не е само географско понятие.

В Юнайтед британците са на почит. Да, напоследък капитанската лента е на ръката на чужденец – първо Неманя Видич, след контузията му Патрис Евра, но това е заради политическата коректност. На англичани, уелсци, ирландци се прощават много повече неща, коткат се повече от Фергюсън, дават им се повече шансове за изява.

Ако Бербатов се беше правил на интересен поне наполовина от това, което стори Уейн Руни миналата година, със сигурност щяха да го изхвърлят с шутове само след две седмици. Вместо това с англичанина, Фергюсън разреши на звездата да отскочи на почивка и шопинг с жена си, дано се успокои. После удивително наподобяващият Шрек нападател подписа нов договор за 240 000 лири на седмица, кротна се и започна да вкарва.

Да не забравяме, че колкото и зле да играят британците в Юнайтед, те винаги имат право на следващ шанс. Докато при Бербатов е обратното – когато играеше най-добре, сър Алекс го слагаше на пейката. Най-фрапиращ бе следващият мач след 5-те вкарани на Блекбърн гола. Нашият бе оставен на пейката, а вместо него игра Руни, за да събира самочувствие и фенска любов.

 

Безизразен е

Интровертността на Бербатов му изигра изключително лоша шега. Именно липсата на емоции – било при гол, било при пропуск, лишиха българина от хиляди фенове в Манчестър и изобщо на Острова. Дори при феноменални отигравания камерите бързо се преместваха от почти безизразното лице на нападателя, за да покажат я Руни, я Чичарито, я Роналдо или Тевес, когато още играеха в "Юнайтед". Не че запалянковците на "Олд Трафорд" не обичаха българина, но името му се скандираше горе-долу колкото на левия бек или на централния защитник. Докато всяка втора песен се посвещаваше на Руни, на Гигс, на Скоулс, на Фердинанд, дори на Уелбек, Оуен и Чичарито.

 

Не е медийна личност

Дневният ред във Великобритания се диктува от таблоидите и скандалите, които те раздуват. Именно там важи с най-голяма сила правилото, че лоша реклама няма. Хващат Руни с проститутка – на другия ден 300 или 500 души си купуват фланелка с неговото име, за да демонстрират подкрепата си. Райън Гигс преспива с жената на брат си и реакцията е: Само така, тоя е от нашите.

А за Бербатов, особено откакто е в Англия, първо с екипа на Тотнъм, после в Юнайтед ни вест, ни кост. Един-два пъти го снимаха с приятелката му Елена, после и с щерката Деа, "Сън" излъга, че брат му бил почти отвлечен от мутри за дългове, някаква пишман манекенка си измисли, че Митко й пращал любовни есемеси и толкова. Поне да си беше присадил коса като Руни, че да отвори тема за таблоидите, ама не. Българинът само се подстрига като Руни. Скука.

 

Не е пазарен таргет

Футболът не спорт, но и бизнес, особено за Юнайтед. И с това Бербатов е обречен да е втора класа на пазара още от 30 януари 1981 г., тоест от раждането си. Само гениалността не стига, за да се продават фланелки с името му, тук трябва и пазарен дял. Съвсем не е случайно привличането на бразилските близнаци Фабио и Рафаел, както и перфектната операция с мексиканеца Хавиер Ернандес. Братята осигуриха на тима португалски говорещия свят, а Чичарито плюс еквадорецът Валенсия – испански говорещия. Феновете от Азия пък са благодарение на корееца Парк. Затова Юнайтед е най-славният клуб в света.

А какво носи Бербатов? Някакви 7 млн. българи, от които половината не могат да го понасят от злоба и завист. Затова една част от фланелките на Юнайтед с името на Бербатов са от Капалъ чарши, а другата част са контрабанда и менте.

 

Едуард Папазян/"24 часа"