2014-07-11 14:24:00
Футболният свят почете паметта на един от най-големите играчи на всички времена – аржентинеца с испански паспорт Дон Алфредо Ди Стефано Лауле, който почина на 88 години в понеделник след инфаркт в Мадрид. Поредна голяма фигура губи иберийският футбол за последните месеци след кончините на Луис Арагонес, Еузебио и Тито Виланова.
Аржентинският национален отбор игра с черни ленти в сряда и отстрани с дузпи с 4:2 световния вицешампион Холандия, за да стигне финал на Мундиала в Бразилия след 24 години, може би с победния дух на голямата легенда. Съперник за титлата отново е Германия. На старта на двубоя на Арена де Сао Пауло бе почетена паметта на Ди Стефано, тв-екрани прожектираха лика му.
Тялото на легендарният футболист на Аржентина, Испания и Реал Мадрид бе изложено за поклонение в своеобразен луксозен параклис залата на ВИП-ложата на стадион "Сантяго Бернабеу", хиляди фенове и сосиос на клуба, видни политици, спортисти и артисти минаха за раздяла вторник и сряда, а дирекцията организира специално прощално тържество в присъствието и на семейството.
Наскоро провъзгласеният крал на Испания Фелипе VI дойде да се преклони пред гения на Ди Стефано, който бе и почетен президент на Реал. Монархът, както и всички на поклоненито, бяха посрещани от клубния президент Флорентино Перес, винаги близо до семейството на легендата – синовете Алфредо и Игнасио и 3-те дъщери – София, Силвана, Елена.
"Съболезнования на семейството, на всички мадридисти, клуба и целия испански футбол. Беше неповторима фигура, направи футбола изкуство! Бе изключителна личност, има възхищението и благодарността ни завинаги. Голям сред големите! – заяви Дон Фелипе като се ръкува топло с роднините на Ди Стефано и се разписа в книгата за съболезнования.
От 4 дни клубните интернет страница и тв-канал на Реал са с черна лентичка, Realmadrid TV предлага специални предавания за футболиста, донесъл на клуба световна слава със спечелени 5 поредни купи на Европа (1956-1960) и 8 поредни шампионата на Испания – непобедим рекорд. Зрителите се наслаждават на най-добрите изпълнения и мачове на майстора, ексклузивни интервюта и репортажи, неизлъчвани кадри, директни включвания от Бернабеу с думите за сбогом от запалянковци, президента Перес, директора Емилио Бутрагенъо, футболни хора, известни личности.
Специални слова за Дон Алфредо имаше видимо развълнуваният Флорентино:
"Алфредо, благодарим ти, че превърна Реал Мадрид в най-адмирирания футболен клуб. Бернабеу бе живота му, този легендарен човек заслужава да му отдадем почит с уважение и възхищение. Престоят му в Реал Мадрид ще бъде вечен! – каза Перес, споделил незабравими мигове с великия футболист и имал възможността да гледа наживо изпълненията му с топка. – Бе най-добър във всичко – от начина да играе на трева до показването никога да не се предаваш! Смяташе съотборниците си за фундаментална част от успехите си, това са днешните ценности на Реал Мадрид. Превърна клуба в голяма институция, създавайки най-големия мит във футбола. Предшественик с универсално чувство, талантлив и саможертвен, разшири страстта към Мадрид по цялата планета. Бе най-добрият посланник на клуба, даде му много, както на града и футболния свят."
За поклон пред Ди Стефано дойдоха представители на Бенфика, Барселона, Валядолид, Валенсия, Севиля, Леванте, Депортиво, Бетис, Райо Вайекано, Еспанъол (президента Жоан Колет), Атлетико Мадрид (президента Енрике Сересо, собствениците Оскар и Мириям Хил, капитана Габи и екс-футболистите Каминеро и Клементе), целия директорски съвет на Реал, бивши футболисти и баскетболисти, както и настоящите капитани Икер Касияс и Серхио Рамос, заедно с младоците Карвахал и Начо.
Хиляди фенове и сосиос на клуба, от деца до възрастни хора изчакаха реда си на дълги опашки и при обичайните строги мерки за сигурност на стадиона отдадоха почит на към най-великия футболист на Реал. Хората пишеха послания и на специална стена край врата 43 на стадиона: "Благодарим за футбола, Дон Алфредо, направи този клуб гранд", "Историята е твоя, Светкавице. Стигна върха и небето, завинаги 9!", "От дете исках да съм като Вас, бе невъзможно. На 65 съм, оставате в сърцето ми завинаги."
Тежък и тъжен ден на раздяла имаха съотборниците на носителя на Златна топка за 1957 и 1959 и единствен футболист в света заслужил "Супер Златна топка" през 1989. Сантамария, с когото деляли обща стая по футболните участия го описва ясно: "Имаше футболисти, които го превъзхождаха в шут или удар с глава, но Ди Стефано, безспорно, бе добър във всички аспекти. Най-добрия!"
"Караше ни се и го приемахме, правеше го за да играем по-силно"- спомня си Хосе Луис Перес-Пая.
Един от най-близките приятели и съотборник Амансио споделя, че Дон Алфредо винаги създавал хубава атмосфера: „Яде миди и скариди на рожденния си ден, какъв човек, пълноценен до край.“ Ди Стефано отпразнува 88-ия си юбилей на 4 юли, ден по-късно бе покусен от инфаркт. Животът му е действително низ от много труд, талант, себераздаване, разнороден и пълноценен.
ЖИВОТ И КАРИЕРА
Алфредо се ражда през 1926 година в работническо семейство на потомци на европейски изселници (Италия, Франция, Ирландия) в Баракас, Аржентина. Както и останалите малчугани рита кожена топка из полята и мечтае да е футболна звезда на Ривър Плейт. Именно там на 17 години започва грандиозната си футболна кариера на 15 юни 1943 в мач срещу Атлетико Уракан, където след година ще бъде преотстъпен. По-късно Ривър опитват да продадат таланта, но не им дават исканата огромна за тогава цена и Ди Стефано остава в „Ла Макина“ (Машината), става шампион и голмайстор. Стачка на футболистите за по-добри заплати през 1949 го принуждава да емигрира в Колумбия, подписва с Милионариос от Богота и рита с „Синия балет“ с Педернера, Роси, Хулио Коци. Футболната му магия като изключително бърз, маневрен и виртуозно техничен централен нападател му носи прозвището "Светлокосата светкавица", печелят 4 титли на Колумбия.
През 1952 Ди Стефано е непознат в Европа, но на един турнир с Милионариос и Реал Мадрид е видян от тогавашния президент на „белите“ Сантяго Бернабеу, който току що е построил нов стадион в Чамартин и след 20 години суша (и Гражданска война) желае успешен, модерен и печеливш клуб. "Искам този аржентинец“, отсича Бернабеу. Започва сага за привличането на Алфредо, Реал преговаря с Милионариос, но правата му държи Ривър Плейт и аржентинците подписват продажба с Барселона. Ди Стефано се оказва с 2 договора, Испанската футболна федерация се намесва в спора и решава футболистът да рита по 2 години за двата отбора. Президентът на Барса Марти обжалва, но е свален от поста и новите шефове се отказват от трансфера. Реал им дава заплатената сума и остатъка на Ривър и взема 27-годишния Алфредо – най-важната покупка в 112-годишната история на клуба. Ражда се първият мултинационален отбор в света.
Светкавицата дебютира на стадиона Нов Чамартин (прекръстен по-късно "Бернабеу") на 23 септември 1953 срещу френския Нант със загуба, но след дни Реал бие Расинг Сантандер, Ди Стефано открива головата си сметка и става шампион и голмайстор (27).
През 1955 г., по идея на френския журналист Габриел Ано, Сантяго Бернабеу и Густав Себеш създават турнир с отбори от Испания, Португалия, Италия и Франция, днес известен като УЕФА Шампионска лига. Между 1956 и 1960 години Реал Мадрид печели тази европейска купа 5 пъти подред (Ди Стефано отбелязва гол във всички), като на финала през 1960 г. побеждава Айнтрахт Франкфурт с уникалното 7:3 – рекорд, ненадминат до днес (хеттрик на Ди Стефано и 4 на Пушкаш).
"Този финал бе лесен, поведоха ни с 1:0, но нашият вратар спаси следваща атака и това ни даде знак. Изравнихме, продължихме да пресираме, имахме много офанзивен отбор. Този финал впечатли много, заради резултата – 10 гола бе невероятен спектакъл. – спомня си самият Ди Стефано през 2006. – Най-тежкият ни финал бе в Брюксел с Милан. Нямахме индивидуалисти, Пушкаш подсили тима, не знаехме какво да очакваме от съперника. Искахме да играем цял ден и никой не можеше да ни спре".
Ди Стефано става голмайстор на Испания (пичичи) 5 пъти, Реал печели 8 поредни шампионата на страната (от 10 общо), по 1 купа на Испания и Интерконтинентална, Бернабеу има световно доминиращ отбор.
Победа – цялата кариера на Ди Стефано за „белия балет“ е пълна с успехи – 18 титли за 9 сезона и 308 гола го превръщат в икона на мадридизма. През 1956 година получава испански паспорт и играе с националния тим в 31 мача, без да достигне финална фаза на голямо първенство. Куриозно – става шампион на 3 страни, играе за 2 национални отбора и никога не е излизал на световно първенство.
Последно играе 2 сезона в Еспанъол и лятото на 1967 окачва футболните обувки: "Дъщерите ми казаха, че плешив на 40 години с къси панталони не изглеждам добре.", шегува се Дон Алфредо.
Започва като тренъор в родината в Бока Хуниорс и печели купата на Аржентина. Направи шампиони на Испания Валенсия през 1971, после води Спортинг Португал, Райо Вайекано, Кастейон, Ривър Плейт, преди да се завърне в Реал Мадрид и да даде шанс на една млада талантлива генерация – "Петорката на Буйтре" (лешояда) с Емилио Бутрагенъо, Санчис, Мартин Васкес, Пардеса и по-късно Мичел. През 90-те печелят 5 поредни години испанската лига и 2 купи на УЕФА. Държат световния рекорд за 121 домакински мача без загуба.
В ексклузивния клуб на най-добрите 5 в света, Алфредо Ди Стефано заема привилигирована позиция – лидер на своето време, на важни рекорди и голове, герой направил революция в спорта и открил пътя за следващите. Така дойдоха бразилецът Пеле със своите 1282 гола, Йохан Кройф с уникалния си стил, безпощадната левачка на аржентинеца Диего Армандо Марадона и настоящата звезда Лео Меси който на 27 години има 4 „Златни топки“, куп трофеи с Барселона и излиза за световната титла в неделя. Защо да не добавим и любимеца на Ди Стефано Кристияно Роналдо с вечния си хъс за голове, трофеи и самоусъвършенстване?
Йохан Кройф: Той бе моят идол в живота, имаше най-добрия поглед над футбола.
Марадона: Винаги бе удоволствие да си до него. Испанците го искат, но си е наш.
Пеле: Хората спорят кой е по-добър Пеле или Марадона. За мен това е Ди Стефано.
Меси: Направи много за футбола, много. Дано успея да постигна неговите успехи.
Интересно е, че русолявият спортист има и артистична кариера – цели 5 филма, както и 2 автобиографични книги. В Аржентина през 1949 се снима в "Същите цветове" и "Битката в неделя". С пристигането си в Мадрид има епизодично участие в "11 чифта обувки“заедно с други футболни звезди от 50-е години на миналия век. През 1956 играе себе си в "Светлокосата светкавица", през 2005 в "Реал, филмът", както и документални филми за футбол.
Комичен момент е участието му в реклама на чорапогащници Беркшир през 1962 година, облечен с фланелка на Реал и с монтаж от женски крака – сцената вбесила президента Бернабеу. Рекламната кампания била свалена след 3 дни.
Друг момент е 70-часовото отвличане на Ди Стефано през август 1963 от хотел Потомак в Каракас, където е за мач на Реал с Сао Паоло. Похитителят Дел Рио преоблечен като полицай опитва да арестува футболната звезда по разследване на нарко канал и го отвежда с кола със завързани очи. После му обясняват, че целта е привличане на вниманието към тяхната градска армия за национално освобождение против правителството на социал-демократа Ромуло Бетанкур.
Разрешават на Ди Стефано да играе шах, домино и слуша мача по радиото, успели да привлекат медийна популярност, го пускат край Испанското посолство. „Мислех, че ще ми теглят куршума. Тези 3 дни ми се сториха години.“- спомня си Ди Стефано. – На пресконференцията разпознах двама от похитителите между журналистите и пак се изплаших“.
Иначе Дон Алфредо бил домошар, верен на жена си Сара, с която има 6 деца и 55-години брак. Закусвал с чай мате, спазвал режим, играел с децата и се разхождал семейно, не излизал нощем. Казва, че влагал парите си в земя и добитък, но не послушал съвета на Бернабеу да инжестира в терени край стадиона.
Останал вдовец през 2005, упоритият аржентинец се влюбва в 38-годишната си секретарка Джина Гонзалес от Коста Рика, която му помага за мемоарните книги и вкъщи. Миналата година Дон Алфредо дори обяви, че ще се жени за нея, но децата му успяха да получат попечителски права над мадридската легенда и проекто-булката се върна в родината си.
Някои от крилатите фрази на колоритния маестро:
Благодаря, старице. (на приятелката си, топката)
Да бележиш голове е като да правиш любов, всички знаят как, но никой не го прави като мен.
Всичко направено с краката трябва да сме го направили преди това с главата.
Галисиецо, не забравяй, за да носиш емблемата на клуба, първо трябва да изпотиш фланелката.
Прекалиха. Не заслужавам всичко това, но както се казва в тези случаи, не заслужавам, но ще го взема. (след наградата Президент УЕФА)
Кристияно, ти биеш фаула също като мен. (на Роналдо)
Ковчегът с тленните останки бе изпратен с овации от стадиона и в късния следобед положен в гробището Алмудена до съпругата Сара (починала 2006) и дъщерята Нанет (2012). Стотици венци от институции, включително посолството на Аржентина, бяха донесени и поставени.
Игнасио Ди Стефано благодари на Реал и Флорентино за емотивното изпращане на баща си с думите: „За него бе чест да бъде Почетен президент на Реал Мадрид, най-много обичаше клуба, футбола и топката. Би бил горд да остане в сърцата на толкова хора и отгоре ще ни дава сили да се борим за мечтите си.“
ОТЗИВИ
Джани Инфантино, Ген.секретар УЕФА: "Всички, които обичаме футбола трябва да му благодарим за направеното от него за този спорт."
Жозеп Бартомеу, Президент Барселона: "Отива си голям мадридист и един от най-великите. Много случващи се днес неща са наследство от Дон Алфредо."
Енрике Сересо, Президент Атлетико: "Беше номер 1. Не е имало нито ще има състезател, който да може толкова неща на терена."
Луиш Филипе Виейра, президент Бенфика: "Много обичан от нас. Еузебио все го споменаваше като най-добрия в историята."
Лендойро: "Той е от уникалните хора в живота, които запомняш завинаги."
Ана Ботея, Кметица на Мадрид: "Направи голям Реал Мадрид и разпространи името на испанската столица по света. Ще предложим да се кръсти улица на негово име."
Хорхе Перес, Ген.секретар на футболната федерация: "Беше футболна енциклопедия".
Карлос Бетини, посланник на Аржентина: "Бе номер 1 като човек и футболист".
Фернандо Карийо, посланник на Колумбия: "Големите дни на колумбийския футбол ги написа Алфредо Ди Стефано".
Хосе Мерче, фламенко певец: "Имах късмета да го виждам в ложата, наслаждавах се слушайки го. Един от най-завършените играчи в историята."
Икер Касияс: "Последните години говорехме много с него, когато се срещахме по събития и обеди. Помня смешки, питах го как е… Отива си една огромна фигура, да говориш за Ди Стефано е да говориш за Реал. Неговото поколение започна да внедрява този кураж, смелост, ярост за следващите като нас".
Серхио Рамос: "Отива си една икона, най-важния футболист на клуба. Преживял съм уникални моменти с него, като в деня на представянето ми. Думата "предавам се" никога не е била неговият начин и това ни внуши на всички."
Дани Карвахал: "Чувствам тъга и болка. Ди Стефано бе чистият мадридизъм и от сърце ни липсва. Бе много близък с нас, идваше често във Валдебебас. Отгоре ще ни дава сили."
Емилио Бутрагеньо: "Благодарим на всички дошли да ни подкрепят в този тъжен ден. Реал Мадрид е това което е заради Алфредо Ди Стефано. Вечна благодарност. Той ми даде възможността да заиграя в мъжкия отбор и личната ни връзка бе много обогатяваща, дължа му много."
Фернандо Йеро: "Винаги ще е пример за мадридистите, въплъщава всички ценности."
Пири: "Мадрид е едно семейство, отиде си големият ни брат."
Сантамария: "Ще бъде вечен, отива си роден победител."
Сиидорф изпрати прощално писмо: "Скъпи, Дон Алфредо, след като благодарение на невероятния ти талант промени футболната история, е време за сбогом. Благодаря за вечния отпечатък, който остави ж един така славен клуб като Реал, в който имах честта да играя. Наследството ти ще остане завинаги в сърцата на феновете."
Хенто: "Неповторим. За мен бе маестро, научих много неща. Не бях виждал подобен начин на игра."
Жозе Моуриньо, Челси: "Голям човек, който имах късмета да познавам.Най-добрият в историята на Реал, съболезнования на семейството, приятелите и всички футболни фенове.Почивай в мир."
Кристияно Роналдо: "Много тъжен ден за мен, всички мадридисти, футболния свят. Дон Алфредо си отиде, но легендите не умират. Благодаря за всичко, Маестро."