2013-04-30 19:04:00
Тук нищо не е както трябва и не е чудно, че разочарованията следват едно след друго
В култовия филм "Боговете сигурно са полудели" спокойствието на бушмените беше нарушено от странни същества с бяла кожа и дрехи по телата, които въпреки че правиха нормалните за разбиранията си неща, за горките жители на Калахари бяха наистина полудели. Точно така се чувства от няколко месеца редовият футболен фен в България – шокиран, смаян, обиден, ядосан… Причинителите и в единия и другия случай са далеч от богове, но достатъчно силни за да направят следобедната съботна бира далеч по-горчива от нормалното.
Клубовете
Цирк "Български футбол" отвори врати от първите дни на новата години със странната и меко казано глупава смяна на треньора на ЦСКА Стойчо Младенов с доказано неумеещия да води футболни отбори сърбин Йешич. Несъстоятелността на цялата работа лъсна след броени седмици. Чисто документално за по-малко от четири месеца в ЦСКА вече се смениха трима наставници. Там единият собственик се оттегли, другият се покри, а начело вече са една камара началници – за нито един от които не се знае точно какво прави.
И докато на Армията нещата като че ли малко се успокоиха, в Левски е като никога неспокойно. Там до такава степен нямаха никакви проблеми, че решиха сами да си ги създадат. Анонсираха строеж на нов стадион и почнаха да бутат стария. Точно тогава обаче политическите катаклизми в страната поохладиха страстите им и по всичко изглежда, че от мястото на бившия сектор А дълго време няма какво да спира напиращия вятър.
Треньорът Илиан Илиев се напрегна до такава степен, че с всичкия ресурс и свобода така и не успя да накара отборът да играе и логично беше освободен. Сега си търси спокойно местенце и чака пак див късмет, с помощта на който да спечели Купата на България, този път само с мачове срещу отбори от В група.
Лидерът Лудогорец и той нервно прескача от крак на крак. Наскоро благодетелят му Домусчиев откровено обвини основния си съперник Левски в нечестна игра. А истината е, че "боговете сигурно са полудели" и им се привижда барселонски футбол из терените на А група. Всъщност всички – от… до… играят много слабо.
Традиционно параноични са в Славия където Венци Стефанов и Вили Вуцов не ни оставят да скучаем. В Ловеч Стоичков е вечно недоволен от българската футболна действителност, но напук стои в нея. В други клубове пък все още не могат да повярват, че не са центъра на Вселената и още са убедени, че всички сили на Злото са насочени срещу тях.
Съдиите
Съдийските поразии са нещото, което свързва всички в цялата схема. Някой да забелязва, че от ден първи на последния шеф положението става все по-трагично? От всички страни се сипят обвинения към тях, на 90% основателни, но част от всеобщата лудост е фактът, че почти никой не отчита в каква обстановка им се налага да ръководят мачовете.
И докато Кокала си е изпечен играч и владее изкуството на провокацията до съвършенство, фенските изстъпления на някои негови колеги са в състояние да съсипят психиката и на най-уверения съдия. Типичният пример е Тони Здравков, който не беше ядосан толкова, че отборът му пада, а че пада от точно определен отбор. И… скъса картоните на рефера. Вуцов си го знаем, а изненадата е примерното поведение на Херо от Бургас.
Финалът за Купата при децата също доказа, че има нещо генерално объркано в съдиите ни.
Писах това преди Вечното дерби с ясното съзнание, че след него може още един съдия да изгори от нарядите. Слава Богу, че не се случи. В четвъртък стана ясно, че и Александър Костадинов е аут. Преди него в почивка заминаха Пастата, повелителят на кафемашините Йорданов, тотомилионерът любител на тежките софри Ристосков, странични рефери… Съдия номер 1 пък се контузи, сякаш да добави черешката на тортата. Из долните дивизии арбитрите направо си ядат бой. Идилия.
Феновете
А какво да кажем за феновете? Те са си перманентно откачили. При целия информационен поток в последните 20 години, как пък не взеха нещо от феновете в Англия или Испания? От местата, където когато изгонят треньора на гостите, за фен на противниковия отбор е чест той да седне до него и да доизгледа мача. Тук ще го напсуваме, че и ще го набием.
Тук все още фенове от един отбор се бият помежду си. Тук все още славим делото на човек, отречен категорично още преди 70 години. Тук фенове спират автобуси по пътя, създават хаос, бият и журналисти.
Тук президенти на клубове с цялото си нямане се опитват да осигурят поне базови удобства като седалки, върху които някакви фен-елементи се качват с кални обувки. Същите обаче искат нови стадиони и вият щом им поискат повече от 5 лв за билет.
Тук е въпрос на чест да разбиеш желязна врата и да слезеш на терена да търсиш сметка за едно или друго.
Тук за победата/загубата виновни или заслуга имат автобусите от градския транпорт. Водачите им са щастливи, ако ги приберат в депата с поне едно счупено стъкло. Возилата не бяха подминати и след това Дерби.
Тук нищо не е както трябва. Някой със сигурност е полудял, но все още не е ясно кой…
Медиите
Медиите, били те печатни или електронни също имат вина за положението. Причината – огромният брой такива, факт който смъква качеството. Неразбиране на правилата на играта, неуместни коментари, предизвикани от откровени фенски реакции – всичко това дава отражение за всеобщата лудост. За огромно съжаление.
Трудно ми е да си спомня по-откачена футболна обстановка в последните поне десетина години. Процесите, които се наблюдават у нас дават своите резултати обикновено през есента. Тогава в турнирите съдиите не се интересуват от това за колко добър се имаш и обикновено свирят по правилата. Съперниците пък са определено нагли – най-често излизат не с децата, а с най-доброто и поне в последните години то е достатъчно, за да ни накара да си хапем устните.
Националният отбор се мъчи да се обособи като оазис на цялата тази лудост. Дано да успее, но ако след два мача в квалификациите стане ясно, че нямаме шансове за Мондиал 2014, жестоката логика е и той да поеме надолу. Дано не се получи.
Материал за в-к "Животът днес"
––
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com