2016-07-26 08:01:00
Разочарован от българския волейбол и позабравен от колеги и медии, Христо Модев се опитва да води "нормален живот в ненормална държава". В един откровен разговор за BGvolleyball.com 217-сантиметровият гигант разкрива как живее в момента, защо говори с болка за родния волейбол, какво мисли за любимия ЦСКА. За трудностите в живота, за България, Македония и Черно гора. Защо Литекс не е ЦСКА и какво трябва да се промени в българския спорт. Защо не би работил отново във волейбола? Спомнят ли си феновете за него? И още, и още. Предлагаме ви част от интервюто с Христо Модев.
Христо, здравей. Как си?
Един треньор навремето ми казваше: "Благодаря, мерси съм". И аз така.
Ти си един от онези позабравени бивши състезатели, за които не се пише, не се говори. С какво се занимаваш сега?
Когато спрях, бях много разочарован от българския волейбол. Навремето ме подкрепяха. Получи се така, че заминах за Македония. Живях там 10 години. Ожених се два пъти, разведох се два пъти. Като се върнах, разочарованието ми беше уникално. Отборът, в който играх в Македония, фалира. Като отидох в институциите, в бюрото по труда да се записвам и те започнаха да ми задават въпроси: "Защо се записваш?" Аз се записах и една година не се обадиха да ми предложат някаква работа. А всеки път ме питаха – намери ли си работа? Коя е тази институция, коя е тази държава, която не може да си подкрепи бившите си състезатели и спортисти? Коя е тази държава, която не може да подкрепи това, което се случва във футболния клуб на ЦСКА. Тя го допусна това положение. В европейските държави се прави по друг начин. Двата клуба Цървена звезда и Партизан бяха пред фалит и държавата влезе и помона и на двата клуба. В България какво – ЦСКА фалира. Ето след загубата на Левски от Марибор, защото това си е загуба, и там ще се получи подобно нещо. Въпрос на време е. А се появяват некви клубчета, които нямат история. Един въпрос само ще задам. Ако Кирил Домусчиев утре каже: "Стоп на парите", къде отива отборът на Лудогорец – в А окръжна? Ако няма спонсори, ако не можеш да ги привлечеш – заминаваш си.
Какво и как трябва да се промени в българския волейбол според теб?
Първо и главно трябва да се налеят пари в клубовете и то в тези клубове, които носят историята на българския волейбол. Това трябва да го направи държавата – дали ще е днес, дали утре, но трябва да се направи. А не да се наливат пари в едни отбори без история. Като случая Добрич. Да, това са местни бинзнесмени, наливат се пари, стават шампиони и най-доброто отива там. Но трябва да се върне школата на ЦСКА. Да се върнат добри треньори в ЦСКА, в Левски, в Славия, защото това е имиджът на българския волейбол. Трябва да се налеят пари в Пазарджик, в Пловдив. Това са градовете, които носят резултати.
Същото нещо е и във футбола – има добри момчета. ЦСКА бе изхърлен във В група и с юношите направи повече отколкото с 20 чужденци. В България се купуват чужденци на килограм, а от 20 човека и 5 процента не стават. И тук се перат пари – мениджъри, договори, комисионни и аз знам как стават тия работи, защото съм го изживял. Дават ти празен лист – подпиши се. "Аз след това ще напиша сумата – това, което сме се разбрали с теб, ще си го вземеш." Аз мога да ти обещая 100 000 за целия сезон, обаче се слага още една нула. Другите пари се укриват – такава ни е държавата – такави ни е корупцията. Излизаш от границите на страната и ти казват: "Най-корумпираната държава сте."
Помнят ли те хората. Познават ли те?
Спират ме тези, които ме познават. В другия момент слушам зад гърба си – знаеш ли кой е този. Като ме спре човек за автограф, не отказвам. Имаше една ситуация тази година – полуфинал за Купата на България ЦСКА – Берое. Моите приятели ме чакат на Армията – аз им нося билетите и ги раздавам. Един човек идва при мен и ме пита: "Билети ли продаваш." Казвам не – това са билетите за моите приятели. И в същия момент един друг ми казва: "Модев, дай да си направим селфи." По пътя за В сектор – всеки втори ме питаше: "Къде изчезна, не съм те виждал." Аз навремето ходех много на мачове.
Волейболът беше моя професия. Но въпросът е какъв човек си, как ще се отнесеш към хората. До ден днешен мога да стисна ръката на всеки. Човек се вдига и пада. Когато съм паднал на дъното, не съм потърсил някой да ми помага.
Какво мислиш за любимия ти ЦСКА? Клубът едва оцелява в последните години.
Във ВК ЦСКА има един великилепен човек, който ще направи и невъзможното, за да съществува този клуб. ЦСКА е име. Като излезеш в Европа и кажеш България и те питат: "ЦСКА". Някои ми казват "Левски". Кои са те? Направиха стадион, даже нямат и козирка – има една такава песен. Левски претендира, че е най-добрият футболен куб. Ще задам един въпрос на всички левскари – да ми кажат един футболист в цялата история на Левски, който е имал най-престижно класиране в Европа. Изключваме Гунди, който е бил непродаваем, защото такава е била системата. Един да ми посочат. Не е Наско Сираков, не е и Гонзо, който две години в Рен сцепи пет анцунга на пейката. Аз знам кой е имал най-престижно класиране и го познавам лично – Ники Илиев. А нашите – Стоичков, Пенев – шампиони на Испания, Костадинов – купа УЕФА.
Сега е много актуален въпросът ти от кой ЦСКА ли?
От истинския, този, който има 31 титли. Литекс is not ЦСКА. Ще ходя на мачове на летището ако трябва. Аз не съм от тези, които Ганчев спонсорира. Литекс is not ЦСКА.
Цялото интервю с Христо Модев четете в BGvolleyball.com ТУК и ТУК.