2014-02-12 15:52:00
„Пожизнено, пожизнено”, викаше неповторимият Гаврил Стоянов-Гацо по адрес на Иван Славков, когато Батето бе начело на родния футбол. Е, всички знаят какво стана – защо, кога и как се срина един от най-успелите ръководители в историята на родния спорт. А и Бате Гацо не е вече между живите. Работата е там, че „пожизнено, пожизнено” вече важи за Борислав Михайлов, наследникът на Славков в Българския футболен съюз. И никой дори не трябва да агитира за това. Боби има по-добри шансове да остане шеф за десетилетия напред, въпреки твърденията му, че иска да задържи позицията само още един мандат. Така поне изглежда днес.
Управлението и някои процеси в държавата и футбола си приличат. Общото е, че всички се издъниха и хората вече не виждат алтернатива. Има отчаяние, униние, пускане по течението… Но във футбола дори не личи жажда за промяна и революция – защото няма опозиция (било то и провалена), няма и протести. Там е проблемът. Един от многото, всъщност.
С умиление си спомняме за драматичните времена на режимите на пловдивските брокери и Иван Славков, когато конгреси имаше всяка година. И за футболния кокал се бореха видни политици с ореол, силови групировки, легенди на играта, обиграни функционери… Подобен сценарий – за форум, на който да падат глави с корони, се говореше месеци наред. От фигури като Христо Порточанов. А начело – сякаш истински таран с копие в ръка, препускаше Христо Стоичков. Публиката тръпнеше в очакване на зрелищен сблъсък като в кеча – Камата срещу Боби! Леле.
Двамата имаха паметни дуели като футболисти, после в националния станаха съмишленици за най-славните дни на националния тим… Защо се отказа Христо Стоичков, който сипеше люти закани, обиди и разкрития, все някой ден ще разберем. То даже и специалистът по спортно право и футболен агент Георги Градев се кротна от фейсбук, където обичайно е неговата стрелкова позиция. Само един Порточанов остана да води битката извън терена (разбирай извън конгресната зала) – на юридическия фронт. С едната надежда, че съдът отново няма да признае конгреса в петък, новия изпълком, решенията и т.н. и т.н. То сякаш нещо се промени, след като и предишното управление се оказа нелегитимно. Иронията е, че атаката към „Иван Асен II” пак се води от бургазлия, след като години наред с бунта се олицетворяваше Ивайло Дражев. Само че него сега го няма сега – в затвора е. Докато Михайлов е по-силен отвсякога.
Истината е, че Стоичков, и който там друг се гласеше да сменя боса, може би прозряха, че няма да получат подкрепа. Нито „отгоре”, нито от клубовете. Те пък не припознават в Камата и бургаския Портос алтернатива. Свили са се в черупките си – кой в самодоволство, кой в мизерия. Левски и ЦСКА – два "гранда", които в миналото катализираха промените, сега мислят не за конгреса, а как да вземат лиценз, да платят заплати, да гасят пожари, лумнали от дългове… Шефът на „червените” Александър Томов обяви, че ЦСКА ще подкрепи Михайлов, но иска нещо в замяна: прозрачност, всички клубове да излязат на светло, да обявят финансите си. Леле.
Може пък поне да е успял да размени подкрепата за лиценза, друг е въпросът, че Боби не се нуждае от такава при липсата на друг кандидат. Тодор Батков също подложи синьо рамо за вратаря. Защото е „член на изпълкома на УЕФА”. Извънстоличните Лудогорец, Литекс и Ботев (Пловдив), истинските грандове на родния футбол в наши дни, нямат против Михайлов. Няма как да имат: той не им пречи. На никого не пречи.
Тук е разковничето. Борислав Михайлов е удобният президент на родния футбол. Той никога не влиза в конфликти, или поне не със силните хора – футболните президенти. Ако все пак се е стигало до такива, винаги е намирал начин да оправи нещата. Или усилието е било в обратната посока – „защото е член на изпълкома на УЕФА”. И за да няма после проблеми със съдии или лиценз. Всъщност реферите бяха, и винаги ще бъдат, нещо като салфетки на тази софра. В момента, в който някой се издъни – най-вече срещу гранд, следва наказание. Изхвърляне.
Така си върви животът във футболна България – в битовизми и безметежно за централата. Ако си отгоре й, много малко от ставащото в низините те вълнува. Борислав Михайлов милее само от националния отбор. Така и трябва, ще рече някой. Има си комисии за клубовете, пък и нека сами се оправят. Само че за близо десетте си години, начело на БФС, Борислав Михайлов не направи почти нищо, за да промени правилата, за да сложи ред, за да подобри средата за виреенето на тия клубове. Как да стане с изпълком, в който решават шефовете на тия отбори?! Как да стане, щом си затваряш очите за „черното тото” – най-големият тумор за българския футбол в момента?! Цели отбори, които иначе едва плащат заплати, отидоха на зимна подготовка в топли страни, където играят ред срамни мачове. Позорни. Нагласените двубои вече от години прояждат и юношите.
Да, ама тръгнеш ли да ровиш в тая мръсотия, неизбежно ще си създадеш врагове. Няма да си удобен вече. Не остана място за клишета – стари конгресни плочи, като „ограничение за чужденци в първенството” и „детско-юношески футбол”. В този БФС не чакайте нищо от тия неща да се случи. Вместо това на дневен ред се рекламират мегабази и нови стадиони. Не че са излишни, но ще има ли кой да играе на тях след някоя и друга година?