2014-12-31 15:45:00
Изпращаме една футболна година в която се случиха и неща, които не могат да бъдат вкарани в графата всяко чудо за три дни. Успехите на Лудогорец в Европа няма как да потънат в сивото ежедневие. Възходът на ЦСКА и серията във вечното дерби също ще бъдат помнени дълго време от феновете. Съвкупната футболна общественост пък ще цитира до премала бисерите на професор Любо Пенев поне в следващите 20 години. Левски имаше своя връх, макар и не на футболния терен. Година беше интересна, това няма как да се оспори.
1. Лудогорец за трети пореден път триумфира с шампионската титла. Гарнира го с втори дубъл, и купа на България. Този път без излишни драми и без съспенс в последния мач. Така в последните три години, а може и много за дълго напред, се превърна в хегемон, а неговия собственик дори го кръсти с още по-високопарното национална кауза. Нещата в Разград вървят по мед и масло, но дали пък хегемона е дал достатъчно пространство и на другите да се развиват? Дали „явлението” дърпа другите напред, или съзнателно ги държи далеч назад!? Този натрапчив въпрос все повече вълнува непредубедените наблюдатели. Както и въпросите за средствата с които се налага каузата като някакво неотменимо национално благо.
2. ЦСКА стана есенен първенец и като цяло натрупа през календарната година най-много точки за първенство. Естествено, това няма да има никакво значение, ако през следващия май не бъде спечелена титлата. Друго е по-важно, армейците вървят в правилната посока, консолидирани и обединени са около тяхната макар и ненационална кауза. При тях вече все по-рядко се говори за оцеляване и все повече мечтите им летят по посока, това което бяха някога. Наясно са, че нещата ще стават бавно и мъчително, но този път ще се опитат да не объркат пътя, както често им се случваше в последните 25 години. Все пак в публичното пространство преобладаваха думи като акции, дългове, лиценз, бази. А това само говори, че има и още неща за вършене.
3. Левски отпразнува пищна и вълнуваща 100 годишнина. Стадионът се пукна по шефовете, левскарската общност се събра, да се надяваме не за последен път. Тържеството показа какво е бил синия клуб в последните 100 години, но то не дава никакви индикации какво ще бъде Левски през следващите 100. И след радостните емоции, сълзите от носталгия, сантимента по спомените, идва челния сблъсък с настоящето, а то е трагично в абсурден порядък. Все пак този ден – 24 май 2014 година ще остане завинаги като светлия празник, който направи левскарите още един път щастливи. И незабравимо преживяване!
4. Любо Пенев си тръгна от националния отбор не през задния вход, както го правиха неговите предшественици а с шумен и напоителен скандал. Любо изригна в едно телевизионно студио и после обидените 3 седмици му отговаряха кой от кой по – разярено и настървено. Привилегията да казва истината остана единствено и само за него. Българският национален отбор няма да стане по-силен и успешен при следващия треньор, а неприсъствието на Любо Пенев тепърва ще се усеща. Да, Любо повдигна ютията, защото благодарение на високата си камбанария върна интереса към институцията. Достави на своите работодатели пълни стадиони. Подари ми безплатни мечти. Затормозени от своята изначална посредственост те не оцениха правилно рядката възможност да съществуват по едно време с титана Любо Пенев. И ще си плащат за последиците.
5. Лудогорец стана втория отбор след Левски попаднал в приказката Шампионска лига. През цялата есен разградчани играха в луди и незабравими спектакли. Започна се с един фамозен гол в последните секунди срещу Стяуа и се продължи в същата тоналност при цялото им участие в груповата фаза. Надскочиха критерия за дебютант със спечелването на цели 4 точки, но все пак не успяха да преодолеят космическата бариера между българския и истинския футбол. Останаха последни в групата, но не бяха разочаровани и са амбицирани много бързо да се върнат в компанията на великите клубове. Всичко свързано с европейските подвизи на Лудогорец бе важно, но над линията трябва да бъде изведен фактът, че жадната за големи спектакли българска публика видя наживо галактическия Реал и вечната легенда Ливърпул. Тези гастроли взривиха сивото ни футболно ежедневие.
6. ЦСКА спечели пет поредни шампионатни победи над Левски в рамките на 2014 година. За аналите на вечното дерби това е уникален резултат. Направи го с един треньор и различни футболисти. Разбита бе на пух и прах дългогодишната синя традиция на доминация в този най-стойностен за българския футбол двубой. Преобърнати бяха дълголетни тенденции не само на футболния терен, но и в психологическия заряд около дербито. Вече Левски, а не ЦСКА трепери! Независимо от страничните обстоятелства около двата клуба, тази славна страница ще бъде завинаги запечатана на челно място в историята на червения клуб. А петте поредни победи през 2014 и шестата преди тях през 2013-та, са най-голямото доказателство как вечните съперници стремглаво се отдалечиха един от друг в последните месеци. ЦСКА напред, а Левски далеч назад.
7. Феновете на Левски изпращат най-тежката си година. За пръв в цялата стогодишнина на клуба синия отбор е с отрицателен баланс от победи и загуби във всичките са шампионатни мачове през годината. Мизерията и падението не познават граници. От известно време към цялата непрогледна тъма се прибави и финансов колапс. Много красиви приказки се леят около Левски, роди се и син тръст, но ситуацията става все по-безнадеждна. Едно е сигурно, пъкления план за унищожаването на една свещена институция почти е доведен до своя победен край. Убийците и гробокопачите скоро ще пият от бокалите на своя триумф. А за верните фенове ще остане само страданието. Уви, това е и естествения завършек на пълната подмяна в този клуб, започнала през 1969 година.
8. Още един грандиозен и грандомански проект в българския футбол се сгромоляса с гръм и трясък. И отново това се случи пак на бедния Ботев от Пловдив, който вече веднъж преживя подобен период преди 20 години, когато бе управляван от брокерската шайка. Ерцазът е досущ същият, а фарсът черен и чутовен. Прекършена бе една мечта, която бе надута с обещания за светло бъдеще. Извън патетиката – Ботев Пловдив стана поредното доказателство, че по чорбаджийски модел голям футбол няма как да се прави. И пример, как никога една футболна институция не трябва да бъде поставяна в зависимост от битието на едно забогатяло лице. Нали знаем много добре как стават тия работи у нас.
9. Каквото и позитивно да се случва инцидентно в българския футбол, константната присъда е в представянето на децата и юношите. Там няма как да се прикрие пълната несъстоятелност на БФС като най-важен управленски фактор. И през тази година присъдата бе до болка позната – футболът ни и е в задънена улица. Децата ни биват унижавани на футболното поле с хокейни резултати. А дори когато случайно стигаме до някакъв по-висок етап, отговорните фактори правят всичко възможно и хубавото да бъде пометено под масата с мръсотията. През 2014 година бе пропуснат уникалния шанс България да се класира на световно първенство до 20 години. Участието в Унгария бе подценено, играчите и треньора оставени на произвола на съдбата. И типично по български бе изпуснат поредния голям шанс.
10. Един призрак шества по Европа, призракът на Черното тото. Този призрак е чест посетител на нашите родни мачове, за които няма съмнения, че отдавна са попаднали в полезрението на така наречената тото мафия. И няма как да е другояче в обстановка на тотално безпаричие и да си го кажем направо липса на финансови аргументи за съществуването на професионален футбол у нас. И защо тогава клубовете и самите играчи да не се насочат към неформални форми за докарване на доходи. Това е картинката, иначе за парлама и за пред обществото, непримиримо се борим за изкореняване на злото. Само дето националния отбор също бе забъркан в няколки подобни случая.