2012-12-19 12:25:00
Тодор Живков пита за урожая: „Как е Добруджа”, отговарят му: „Добре е, ама си нямаме вратар”
През 1966/67 г. се сбъдва мечтата за наистина равностойно българско първенство. Малко факти в подкрепа. За първи и единствен път отборите от първото до 11-ото място се нареждат като всеки от шампиона надолу е с точка по-малко от по-горния в класирането. Седмият – Ботев Вр, вкарва 6 гола повече от първенеца, който за първи и единствен път в сезони от по 30 кръга завършва едва с 13 победи – колкото имат и другите тимове от Топ 4. Предпоследният клуб Дунав Рс изпада с повече вкарани голове от втория Славия – 35 срещу 33. 16-ият Марек пък финишира с повече победи от 11-ия Локо Пд – 8 срещу 7. Първият през есента – Локо (Сф) заема… последното място в пролетното подреждане с 9 загуби в 15 мача. И за капак лаврите обира първият сред равни Ботев Пд, който става петият различен клуб шампион в 5 поредни първенства от 1962/63 г. насам. Промяната в клуба е само една – след 13 сезона без прекъсване си тръгва треньорското светило Георги Генов и канарчетата отвяват конкуренцията със синята легенда Васил Спасов-Валяка. Изчерпаният при Джогата Ботев извезднъж заиграва разкрепостено и комбинативно, с убийствени контаатаки, защото Валяка не набляга на физическите натоварвания, а на кратките упражнения с топка, за да събуди глад за игра във възпитаниците си. Представянето на чужд терен е впечатляващо – 6 победи и 6 равенства при еднакъв сбор от точки и като домакин, и като гост.
За първи и единствен път в челната петица на голмайсторите на сезона липсват представители на столични отбори, стрелец №1 е футболист на 10-ия Берое. Когато обаче се казваш Петър Жеков, нищо не е случайно. Както не е случайно, че в същото време на европейската клубна сцена цели два наши клуба стигат до полуфинал – ЦСКА за КЕШ и Славия за КНК. Нито един от тях не става шампион, а червените са в голямата четворка на Европа, но чак пети у нас. Белите все пак играят основна роля в началото на сезона – след 12 кръга са водачи в класирането, но тогава 30 000 на пловдивския стадион „Христо Ботев” виждат краха на амбициите им – 0:2.
Борбата на два фронта пък прави шампиона ЦСКА неузнаваем по родните терени – двете поредни загуби на старта при гостуванията на Добруджа (0:1) и Ботев Вр (0:4) са последвани от четвърта поредна победа „по навик” над вечния съперник Левски (най-дългата серия за армейците в историята на вечното дерби) в третия кръг – 3:1. Веднага следва обаче отрезвяващо 1:5 от Локо Сф (и 0:5 до 80-ата минута), две равенства по 1:1 с Черно море у дома и Ботев в Пловдив и… евробоецът се мъдри на последното място след шестия кръг с 4 точки. След още един кръг пък Левски заема предпоследното място с 5 точки, след като допуска 1:2 на свой терен срещу канарчетата. Това е мачът на Георги Попов-Тумби, който вкарва два гола до 22-ата минута. Вторият е шедьовър – преминава от центъра до пеналтерията на скорост през няколко защитника, преодолява вратаря Бисер Михайлов и бележи на празна врата. През есента сините имат оправдание да са в нокдаун, след като Георги Аспарухов е опериран във Виена от травма на глезена и пропуска първите 12 кръга. По-късно тимът от „Герена” се включва в преследването на лидерите, за което спомага и ремито 1:1 с ЦСКА в 18-ия кръг в касапница, при която спортсменът Гунди просва пазача си Паро Никодимов, отива при съдията, вдига фланелката и показва синините по тялото си. Реферът Ангел Гиргинов им казва „сбогом” и на двамата. Георги Георгиев-Дълга Мара пък така тормози другия „артист” на игрището – Якимов, че в края нервите на синия треньор Кръстю Чакъров не издържат и той… сам го вади от терена за назидание, заради което Левски доиграва срещата с 10 души!
През пролетта Ботев Пд набира скорост, за да стане недостижим за преследвачите кръг преди края. На 9 април 1967 г., само 10 дни преди първия полуфинал на червените срещу Интер, жълто-черните гостуват на „Армията” и миланският гранд изпраща съгледвачи на срещата от 21-ия кръг. Резултатът е оглушителен шамар за армейците – 1:3. Първо Дерменджиев подава голов пас на Тумби, после Чико сам бележи, като надбягва цялата защита, преди в 76-ата минута окончателно да убие интригата с попадение за 0:3. За фурора, сътворен от пловдивчани, показателна е оценката на пратеника на Интер: „Дойдох да гледам ЦСКА, а видях българския Интер!“. Следващият двубой на Ботев остава в аналите като „лимонадения” мач. Гостите от Левски повеждат рано чрез Гунди, но Стойнов изравнява в последните секунди, като след корнер промушва топката зад голлинията през тела от играчи. Съдията Ставрев обаче се бави с отсъждането си и към терена политат стотици лимонадени бутилки, заради което Ботев е наказан с лишаване от домакинство от 2 срещи. Няма обаче кой да спре ботевци, които стигат до титла, лелеяна 38 години.
За втори път в елита играе Добруджа – отбор без особена традиция и пълен с наемници от всички краища на България. Богатата житница на страната има пари. Добруджа успява да привлече и перспективното дясно крило на Славия Георги Манолов, който вкарва важни голове и този път добричлии не изпадат още след първия си сезон. Русолявият щурмовак пък е възнаграден подобаващо – окръжните партийни и стопански величия не жалят средства, особено когато са народни, а не лични. За всяко свое попадение той получава по… един расов жребец от текезесетата в региона. Гьорето обаче не прави своя конюшня, а получава левовата равностойност на конете.
Човекът оркестър в клуба Живко Антонов (касиер, счетоводител, изпълнителен шеф и мениджър в едно) ходи с черна чанта преди всеки мач на добричлии, тогава толбухинци. „Аз с тази чанта ще ви осигуря 12 точки, вие спечелете още толкова и няма да изпаднем”, говори той на момчетата от тима. Те успяват да преизпълнят плана – взимат още 14 извън тези от черната чанта. Премирането (пардон корумпирането) на съперниците е в пълен ход, тогавашният футболист на Черно море и впоследствие изтъкнат спортен журналист Стефан Янев свидетелства, че за приятната „разходка” до Толбухин, завършила 0:0, той и съотборниците му получили по 20 лева – нелоша сума за онова време.
Разказват почти като виц как по онова време първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков, при свое посещение в житницата, загрижен за хляба на соцтружениците, пита местния партиен шеф: „Как е Добруджа”, а пообъркалия се Вълкан Шопов му отговаря: „Добре е, другарю Живков, само вратар си нямаме…” Скоро в Добрич получават и него – бившия страж на Левски Иван Дервенски. Гледан като писано яйце от местните велможи, Добруджа финишира дори пред бившия шампион Спартак Пд, който броени дни след края на шампионата изчезва за дълго от футболната карта на България при безумно обединение със съгражданите от Ботев под изкуственото име Тракия. По партийна заръка от местен мащаб устременият към титлата Ботев дори е принуден да „точкодарява” спартаковци в 16-ия кръг. Канарчетата нападат, а единственият гол вкарва Христо Дишков от гостите. Спартак, който от 10-ия кръг нататък се оправя без прекратилия състезателната си кариера Тодор Диев, изплува над чертата, но загубените точки в онзи двубой смъкват, макар и временно, ботевци до третата позиция.
Очаквайте: Как в Пловдив поискаха да създадат българския дриймтим и се провалиха с гръм и трясък
––
––