Жаклин Михайлов/Тема Спорт*
Футболното време тече много бързо и само статистиците могат да посочат кога за последен път Левски и ЦСКА са играли в един и същи ден европейски мачове. Със сигурност е имало доста такива случаи, но моите спомени ме отвеждат в далечната 2005 година, когато ЦСКА постигна епохалната си втора победа с 1:0 над Леверкузен, а час по-късно започна незабравимото синьо шоу срещу Оксер на Герена.
Но за 17 години всичко се промени и очаквания за нови двойни подвизи няма в изобилие. И причината е повече Левски, отколкото ЦСКА. Независимо че двата гранда страдат от непрекъснати душевни колизии, при червената част от футболното пространство някак се запазва европейският ореол. Само за последните две години ЦСКА изигра две дузини европейски мачове, а феновете изживяха незабравими моменти на гордост с любимия клуб. През същото време Левски отстъпи тотално назад спрямо всякакви сини приказки и премина в европейското небитие.
Днес ЦСКА гостува в Скопие на непретенциозния Македония Гьорче Петров и за съжаление предвид проблемите в клуба, пред феновете се мержелеят „танталови мъки“ с малтийски или латвийския привкус. Има и други примери на сериозни армейски проблеми в тези начални кръгове. Точно в такива уж лесни двубои трябва да си проличи клишето по-висока класа. Но когато си пропуснал много етапи, се явяваш твърде неподготвен за изпита и го взимаш със среден 3, колкото да не прекъснеш курса. И това си стана нов патент за червения отбор. Колкото и проблемен да е тимът в този период на годината, по някакъв начин намира път към успеха.
Два варианта има и за мачовете срещу Македония ГП. Първият е все пак да си проличи някаква разлика и ЦСКА да премине безпроблемно напред, където ще ги чака най-вероятно старият познайник Мура. И втория вече го прочетохте по-горе. Но каквото и да се случи в двата мача, въпросите остават. И те са много елементарни – защо ЦСКА тръгва да печели осем милиона лева във възможно най-лошата си кондиция. И не е ли това големият майсторлък на мениджмънта да докара отбора в оптимална форма точно в тази част на сезона. Въпроси без адекватен отговор.
И отиваме към Левски, които са окачили табелата невъзможен съперник. И когато съперникът е толкова много напред от теб, се отваря пътеката към чудото. ЦСКА го извърши срещу Базел например. Никой не даваше кой знае какви шансове тогава, но Стамен Белчев отиде, видя и победи. И за благодарност го уволниха, а наскоро пак го назначиха.
Специално за Европа Белчев е научил много неща от Станимир Стоилов и на това могат да разчитат левскарите днес срещу ПАОК. Мъри е абсолютният рекордьор сред треньорите с над 100 мача в Европа, с две класирания в групи на ШЛ и с три групи на ЛЕ. Картата на Европа е препълнена със забити знаменца, където Стоилов е присъствал. Дори има и гръцки опит с мачове на неговия Астана срещу Олимпиакос.
Огромният и то успешен опит на Стоилов е единствената опорна точка на Левски срещу ПАОК. Без него нещата бяха ясни – 0:7 както в двата мача срещу АЕК Ларнака! Аналогията е много подходяща, защото между гърците и кипърците съществуват явни паралели. Безспорно битката между Левски и ПАОК е като Давид срещу Голиат. Една гола прашка срещу масивна мощ.
Но прашката понякога върши работа.
В такива случаи се вторачваме с особено внимание в противника. И в случая ПАОК превъзхожда в пъти Левски във всяко едно отношение. Дори бройката на играчите е двойно по-голяма. На лагера в Нидерландия треньорът Луческу беше взел 28 играчи, без никакви юноши за попълване на бройката, както правят нашите клубове. ПАОК стигна и до четвъртфинал през март в ЛК. Нещата са напълно несъпоставими. Ясно е, че ПАОК по право вече е в групова фаза на ЛК, където пак ще гони излизане и дълго присъствие напролет. Левски в сегашния си вид може да гони само оцеляване, каквато е заявката от клуба. Но във футбола се случват чудеса и това е втората опорна точка.
В цялата тази история има един много готин момент, който ще върне носталгията в пълната й цялост. Мачът на ЦСКА започва в 18:30 часа, а този на Левски в 20:00. Това означава, че двата двубоя ще имат възможно най-максималната гледаемост, защото най-ревностните телевизионни зрители на грандовете са феновете на техните противници. Лошото е, че в случая друг обира парсата.
Но 21 юли ще остане като ден на огромно удоволствие на едните, на другите, или на двете страни едновременно. А за кой ли път ще повторя, че най-важните са феновете. И всичко трябва да се прави заради тях. За съжаление нито в Левски, а в още по-малка степен в ЦСКА следват този неписан „закон на Нютон“. И затова се докараха дотук заедно да треперят от възможни резили.
*Оригиналното заглавие на статията в „Тема спорт“ е „Левски и ЦСКА отново братя по оръжие“