2012-03-22 20:36:00
Лео Меси подобри вечния голмайсторски рекорд на Барселона. 234 гола, отбелязани едва до 24-та му година. Този сезон миниатюрният аржентинец вече има 54 попадения, след като в предишните два отбеляза 47 и 53, т.е. с всяка изминала година става все по-смъртоносен за противниковите вратари. До края на настоящия сезон головете му спокойно могат да минат и границата от 70.
На върха на световния футбол има място само за един. Ясно е, че в последните няколко години това е именно Лео.
Поредните му немислими подвизи обаче отново повдигнаха темата дали той не е и най-добрият за всички времена. Може би не е редно, а и възможно да се противопоставят гениите от различните поколения. Но футболните фенове винаги ще го правят. Заради тръпката, а и защото футболът трябва да си има своя вечен крал.
Споровете кой трябва да седи на трона нямат край. За него е имало различни кандидати. Мнозина все още смятат трикратния световен шампион Пеле за най-големия, но като че ли в последно време дилемата все повече се свежда до "Марадона или Меси". Фамилиите и на двамата започват с "М", и двамата са аржентинци, високи са под 1,70 м, носят номер 10 на гърба си и са играли за Барселона.
Противниците на Лео изтъкват като аргумент в негова вреда сравнително невзрачното му представяне с националната фланелка, особено в най-важния футболен форум – световното първенство. Наистина, Меси не успя да доведе страната си до повече от четвъртфинал на последния шампионат на планетата. През 2006 г. "синьо-белите" отново стигнаха до това стъпало, а едва 18-годишният тогава дребосък често оставаше резерва.
На този фронт успехите на дон Диего са доста по-впечатляващи. Марадона на практика собственоръчно (и в буквалния смисъл) направи Аржентина световен шампион през 1986 г. На следващото първенство пак закара съотборниците си до финал, а там може би само неадекватното съдийство ги лиши от дублиране на титлата.
Нека не забравяме обаче, че Меси е само на 24 години. А по средата на световното в ЮАР току-що навършваше едва 23. Да припомним как се представи Диего на приблизително същата възраст. На мундиала в Испания през 1982 г. Марадона се запомни най-вече с червения си картон, получен след брутален негов фаул на мача с Бразилия. А Аржентина отпадна още във втората фаза, оставайки последна в група с големия южноамерикански враг и бъдещия шампион Италия. 4 години по-късно и 4 месеца преди 26-я му рожден ден, вече нямаше кой да спре Марадона и гаучос.
На старта на предстоящото след две години световно Меси ще е на 26. Какво по-подходящо място да донесе на родината си третата световна титла от терена на вечния символ на бразилския футбол – „Маракана“?
Нека не забравяме и че футболът е колективна игра, в която все пак зависиш и от съотборниците си. Така че не трябва да преценяваме величието на един играч само по отборните му трофеи, макар че с Барселона Лео вече ги натрупа достатъчно.
Индивидуалните отличия също са отлично мерило за класата на един играч, а там Меси е спечелил всичко и то по много пъти.
Надявам се да бъда разбран правилно – аз съм израснал с играта на Марадона и за мен той беше абсолютният и ненадминат връх в най-красивата игра. Дълги години смятах, че никога няма да се появи втори като него, камо ли по-добър. Докато не изгря звездата на Лео Меси. Сега все по-често се замислям, че нещата, които той прави на терена не съм ги виждал от никой друг. И че може би Лео е най-големият.
Въпреки очевидните прилики между двамата, много е трудно да се сравняват времената и отборите, в които са се изявявали. На страната на Меси е неговата младост и фактът, че с всеки следващ сезон става все по-добър.
И може би най-важното – това, че той прави футбола да изглежда безкрайно лесна игра. И тя наистина е такава. Докато не облечеш екипа и не се опиташ да повториш нещо от неговите изпълнения…
Свилен Георгиев/sportni.bg