Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Преди няколко дни подхвърлих в един дълъг и напоителен анализ нещо за възможността Бруно Акрапович да поеме ЦСКА. Признавам обаче, че контраразузнаването на „Българска армия“ си свърши добре работата и се подведох по следата Любослав Пенев. Но все пак съм и доволен, защото оценяваният от мен изключително високо Бруно Акрапович бе оценен и от ЦСКА.
И съм повече от сигурен, че съюзът им ще донесе благодатни плодове. Хващам бика за рогата и ви казвам веднага защо Бруно носи златното руно на Армията. Защото той умее да побеждава в големите мачове. Силата му е срещу най-силните във финали и в Европа. Сравнете само как игра неговото Локо срещу Тотнъм и каква жалка гледка бе Лудогорец два месеца по-късно срещу шпорите!? Бруно е човекът за големите дни. За големите битки. За големите победи.
Онези сладки мигове, които се помнят дълги години напред. Нямам и най-малкото съмнение, че такива велики победи ще постигне и в ЦСКА. Това е върхът в досегашната му, немного продължителна кариера на треньор. Кратка, но съдържателна, изпълнена с поредица от триумфи. Но някак на едно ниско ниво. Сега и той рязко вдига летвата за самия себе си, защото ЦСКА не е нито Шкендия, нито Локомотив Пд при цялото ми уважение и респект към тях. Ако някога е мечтал да води наистина голям клуб, мечтата му вече е сбъдната. Вероятно като гражданин на разпадналата се Югославия се е виждал един ден начело на Партизан или Динамо Загреб. ЦСКА София напълно влиза в този профил. А като му знам човешките и професионални качества, нямам съмнение в бъдещите му успехи. Бруно е от породата редки диаманти, които знаят какво искат, но и знаят как да го постигнат.
Дотук добре, Бруно Акрапович се е доказал и няма кой да го приземява със съмнения относно качествата му. Както той самият каза – притежавам магическа пръчка. Умее да взема максимума от потенциала, с който разполага, та даже и над него. Играчите умират за него на терена. Няма по-важно нещо от това да си в пълна симбиоза с футболистите си. Но говорим за Локомотив Пловдив, който той изгражда от 3 години насам. И ако се върнем в началото, там ще видим, че то не бе цветя и рози.
Мнозина не влязоха в час и излязоха от концепцията на Акрапович. Такива работи несъмнено ще се случат и в ЦСКА. Там са събрани по неясен признак 25 човека и поне няколко от тях вече трябва да се готвят за напускане. Имам вътрешна информация, че доста кадрови промени ще настъпят в скоро време в защитния вал. Акрапович не може да изтърпи дълго това положение в червения отбранителен вал. Силата на босненеца е, че не може да прави компромиси и не цепи басма никому. И ако реши, че някой не става, целият свят да се изправи срещу него, не може да му промени мнението. В ЦСКА приключва времето в което този или онзи попада в състава, защото на треньора така е подсказано. Край, финито ла комедия!
Засягам селекцията, защото това е деликатната тема, от която зависи дали ЦСКА и Бруно ще мелят заедно брашно. А това може да се случи само ако босненецът получи цялата власт що се отнася до отбора. Много съмнително обаче е да стане лесно. От години подводните течения в червения лагер разказват играта на всеки треньор. Но всички доносници и протежета този път ще си намерят майстора в лицето на Акрапович. Този път тайните им и явни интриги няма да минат.
Гриша Ганчев трябва да се лиши от удоволствието да слуша техните съвети и ценни предложения. Този път не взема кой да е треньор, а такъв, който се е доказал. И няма хич да е лесно да го сготвят и него. Този корав босненец няма да се даде без бой. Този не е тих и мирен като Стамен от Хасково, който си тръгна без да промърмори от Борисовата градина. И номера от сорта „не чува петела“ не вървят. Петелът в ЦСКА вече е един и ако искат да се получават нещата, ще се чува само неговото кукуригане. Много скоро ще го разберат.