2011-09-08 19:41:00
Все някой трябва да го направи. Да седне и да надраска едно
писмо до УЕФА, та да спрат най-накрая да ни насрочват мачовете навръх
националните празници. Футболните ни национали и без това си падат в 3 от
всеки 5 мача, и е болезнено, когато се случва на някой светъл ден. На 3 март
преди година ни би Полша, сега здраво ни раздрусаха швейцарците. Изобщо не се
трогнаха, че българите се радват на годишнината от Съединението. Освобождават
ни, съединяват ни – изобщо във футбола не ни зачитат даже на празниците.
Във вторник българинът си е починал, пуснал е телевизора (ако има антена и
чиния, че мачът вървеше по ТВ+) и си е сипал ракийка. Доволен от живота, в
който неработните дни заемат голяма част от графата „смисъл". И
футболистите пак успяха да го ядосат. Но не мислете, че това 1:3 в Базел е дъното. Още сме далеч от дъното! А и по
другите канали вървяха доста по-смущаващи неща от тази съвсем лесно
прогнозируема загуба.
Пускаш си Диема и гледаш англичаните. И се чудиш, тия ли в петък изглеждаха
като световни шампиони тук в София. Същите ли са? Има един с присадена коса,
луничава муцуна и физика на строител, прилича на Руни. Тук разпиляваше Заневци
и Бодуровци, а срещу Уелс не видя топката. Това ли е Англия, която нашите
национали описаха като „твърде силна за възможностите ни"? По дяволите,
явно ни чака много здрав мач с Уелс, защото те ги обезличиха. Хвърляш от
любопиство и един поглед на класирането в групата, и се оказва, че англичаните
са вкарали 15 гола. От тях 7 са на България! На другите три съперника едва са
акумулирали общо осем. Събираш 2 и 2 и не остава съмнение кой е бил най-слабият
им опонент.
Става ти криво и взимаш дистанционното. Фарьорските острови вкарват гол пред
смаяните сърби в Белград. Губят с 1:3, но ти става интересно и пак взимаш
вестника с класиранията. Леле! Че тия пичове имат вече 6 гола, братче! А ние си
кютаме само с три. Има някаква магия в тези острови, явно развиват много
футбола. Дали да не викаме за тях в следващите квалификации? Те поне винаги
могат да те изненадат. Или ще паднат с 6, или ще взривят някой самонадеян
отбор. Отдъхваме си, че не са в нашата група.
Превключваш на Филм+ и гледаш как Люксембург прави нечуваното за нас и бие
Албания. Ние от бая години не успяваме, та веднъж в Тирана и Жоро Вратаря ни
спаси от загуба. Какви са пък тия Люксембург? И те вкарали повече от нас.
Зад четата на Матеус по вкарани голове останаха само Андора и
Лихтенщайн с по два, а Сан Марино изобщо не е записал попадение. Явно нямат
поколение.
Превключваш пак с въздишка и гледаш невярващо как 11 смели ирландци се
хвърлят пред дулата на руските оръдия и спират далеч по-силен отбор. 0:0 в
Москва пред 60 000 фенове, Путин, Медведев и призраците на Сталин, Яшин и
Гагарин. „Дявол да го вземе този Гивън!", крещи руският коментатор.
„Господи, боже мой, какви са тези ирландци", пак ще се пръсне телевизора
от викове при поредната канонада, спряна с телата на 4-5, вдъхновени от Свети
Патрик здрави ирландски младежи. Да ти стане кеф да си ирландец или поне да си
привърженик на този отбор. Виделият всичко дядо Трапатони ги целува след мача –
горд и треперещ от вълнение. С един гараж фолксвагени е дал равна битка на
мерцедесите от руския отбор и то в техния гараж. Никой не го е бойкотирал,
никой не се е сърдил,че е резерва, а и никой не се прибира със суха фланелка.
Капитанът Ричард Дън дори ще има нужда от зъболекар, избиха му няколко зъба при
поредния смел шпагат. Обаче се смее с беззъбата си уста, горд и щастлив.
Тези хора с огромни сърца в родината си са герои. А ние се чудим защо и как
така не успяхме да ги победим в миналите квалификации. Няма как да се случи.
Пак дистанционното, че иначе трябва да слушаш интервюто на Владо Гаджев след
мача. Босна вкарва късен гол на Беларус и стадионът полудява. Босна… Някой от
вас бил ли е в Сараево? Ние все се оправдаваме, че каквато ни била държавата,
такъв бил и футболът. В Босна положението е обратното на розово, а ужасно
много хора направо мизерстват. Но отборът им е сила, а у дома направо не
прощава. Играе с гордост, страст и настроение. „Нямаме страст, а главите на
някои не мислят за мача", чуваш веднага след това от Матеус. Контраст.
Матеус е с баланс от 1 победа, две ремита и две загуби, откакто взе
националния. Пет точки от пет официални мача. Не е пуснал два еднакви състава,
променя и опитва. Дали става за треньор, не е много ясно. Но със сигурност е
умен мъж и вижда ясно какво се случва. На какво да се обзаложим, че няма
да остане след мача с Уелс?
Вие бихте ли искали да водите този национален отбор?
Коментарът е публикуван в webcafe с автор Дидро. Заглавието е на BGfootball.com