2011-11-21 08:36:00
Армейците взели премия от около 150 лв. за елиминирането на холандците
Продължаваме с историите на най-добрия голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата e вече от времето, когато обличаше екипа на ЦСКА.
Двата мача с Аякс и елиминирането на европейския клубен шампион през
1973 година са може би двата мача, които никога няма да забравя през целия си
живот. Холандците бяха невероятен тим по онова време, начело с двамата
Йохановци – Кройф и Неескенс. Година преди това ни биха с 3:0 на "Васил
Левски" и 3:1 в Холандия. В Амстердам вкарах гол от фаул и толкоз.
Елиминираха ни.
Следващата година съдбата отново ни срещна с великия тим.
Тогава треньорите ни Манол Манолов-Симулията и д-р Стефан Божков приеха много
скептично жребия. Имах чувството, че бяха отписали двата двубоя. Интересното е,
че тогава нямаше т.нар. "разузнаване" на съперника по видеозапис и
други такива неща, които се практикуват в съвременния фубол. Информирахме се за
съперника предимно от писанията по вестниците. Конкретно за епичните битки с
Аякс през 1973 година д-р Стефан Божков беше пуснал различни връзки из
посолствата на България в чужбина. Беше се свързал и с наши емигранти в
Холандия и Германия, които му пращаха местни вестници, в които пишеше какво
става с Аякс, с какви футболисти играе и други такива. Посланикът ни в Холандия
също даваше информация на треньорите ни. Така ставаше тогава. Разпитвахме из
посолствата и така се информирахме. Знаехме само, че Йохан Кройф вече е
преминал в Барселона и толкоз. Симулията и Божков се бяха нещо оклюмали. Едва
ли не няма смисъл да илизаме срещу холандците, но ние въобще не се плашехме от
Аякс. Бяхме си "пердета" и не ни пукаше особено.
В първата среща загубихме
само с 0:1. Играхме със самочувствие, а Стоян Йорданов правеше чудеса на
вратата и дори спаси дузпа. В края на мача му счупиха нарочно ръката и това ни
вбеси още повече. На реванша в София "Васил Левски" бе претъпкан.
Близо 70 хил. души бяха дошли. Преди мача имаше заря, защото срещата бе на 7
ноември и се празнуваше годишнина от Октомврийската революция. Не знам дали от
зарята, дали от рева на публиката, но холандците се бяха малко поуплашили. А не
бяха случайни футболисти. Нямаше го Кройф, но срещу нас бяха Неескенс,
Бланкенбург, Хулсхоф, Джони Реп, Пит Кайзер. Мачът, какво да го коментирам.
Митко Марашлиев им вкара гол в редовното време, а Стефан Михайлов ги разби с
втори гол в продълженията.
След мача на стадиона стана страшно. Запалянковците
запалиха факли, скандираха имената ни, наравиха шествие из София. Това беше
едно изключително изживяване. Бях много изморен, но горд и щастлив от великата
победа. На другия ден ни извикаха лично при министъра на отбраната ген. Добри
Джуров. Той ни отпусна максималната премия от 80 лева. Това беше т.нар.
"награда на министъра". Парите се отпускаха от Джуров и не се
облагаха с данък. От ЦСКА ни отпуснаха още 80 лева като премия, но там имаше
10% данък и взехме някъде около 70 лева. В ония години такива ни бяха премиите.
Какво като е Аякс? Все пак, това бяха много пари. Тогава кебапчето струваше 20
стотинки. Точно с кебапчета почерпихме, след като елиминирахме европейския
клубен шампион. И аз тогава черпих, черпих и май премията ми отиде само за
кебапчета, но си струваше.
Още истории на Петър Жеков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории за Джон Ингълс тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук