2011-11-24 12:18:00
Бърканичков асфалтира улици в Търговище заради гостуване на ЦСКА
BGfootball.com продължава с историите на един от най-ексцентричните футболисти, подвизавали се на терена през последните години Светослав Бърканичков.
Никога няма да забравя един мач, който беше повратен в моята кариера.
През 1999 г. подписах със Светкавица (Търговище). "Мълниите" играеха в Б
група, а аз бях в страхотна форма. Вкарвах много голове, чувствах се отлично и,
дето се вика, биех отборите сам. Тогава във втората ни дивизия се играеше
истински футбол, имаше силни отбори и всеки се хвърляше срещу всеки. За
уговорени мачове въобще не се говореше. Играехме за футбола и за честта на града.
През 2000 -та година се паднахме с ЦСКА на 1/16-финал за Купата на
България. Не мога да ви опиша какво се случи тогава в Търговище. Целият град
направо пощуря, побърка се. Започна се едно миене и чистене, лъскане на града.
Асфалтирахме дори улиците. Дърветата се подкастряха, садяха се цветя. Всички
огради се поправяха и се боядисваха наново. Абе, такова чудо не бях
виждал.
Тренирахме здраво, а феновете ни направо се бяха побъркали. Изкупиха
всички билети дни преди мача. Тогава това си беше историческо събитие за града.
Никога до този момент ЦСКА не беше гостувал в Търговище и не играл официален
мач със Светкавица. "Армейците" бяха много силни тогава. Водеше ги
италианецът Енрико Катуци. В състава им блестяха Димитър Бербатов, Методи
Деянов, Тошко Янчев. Над 9000 души дойдоха на мача. Хората се бяха
накачурили като гроздове по дърветата, по оградите. Толкова народ на едно място
досега не бях виждал. Имах чувството, че цяло Търговище се е изсипало на
стадиона и е зарязало работата си. Спомням си, че заради мача беше
намалено работното време, а децата бяха пуснати от училище. Ей такава еуфория,
която едва ли някога ще се повтори.
Срещу ЦСКА играхме много добре. Аз вкарах
втория гол, и водехме сензационно до 74-та минута. После ни изравниха и отидохме на
продължения. На нас ни се схванаха краката от умора, а реферът Светозар Маринов
започна тънко да подпира гостите. В 106-ата минута той не отсъди фаул за нас, Асен
Букарев взе топката с нарушение и ни вкара гол. Умряхме си от мъка. Тогава важеше
правилото "златен гол", но ние се надявахме, че ще издрапаме до
дузпите. Заради този мач намразих съдията Светозар Маринов и не му проговорих
никога.
Веднага след двубоя получих оферта от ЦСКА. После и от Литекс. И двете
бяха много добре подплатени финансово, особено тази на ловчанлии. Не ги приех,
защото тайно се надявах, че и Левски ще прояви интерес към мен. От дете съм
левскар и мечтата ми винаги е била да играя на "Герена". Няколко дни след мача ни с ЦСКА ми се обадиха от "сините". Приех веднага. Не
се и замислих и в края на есенния полусезон на 2000 година подписах с
Левски.
Очаквайте скоро поредната история на Светослав Бърканичков
Още истории на Светослав Бърканичков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук